4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 507
С., 07.04. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7201/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. В. и Е. П. В. чрез пълномощник адв. Р. Ф. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 686 от 08.04.2013 г. по в. гр. дело № 3844/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.06.2012 г. по гр. дело № 2333/2012 г. на Софийски градски съд за отхвърляне исковете на А. К. В. и Е. П. В. против Ю. Б. Д. и И. А. Г. с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване, че договорът оформен с нотариален акт № 64/2000 г. на нотариус Б. Я. с районен на действие Софийски районен съд е привиден, прикриващ персонална симулация, за установяване привидност на предварителен договор за покупко – продажба от 09.02.2001 г. и на договорите за учредена договорна ипотека оформени с нотариален акт № 161/2001 г. и нотариален акт № 162/2001 г. на нотариус Б. Я. с районен на действие Софийски районен съд и за отхвърляне на евентуално предявения иск за унищожаване на посочените договори на основание чл. 29 ЗЗД поради измама.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правните въпроси относно доказване на симулация при наличието на подставено лице, за допустимостта на свидетелски показания в хипотезите на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), за правилата за установяване на уговорка за обратно изкупуване при сключването на договор за покупко – продажба и правилата на погасителната давност при произнасянето по евентуалните искове за унищожаване на договор поради измама. Въпросите са поставени в контекста на изводите на съда за недоказаност на предявените искове като разрешени в противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС, която не е представена. Поддържа се приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Ю. Б. Д. и И. А. Г. в отделни писмени отговори оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е мотивирано. Сочат, че изложението цитира решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковете, което касае съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 29 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съдът е бил сезиран с иск за нищожност на договора за покупко-продажба сключен на 14.02.2000 г. с нотариален акт № 64/2001 г., с който ищците са продали собствения си апартамент на ответника И. Г. като привиден, тъй като купувачът е участвал като подставено лице на първия ответник Ю. Д., от който са получили паричен заем. Поддържали са нищожност й на прикритата сделка с действителния купувач поради наличие на уговорка за обратно изкупуване на имота на основание чл. 209 ЗЗД.
Твърдели са привидност на предварителния договор за покупко-продажба от 09.02.2001 г., с който вторият ответник е обещал да прехвърли процесния апартамент на двамата ищци като прикриващ предварителен договор между ищците и първия ответник, който също е нищожен на основание чл. 209 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД, тъй като предвижда начин за удовлетворяването му като кредитор по договор за заем с ищците, различен от установения в закона, както че са привидни й договорите от 02.04.2001 г. сключени с нотариални актове № 161/2001 г. и № 162/2001 г., с които вторият ответник е учредил договорна ипотека върху процесния апартамент, с цел обезпечаване на договор за заем сключен с първия ответник и трето лице.
Предявен в отношение на евентуалност е й иск за унищожаване на договорите като сключени при измама с твърдение, че ищците са въведени в заблуждение при сключването на сделките, че след връщане на заема по договора с първия ответник ще придобият отново апартамента си.
Прието е с обжалваното решение, че ищците не разполагат с обратен документ установяващ действителните им отношения с втория ответник – купувач на имота по иска за привидност на оспорения договор за покупко-продажба, не представят й начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) за допускане на гласни доказателства за установяване на действителните отношения между страните, поради което исковете се явяват неоснователни като недоказани. Независимо от това съдът е обсъдил и вариант, при който ако се приеме, че писмените доказателства носят характеристиките на начало на писмено доказателство (предварителен договор от 14.02.2000 г. и анекс към същия от 09.02.2001 г. касаещ отношенията между ищците и първия ответник и предварителен договор за покупко-продажба от 09.02.2001г. и анекс към същия от 30.03.2001 г. касаещ отношения между ищците и втория ответник) е направил обсъждане на допуснати и разпитани свидетели като е приел, че същите не са установили твърденията за създадени отношения на привидност между страните по оспорените договори, което потвърждава извода за недоказаност на исковете.
По евентуално предявения иск за унищожаване на договорите поради измама, съдът е обсъдил правопогасяващото възражение на ответниците за изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 32, ал. 2 ЗЗД като е приел, че от момента на откриване на измамата през 2002 г., когато ищците са сезирали прокуратурата срещу двамата ответници до предявяването на исковата молба 19.02.2007 г. този срок е изтекъл – основание за отхвърляне на иска по чл. 29 ЗЗД като погасен по давност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите поставят въпроса за приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), чл. 165, ал. 2 ГПК като средство за доказване на привидност на сделки при персонална симулация (подставено лице), както и при наличие на уговорки за обратно изкупуване във връзка с възможността да се допуснат и обсъдят свидетелски показания, като съвкупност от доказателствени средства за установяване нищожност на договори поради привидност. Въпросът е включен в предмета на делото и има значение за изхода на спора, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 686 от 08.04.2013 г. по в. гр. дело № 3844/2012 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на А. К. В. и Е. П. В. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да внесат по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 193 лв. и да представят вносен документ по делото.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ