Р Е Ш Е Н И Е
№ 506
гр.София 03.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1114/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на В. И. Ц. против въззивно решение № 451/10.12.2007 г. на Софийски градски съд, четвърто „В” отделение, постановено по гр.д. № 3141/2007 г.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска
Ответникът по касация Е. Д. Б. чрез адв. Е изразява становище за неоснователност на жалбата.
В. И. И. чрез адв. М също възразява срещу касационната жалба.
К. Г. М., Р. Г. М., Л. Г. А., Р. Г. М. и Ц. С. М. не вземат становище.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД .
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Софийски районен съд е отхвърлил иска.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че обещателите по предварителния договор не са собственици на имота по земеделска реституция, защото решение 9116/20001 г. на ПК Витоша е нищожно – преди постановяването му не е представена скица от техническата служба на общината със съдържание по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ. Липсва и скица, която да е част от решението, каквото е изискването на 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Нотариалният акт от 13.05.1996 г. е констативен, а не създава права и след като през 2001 г. ПК се е произнесла с решение , то очевидно било, че предходното решение на ПК от 25.05.1994 г. по някаква причина не било породило действие. Прието е още, че заповед № РД – 56-224/28.03.2003 г. на кмета на Столична община не може да прехвърли собственост върху описания в нея имот – продажбата съгласно чл. 35 ЗОС /редакция към 2003 г./ изисква и сключване на договор. Нотариалният акт от 24.02003г. е толкова неясен, че не може да се определи с какви имоти е извършена замяна. Актът от 05.03.2004 г. легитимира обещателите като собственици по замяна на имот, който се различава от този по предварителния договор.
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото от въззивния съд в открито съдебно заседание на 28.11.2007 г. В. И. Ц. е призован чрез адв. Х, който не е негов пълномощник, нито е посочен като съдебен адрес.
Нарушението е съществено, защото това е единственото открито съдебно заседание, проведено от втората инстанция и страната е била лишена от възможността да изложи доводи срещу отказа на съда да й допусне поисканите с въззивната жалба доказателства /няма предварително произнасяне по реда на чл. 205, ал. 1, изр. 1 ГПК /отм./, евентуално да поиска нови, както и да пледира по същество.
Съдът, освен това, неоснователно е отказал на Ц. да му издаде поисканото съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди със скицата към решение № 9116/115 от 03.04.2001 г. на ПК Витоша. Той не е заявител, нито правоимащ, така, че няма друга възможност да получи и представи скицата към административното решение, каквато дори да е била съставена, насрещните срани, които оспорват иска, нямат интерес да представят. Ако такава скица пък бъде съставена в хода на съдебния процес, то съдът по силата на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ е длъжен да я обсъди.
От друга страна, само непредставянето на скица от техническата служба, което да послужи на ПК при издаване на реституционното решение, не влече нищожност на последното, нито материалната му незаконосъобразност. Липсата на придружаваща скица към решението на ПК също не обуславя нищожност на административния акт, ако имотът е достатъчно ясно индивидуализиран в самото решение. В случая няма възстановяване в хипотезата на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ, за да се следва изготвяне на план на новообразуваните имоти и заповед на кмета, с която се определя конкретния имот.
Съдът, при това, не е обсъдил и отразеното в административния акт от 2001 г., че той е основан на съдебно решение, което е индиция за проведено производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Съставът на Софийски градски съд правилно е посочил, че констативният нотариален акт от 1996 г. не създава права. Той,обаче, в качеството си на официален свидетелствуващ документ удостоверява, че при съставянето му, на нотариуса е било представено цитираното в нотариалния акт решение на ПК от 1994 г., както и неговото съдържание. Без никакви доказателства, нито правни аргументи, съдът необосновано и в нарушение на закона е заключил, че „по някаква причина” това решение е нищожно /не било породило действие/.
Ако има по-ранно решение за възстановяване на собствеността върху процесните земи в полза на обещателите по предварителния договор, то второто решение ще се яви нищожно – административният орган не може сам да отменя или променя решенията си по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, освен в хипотезите на чл. 14, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ.
Всичко изложено сочи на неправилност на въззивното решение, което трябва да бъде касирано и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от фазата на първото открито съдебно заседание във въззивното производство, в което следва да отстрани и процесуалните нарушения, установени от настоящата инстанция. Софийският градски съд ще следва да изясни и твърденията на ответниците по иска – те собственици ли са на обещания от тях имот, на какво основание, колко решения има постановени от ПК, в каква процедури и за какви имоти, извършвали ли са разпоредителни сделки с тях.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 451/10.12.2007 г. на Софийски градски съд, четвърто „В” отделение, постановено по гр.д. № 3141/2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: