2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 507
С., 17,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 9 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4500 /2013 год.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ДФ З.-С. против решение № 1769/19.08.2013 г. по т.д. № 4513/2012 г. на Софийски АС, с което: 1. По същество се отхвърля иска по чл.422 ГПК предявен от касатора срещу А. Е.-С. за признаване за установено, че в негова полза съществува вземане за сумите: 171 016.50 лв. представляваща получена от ответника безвъзмездна финансова помощ по договор № 499/9.06.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, и 1 693.02 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 18.06.2009 г. до 16.07.2009 г., 2.Потвърждава решение № 1640/4.09.2012 г. по т.д. № 2007/2010 г. на СГС в частта, с която иска по чл.86,ал.1 ЗЗД е отхвърлен, като неоснователен, за разликата до предявения размер 141 617.05 лв. лихва за периода от 10.04.2003 г. до 17.06.2009 г., 3. Осъжда ДФ З. да заплати на Е. 41 494.19 лв. разноски за двете инстанции.
Ответното Е. е подало отговор, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1. Противоречи ли уговорката по т.8.1 от процесния договор по С. на повелителните норми на закона и могли ли са страните свободно да определят съдържанието на договора при положение, че законодателят не е ограничил автономността на волята на страните?, 2. Предвид т.8.1 от договора от кой момент е възникнало задължението на ползвателя по договора да върне получената по договора сума, т.е. от кога тече погасителната давност-деня на плащане по договора или деня в който ДФ З. е узнал, че ответното Е. е представило документи с невярно съдържание?
По тези два въпроса се твърдят и трите основания по чл.280,ал.1 ГПК.
Съгласно т.8.1 от договора, при неизпълнение на задълженията по договора от ползвателя или представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на фонда предоставената му фин.помощ, ведно със законната лихва от извършване на нарушението, респ. от неговото установяване.
Фактите по делото са следните: На 10.04.2003 г. ответникът е подал молба с оферти до ДФ З.. На 9.06.2003 г. е сключен договорът със срок 31.12.2003 г.
На 23.03.2004 г. ищецът е платил определената в договора сума 191 045 лв. На 24.03.2009 г. е бил уведомен от прокуратурата, че една от представените оферти е неистински документ.
С обжалваното решение е прието следното: 1. Относно главницата, деня на възникване на задължението на ползувателя да върне получената сума е деня в който тя е била недължимо платена-23.03.2004 г. Тогава договорът е бил прекратен и от този момент е започнала да тече 5 г. погасителна давност. Тя е била изтекла към 17.07.2009 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение., 2. Относно лихвата се потвърждава извода на СГС, че в тази част т.8.1, че ответникът дължи лихва за забава от деня, в който е извършено нарушението, респ. от момента на неговото установяване, е нищожна, тъй като противоречи на закона. Страните не са уговорили срок за изпълнение задължението на ответника по т.8.1, поради което същото е изискуемо, но длъжникът изпада в забава след покана-чл.84,ал.2 ЗЗД., 3. Ищецът е поканил ответника да върне предоставената сума, която е получена на 10.06.2009 г. и в която е даден едноседмичен срок за изпълнение-до 18.06.2009 г.
Първият въпрос се отнася не изцяло за т.8.1, т.е. не и за първата част на договорната клауза-главницата, а само за втората част-лихвата.
Затова, водещ е отговора на втория въпрос.
Но с представеното Р 112/10.09.2012 по т.д. 359/2011 на ІІ т.о., не се дава отговор на въпроса, тъй като с него е прието, че т.8.1 от договора намира приложение, както в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнение на договора, във вр. с удостоверяване извършването на инвестицията с оглед изплащане на отпуснатата фин.помощ, така и в случаите на представени такива документи за предоставяне на безвъзмездна фин.помощ, преди сключване на договора. Затова, това решение е ирелевантно по въпроса.
С другото представено Р 1066/24.11.2010 по т.д. 700/2009 на СГС, влязло в сила на 11.10.2011 г., е прието, че изискуемостта на вземането на връщане на помощта е момента на установяване на нарушение, за който се приема, че е писмото на О. до ищеца. От същия момент се дължи и лихва. Извършването на нарушението, /в случая представянето на офертите/, би имало значение, ако сумата е била платена преди него. Но когато е платена след извършването му, /както в случая/, връщането се дължи от установяване на нарушението-от този момент длъжникът изпада в забава, което е уговорено в чл.8.1. Не може да се дължи обезщетение за забава за по-ранен период от получаване на сумата, /както в случая/, която подлежи на връщане заедно с лихвата.
Видно е, че въпросът за началния момент от който започва да тече давностния срок, т.е. вземането става изискуемо, съобразно спецификата на уговорката в т.8.1 от договора, респ. и за лихвата, е решаван противоречиво от съдилищата и затова следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 ГПК
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 1769/19.08.2013 г. по т.д. № 4513/2012 г. на Софийски АС.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 6 252.66 лв. по с/ка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: