О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
гр.София, 22.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 680/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Л” АД и на С. Н. Г., съдържащи искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 242 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 281/ 2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд – Б. по гр.д. № 1813/ 2007 г. в частта му, с която са уважени исковете, предявени от С. Н. Г. против „Л” АД за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 27.04.2007 г., за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 15 364,80 лв и за заплащане на незаконосъобразно удържано обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер 2 560,80 лв. Срещу тази част на въззивното решение касационна жалба е подадена от „Л” АД. Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционният съдебен акт в частта, в която е уважена претенцията на касатора – ищец за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен инженер КИП и А на производство „Н” в инженерен център, отдел ТО КИП и А” и е постановил ново решение по същество, с което е отхвърлил този иск. В тази част въззивното решение е обжалвано от С. Н. Г..
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя „Л” АД, че въззивният съд решил същественият материалноправен въпрос за законността на дисциплинарното уволнение при извършени тежки нарушения на трудовото дисциплина в противоречие с практиката на съдилищата. Според този касатор неправилно били преценени тежестта на извършеното нарушение и значителните вредни последици от него. Съдът не бил изложил убедителни мотиви, според които да е налице несъответствие на наказанието с тежестта на извършеното. Не били отчетени голямата обществена значимост на заеманата от Г. длъжност, характера и важността на неизпълнените трудови задължения, настъпилите значителни вредни последици. На това основание се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по тази касационна жалба – С. Н. Г. – е депозирал възражение срещу нея, в което поддържа, че не следва тя да бъде допусната до разглеждане. Според него повдигнатите от „Л” АД са по съществото на спора, но нямат отношение към въпроса за допускане на обжалването. Прави искане жалбата да не бъде разглеждана по същество, а в случай че такова разглеждане бъде допуснато – да бъде оставена без уважение.
В депозираното от него изложение на основанията за допускане на обжалване на въззивното решение в частта, в която се отхвърля искът за възстановяване на работа, ищецът С. Н. Г. излага доводи за наличие на основания по чл.280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК. Бургаският окръжен съд решил същественият материалноправен въпрос за това, дали незаконно уволненият работник има право да бъде възстановен на заеманата длъжност, ако междувременно е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, в противоречие с практика, обективирана в отделни решения на ВКС. Според тази практика възстановяването не следвало да бъде отказвано, независимо от придобитото право на пенсия, а във въззивното решение било прието обратното – щом работникът се е пенсионирал, той не следва да бъде възстановен на длъжността от която е незаконно уволнен. Освен това намесата на касационната инстанция по този въпрос се налагала поради необходимостта да се осигури точното прилагане на закона. На тези основания се претендира допускане на обжалване на въззивното решение пред ВКС в частта, в която е отхвърлен предявения от Г. иск.
„Л” АД не взема становище по жалбата на ищеца.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбите за допустими. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, направено от „Л” АД, е неоснователно, а това, направено от С. Г. , е основателно.
Според касатора „Л” АД същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл неправилно въззивният съд, е този за законността на дисциплинарното наказание „уволнение” при извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина и за съответствието между тежестта на нарушението и тежестта на наложеното наказание. Обаче в обжалваното въззивно решение тези въпроси въобще не са разглеждани. Въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция за обявяване незаконността на уволнението не защото извършеното нарушение не е тежко, а защото е приел, че нарушение изобщо не е извършено. Въпросът за оценката на доказателствата, въз основа на които е направен изводът за липса на нарушение, не може да се постави в производство по чл.288 от ГПК. Този въпрос може да се разглежда от касационната инстанция само ако същата пристъпи към разглеждане на спора по същество, но за да стане това, е необходимо да са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК. В случая такива основания не са налице, тъй като посочените от касатора „Л” АД съществени въпроси въобще не са разглеждани от въззивния съд, съответно не биха могли да имат никакво значение за крайния изход от спора за законността на уволнението и дължимостта на обезщетенията, свързани с незаконното уволнение.волнението е счетено за незаконно не защото нарушението на Г. не е тежко или защото наказанието за нарушението е несъразмерно, а защото не е установено въобще твърдението за „недостатъчно упражняване на контрол и неправилна поддръжка на техническите уреди в инсталация АД-4, които да са довели до възникване на аварията”. Поради това в частта, оставяща в сила първоинстанционното решение, въззивният съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
В частта, отменяща акта на районния съд, въззивното решение действително съдържа произнасяне по повдигнатия от С. Г. съществен материалноправен въпрос – има ли право да бъде възстановен на длъжността незаконно уволнен работник, който след уволнението е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въззивният съд е отговорил на този въпрос отрицателно – т.е. счел е, че пенсионираният работник не може да бъде възстановен на длъжността, от която е бил уволнен, независимо, че уволнението е незаконно. Точно обратното е прието в цитираното от касатора – ищец и приложено към изложението му решение № 595 от 06.06.2001 г на ВКС, ІІІ г.о., според което за уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ няма значение дали ищецът е пенсиониран. Поради това съдът приема, че са налице твърдяните от касатора С. Г. основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА по искане на С. Н. Г. касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 242 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 281/ 2008 г. в частта му, в която след отмяна на решение на Районен съд – Б. по гр.д. № 1813/ 2007 г. е отхвърлен иска, предявен от С. Н. Г. против „Л” АД с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата от С. Н. длъжност „главен инженер КИП и А на производство „Н” в инженерен център, отдел ТО КИП и А”.
На основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК касаторът е освободен от задължението да внесе държавна такса.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 242 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 281/ 2008 г. в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: