Р Е Ш Е Н И Е
Nо 507
София, 13.11.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1477/ 2008 година ,образувано по описа на I отд.,
и за да се произнесе , взе предвид :
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК/ 2007 г./във вр. с чл.218а б.”а” ГПК /отм./.
С касационна жалба вх. Nо 1071/28.01.2008 година М. И. А. и А. В. В. , и двамата от гр. П., чрез процесуалния представител адв. Г. Г. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 1 от 17.01.2008 година по гр.въз.д. Nо 431/2007 година на Ямболския окръжен съд, В ЧАСТТА с която е обезсилено Решение Nо 707 от 16.07.2007 година по гр.д. Nо 1035/2006 година на Ямболския районен съд по отхвърлен иска по чл. 156 ГПК /отм./, поради недопустимост на иска и производството в тази част е прекратено. Поддържа се , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по см. на чл.218б б.”в” ГПК/ отм./.
С втора касационна жалба вх. Nо 120/ 31.01.2008 година М. И. А. и А. В. В. , и двамата от гр. П., чрез процесуалния представител адв. Г.Генов обжалват и искат да се отмени Решение Nо1 от 17.01.2008 година по гр.въз.д. Nо 431/2007 година на Ямболския окръжен съд, В ЧАСТТА с която се оставя в сила Решение Nо 707 / 16.07.2007 година на Ямболския районен съд по отхвърления иск за премахване на построената в дворно място –ПИ Nо 84 в кв. 20 по плана на с. Б. стара паянтова постройка от 35 кв.м.- магазин. Поддържа се , че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по см. на чл. 218 б. б.”в” ГПК /отм./ .
В срока по чл.218г ГПК /отм./ е постъпило писмено становище от ответника по касация Г. С. , с която се поддържа , че касационната жалба срещу въззивното решение , с което е оставено в сила решението по отхвърления иск по чл. 109 ЗС е неоснователна , тъй като не са установени действия, смущаващи или нарушаващи упражняването правото на собственост на ищците по иска.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в ал.1 ГПК/ отм./, съдържат мотивирано изложение на въведените отменителни основания и са процесуално допустими.
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на М. А. и А. А. е обезсилил решението на първата инстанция , в частта с която е разгледан иска по чл. 156 ал.2 ГПК /отм./ и е прието за недоказано оспорването истинността на удостоверение за търпимост изх. Т-0589/ 09.10.2006 година общ. Стралджа, след като е прието, че този иск е недопустим . Със същото решение, въззивният съд е осъдил Г. И. С. да премахне полумасивна стопанска постройка с площ от 28 кв.м. в дворно място , имот пл. Nо 84 от кв. 20 по плана на с. Б., но е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск за премахване на основание чл. 109 ЗС на сграда , построена на 35 кв.м.-магазин, за която е издадено оспореното Удостоверение за търпимост изх. Т-0589/09.10.2006 година общ. Стралджа, след като е приел, че като постройката в режим на търпимост и същата не ограничава упражняване правото на собственост на ищците М.
Съдебното исково производство е образувано по заявените от М. И. А. и А. В. А. срещу С. Й. С. , А. И. С., Г. И. С., Е. Г. С., С. С. К. и Г. С. А. искове по чл. 109 ЗС. По делото същите поддържат , че като собственици , в режим на съпружеска имуществена общност , на недвижим имот: дворно място в с. Б., община С. от 1650 кв.м., ПИ Nо 84 в кв. 20 заедно с построените жилищна сграда и търговски обект-кафене, не могат да упражняват правото си на собственост , тъй като в югозападния край на мястото съществува стара паянтова постройка на 35 кв.м., която се ползва и владее от ответниците като магазин за хранителни стоки, както и допълнително паянтова и полумасивна постройки –незаконно построени, въпреки , че за първата ответникът Г. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност , и на които като незаконни подлежат на премахване.
Оспорвайки фактическите твърдения и правни доводи на ищците , ответникът Г. С. се е позовал на придобива давност по отношение на старата паянтова постройка на 35 кв.м.-магазин/ НА Nо 100/99 година за право на собственост на основание давностно владение/ и на обстоятелството , че същата е в режим на търпим строеж, позовавайки се на Удостоверение за търпимост изх. Т-0589/ 09.10.2006 година общ. Стралджа.
Решението на въззивния съд е неправилно.
За да обезсили решението на първата инстанция , в частта по отхвърления положителен установителен иск за прогласяване неистинността на Удостоверение изх. Т-0589/ 09.10.2006 година общ. Стралджа за търпимост на строеж по см. на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ , заявен по чл. 156 ал. 2 ГПК / отм./ от М. А. и А. А. , въззивният съд е приел, че искът е недопустим . Прието е , че „доколкото оспорваният документ съставлява волеизявление на държавен орган- т.е. дипозитивен официален документ и оспорването на документа касае оспорване съответствието на отразеното в документа с действителността, то производство по реда на чл. 154 ГПК е недопустимо.
Искът по чл. 156 ал.2 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 154 ГПК /отм./ не е процесуално недопустим и следва да бъде разгледан в исковото производство. Предмет на иска, при направено оспорване на официален документ / издаден от оторизиран държавен орган в рамките на неговата компетентност/ и откриване на производство по чл. 154 ГПК / отм./ , е установяване автентичността или истиността на документа. В рамките на предмета на спора , съдът ограничава проверката си относно качеството на лицето, което е подписало документа , неговата материално-правна компетентност да изрази волята като държавен/ административен /орган , респ. дали отразената воля не се опровергава от други надлежно събрани в процеса факти.
Неправилното решение / в частта , с която е постановено обезсилване решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 156 ал.2 ГПК / отм./ във вр. с чл. 154 ГПК /отм./ следва да се отмени и делото се върне за разглеждане на въззивната жалба на М. А. и А. А. срещу отхвърления им установителен иск по съществото на спора.
При разглеждането на въззвивната жалба , въззивният съд ще следва да разграничи оспорването Удостоверение изх. Т-0589/ 09.10.2006 година общ. Стралджа за търпимост на строеж по см. на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, като документ в рамките на производството по чл. 154 ГПК /отм./ и оспорването , направено от страна на ищците в рамките на висящия процес по чл. 109 ЗС на същото това Удостоверение изх. Т-0589/ 09.10.2006 година общ. Стралджа за търпимост на строеж по см. на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ от гл.т. на неговата материална законосъобразност и заявеното искане, по пътя на косвения контрол за законосъобразност на административен акт, издаден в административно производство по което те не са страна , но се засягат техни субективни права , да не бъде зачетена формална доказателствена сила по отношение на удостоверените факти – в случая, че не са налице предпоставките да се признае , че процесната постройка от 35 кв.м. има статут на търпим строеж по см. на § 18 ал.1 от ПР на ЗУТ.
Основателността на заявения негаторен иск по чл. 109 ЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките- ищецът да е собственик на имота, чието право на собственост е засегнато , а ответникът,чрез неоснователни, противоправни действия /респ.бедействия/ да пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Отговорите за основателността по заявения от М. А. и А. А. иск по чл. 109 ЗС на наличие на противоправни действия от страна на ответниците, с които се препятствува или смущава упражняване правото на собственост в пълен обем , е обусловен от решението на съда по въпроса дали действително е безспорно установен статута на търпим строеж по см. на чл. 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, т.е. след произнасяне по искането за проверка автентичността и/или истинността на писмени документ , както и от проверката по пътя на косвения съдебен контрол на неговата материална законосъобразност като административен акт/ доколкото документът е автентичен и истински/ на процесната постройка- магазин от 35 кв.м, за която ответника Г се е снабдил и с нотариален акт , поради което обжалваното решение на въззивния съд следва да бъде отменено и в двете обжалвани части.
При новото разглеждане на делото, за да се произнасяне по основателността на иска по чл. 109 ЗС, решаващият съд ще следва, съобразявайки произнасянето си по същество по иска по чл. 156 ал.2 ГПК / отм./ и това по искането за провеждане на косвен контрол за материална законосъобразност на Удостоверение изх. Т-0589/ 09.10.2006 година общ. Стралджа за търпимост на строеж по см. на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ като стабилен индивидуален административен акт, да отговори на спорните въпроси за придобиване правото на собственост на процесната постройка по давност от Г. С. и съставлява ли смущаване или нарушаване правото на собственост съществуването и ползването на сграда, суперфициарна собственост в чужд имот и може ли под по силата на иск по чл. 109 ЗС не може да бъде премахната.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 ГПК /отм./, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение Nо 1 от 17.01.2008 година по гр.въз.д. Nо 431/2007 година на Ямболския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е обезсилено Решение Nо 707 от 16.07.2007 година по гр.д. Nо 1035/2006 година на Ямболския районен съд по отхвърлен иска по чл. 156 ГПК /отм./, поради недопустимост на иска и производството в тази част е прекратено, както и в ЧАСТТА , с която се оставя в сила Решение Nо 707 / 16.07.2007 година на Ямболския районен съд по отхвърления иск на М. И. А. и А. В. В. за премахване на построената в собственото им дворно място –ПИ Nо 84 в кв. 20 по плана на с. Б., стара паянтова постройка от 35 кв.м.- магазин и
ВРЪЩА делото на въззивния съд , за ново разглеждане в отмените части от друг състав при условията на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: