О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507/09
София, 19.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 399 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Б. против решение № 943/31.07.2008г., постановено по гр.д. № 1623/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1546//21.05.2007г., постановено по гр.д. № 2547/2005г. на Варненски РС и вместо това e отхвърлен иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от касаторката да се признае за установено по отношение на М. П. Н., З. Н. Н., П. К. Т., К. П. Т., М. П. Н., Д. Б. И., Е. Б. М., Г. С. Г., П. С. Я., К. С. С., С. Н. С., и Н. Kеделчева Г. , че към 1956г. П. Д. Г. е притежавала в режим на съпружеска имуществена общност с Н. Н. Г. правото на собственост върху нива от 12,160 дка в м.”Д” и нива от 12,130 дка в м. “Ч” придобити на основание Закона за селскостопанско настаняване на бежанците /ДВ бр. 213/1926г. и при условията на евентуалност, и на придобивна давност.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, поради това, че с включване на процесните имоти в ТКЗС е изгубено правото на собственост от наследодателя на ответниците Н, починал на 16.05.1975г. и независимо, че брака, сключен между него и П. Д. Г. през 1937г. и прекратен със смъртта й на 12.04.1971г.е бил заварен от СК от 1968г., то имота, придобит през 1943г. не е станал съпружеска общност. Съдът е изложил съображения и относно това, че наследодателя на ответниците е изгубил собствеността върху процесните земеделски имоти, които е придобил на основание Закона за селскостопанско настаняване на бежанците /ДВ бр. 213/1926г., автоматично, тъй като е преустановил плащането на вноските П. е като неоснователен и евентуалния иск за придобиване правото на собственост по давност, тъй като имотите са станали държавна собственост и не е могло да се придобиват по давност, съгласно 222 и чл. 223 от Закона за държавния бюджет, отчетността и предприятията/ ДВ бр.7/1934г.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в изложението към касационната жалба основни материално правни въпроси са: 1/ изгубено ли е правото на собственост върху земеделските земи, внесени в ТКЗС от собствениците им и станало ли е това имущество съпружеска общност, ако имота е купен през времетраенето на брака преди колективизацията и брака е заварен от СК от 1968г.и 2/ изгубено ли е правото на собственост върху имотите, придобити по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците, ако след колективизацията е преустановено плащането на вноските, покриващи цената. Касаторката обосновава допускането до касация с това, че тези въпроси са съществени и разрешаването им ще има значение за точното прилагане на закона – чл. 103 от СК и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба основни правни въпроси са съществени, тъй като от отговора на всеки от тях зависи крайния изход от спора. По първия въпрос се е произнесъл Конституционния съд в мотивите на Решение № 4/1996г., с които ВКС се съобразява в задължителната си практиката /ТР № 1/2004г. на ОСГК, както и при постановяване на отделни решения. В този смисъл въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Втората част от първия въпрос – станало ли е това имущество съпружеска общност, ако имота е купен през времетраенето на брака преди колективизацията и брака е заварен от СК от 1968г касае приложението на чл. 103 от СК от 19968г. По приложението на този текст към придобитите земеделски имоти от съпрузите по заварени бракове към 1968г., ВКС се е произнасял с Решение № 40 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5528/2007 г., IV г. о., ГК,. Решение № 1* от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1419/2006 г., I г. о., ГК, с които е прието, че земеделските имоти, придобити преди колективизацията на името на единия съпруг са станали съпружеска общност, ако брака е бил заварен към влизане в сила на СК от 1968г. Обжалваното решение е в противен смисъл и противоречи на посочената практика на ВКС, което налага допускането до касация на осн. чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Към момента на подаване на касационната жалба тези решения не са били постановени, поради което касаторката е посочила като основание за допускане . чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Към онзи момент това основание е било налице.становяването на единна практика по този въпрос след подаване на касационаата жалба и противоречието на възивното решение с нея налага допускането до касация за възивното решение на действително установеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Втория въпрос е разрешен с нормативен акт – Закон за опрощаване на задължения към държавата /Обн., ДВ, бр. 73 от 15.09.1964 г./, който възивният съд не е приложил. Съдебна практика по този закон няма, което мотивира съда да приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, което също налага допускане на възивното решение до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 943/31.07.2008г., постановено по гр.д. № 1623/2007г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от П. Г. Б..
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: