ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 508
София, 01.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4458 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на старши инспектор-юрист И. А. като процесуален представител на К. София срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 07.VІІІ.2017г. по гр.д. № 17/2017г.
Ответникът по жалбата А. С. С. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Т.В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване поради липса на предвидените в чл.280 ГПК предпоставки.
Контролиращата страна П. на РБ не е подала отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение П. е потвърдил решението на ОС Хасково от 21.ХІ.2016г. по гр.д. № 457/2015г., с което е отхвърлен предявеният от К. срещу А. С. иск по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на апартамент и гараж, находящи се в [населено място], на лек автомобил „С.”, съответно индивидуализирани, на внесени по банкови сметки суми, както и да заплати на държавата следните суми: 55лв., внесени по разплащателна сметка; 5438.23лв. по депозитна сметка; 14032.12лв. по срочен валутен депозит; 5867.49лв. по банкова сметка; 918.09лв. – намерени при обиск на жилището на ответника; 2600лв. от продажба на л.а. „Р.”; 1800лв. от продажба на л.а. „Б.”; 5100лв. от продажба на л.а. „А.”; 1700лв. – разлика между пазарните стойности към датата на отчуждаване/придобиване на л.а. „Ш.” и л.а. „С.” /посочен по-горе/; 2500лв. от продажбата на л.а. „Ф.” и 300лв. от бракуването на т.а. „М.”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че С. е признат за виновен за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 и т.2 НК за това, че в периода януари – юли 2007г. в [населено място] и в страната ръководил организирана престъпна група с цел да върши престъпления по чл.244 ал.1 вр. с чл.243 НК и чл.308 ал.2 и ал.3 НК, и за престъпления по чл.244 ал.1 пр.2 НК, извършени на 22.І.1998г. и на 26.І.1998г. – послужил си с подправени парични знаци – фалшиви банкноти от по 5000лв. с общ брой 300 къса, като ги предал на трети лица, които престъпления попадат в приложното поле на чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./, с оглед на което е налице първата предвидена в чл.4 от с.з. предпоставка за отнемане на имущество.
Прието е, че общата „фалшива” стойност на подправените парични знаци е 1500 деноминирани лева. Във връзка с второто престъпление /ръководене на О./ е прието, че няма твърдения и доказателства за извършване на престъпления по чл.244 ал.1 и по чл.308 ал.2 и 3 НК или за придобиване на някаква финансова облага от извършеното деяние. Апартаментът и гаражът са придобити през 2003 и 2004г. – пет години след и три години преди установената престъпна дейност. При тези обстоятелства съдът е намерил, че няма никаква правна и житейска логика да се предположи, че предаването на трети лица на фалшиви банкноти на обща стойност 1500лв. може да доведе до генериране на финансов ресурс за придобиването на тези имоти. Лекият автомобил „С.” е придобит през 2013г. – шест години след втората установена престъпна дейност, при което няма никаква правна или житейска логика да се предположи, че ръководенето на О. през 2007г. може да доведе до генериране на ресурс за придобиването му. Същото се отнася и за останалите обекти, за които се иска отнемане. Дори да бъде прието, че престъпната дейност през 1998г. може да бъде финансов източник за придобиване на имущество в размер на стойността на неистинските парични знаци, при съпоставка на приходите и разходите на ответника за процесния период може да бъде прието, че приходите надвишават разходите, което обосновава извод за установени законни източници.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът заявява искане за допускане на касационно обжалване по пет въпроса: 1. може ли да се направи основателно предположение по чл.4 ЗОПДИППД /отм./, без да се изследват източниците на доходи за придобиване на имуществото; 2. следва ли преценката относно законността на средствата за придобиване да бъде направена за всеки отделен актив от придобитото имущество; 3. следва ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 4. допустимо ли е да се направи извод за липса на предпоставките по чл.4 ЗОПДИППД /отм./, без да се определи стойността на придобитото имущество и дали тази стойност е значителна по смисъла на закона; 5. следва ли при постановяване на решението съдът задължително да определи релевантен период, за да направи извода си за наличие или липса на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество.
ВКС на РБ намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по въпроса, обобщаващ поставените, „следва ли съдът да основе решението си само на част от събраните по делото доказателства, без да изложи съображения защо не обсъжда и не взема предвид останалите” поради разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 4744/2008г. І ГО.
Държавна такса за касационното обжалване не се дължи.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, ІІ граждански състав, № 156 от 07.VІІІ.2017г. по гр.д № 17/2017г.
Делото да се докладва за насрочванетго му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: