Р Е Ш Е Н И Е
№ 508
гр. София, 22 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Петя Маринова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 520/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Г. К., чрез защитника му адв. С, срещу решение № 269 от 25 юни 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 380/2008 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 40 от 05 ноември 2008 година на Софийски градски съд, НК, 2 състав, постановена по нохд № 1762/2006 година по описа на този съд.
В жалбата са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НК. Твърди се, че по отношение на осъждането по чл. 206 от НК неправилно е приложен материалният закон, а това по чл. 129 от НК е постановено в нарушение на процесуалните правила, довело до ненадлежна доказателствена основа на изводите на съда по фактите и поради това – до незаконосъобразно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Заявена е и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание за двете престъпления.
Отправените до касационната инстанция искания са за преквалифициране на престъплението по чл. 206, ал. 6 от НК, за цялостно оправдаване по обвинението по чл. 129 от НК и за отхвърляне на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Н. К. не участва лично. Представлява се от защитника си адв. С, която поддържа касационната жалба при заявените в нея отменителни основания и при изложените в тяхна подкрепа доводи.
Частният обвинител и граждански ищец П. Р. А. не участва лично пред третата инстанция и не се представлява. Не е представил писмено становище по жалбата на подсъдимия.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
С атакуваното решение на въззивния съд е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, ангажираща наказателната отговорност на подсъдимия Н. Г. К. за извършени от него на 01. 01. 2006 година, в гр. С., престъпления по чл. 206, ал. 1 от НК и по чл. 129, ал. 1 от НК, за всяко от които, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, са му наложени наказания „пробация”, включващи задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 и мярката по т. 6 от НК с продължителност 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, за срок от една година.
За двете престъпления на подсъдимия К е определено общо наказание „пробация”, включващо посочените по-горе пробационни мерки.
Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2 от НК.
Осъден е да заплати на гражданския ищец А. обезщетение в размер на 1000 лева за причинени му от престъплението по чл. 129 от НК неимуществени вреди.
Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото и са присъдени направените разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия.
Жалбата на подсъдимия К е основателна.
Възраженията в нея са акцентирани в две насоки: първо – незаконосъобразност на осъждането по чл. 206 от НК поради отказа на съда да приложи закон, който е трябвало да бъде приложен, а именно по чл. 206, ал. 6 от НК, при надлежно установени по делото факти за възстановяване по смисъла на закона на обсебените вещи до приключване на съдебното следствие и второ – ненадлежна доказателствена основа на формираните фактически изводи за причинена на пострадалия А. средна телесна повреда и за причиняването й от подсъдимия по приетия от съда начин, в резултат на което неправилно е ангажирана отговорността му по чл. 129 от НК.
Заявена е също и процесуална незаконосъобразност на атакуваното решение на въззивния съд, което не съдържа отговор на наведените пред този съд доводи в подкрепа на идентични оплаквания във въззивната жалба, с което е нарушена нормата на чл. 339, ал. 2 от НПК.
И тъй като е известно, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна единствено след констатации за отсъствие на нарушения на процесуалните правила, компрометиращи изводите на съда по фактите, то оспорването на доказателствената дейност на съда следва да бъде обсъдено преди другите възражения.
Необходимо е да се отрази констатацията, че касационната жалба представлява електронно копие на въззивната такава (по-точно на писменото допълнение към нея), което поначало е неприемливо, но в случая е обяснимо поради липсата на отговор във въззивното решение на основните възражения на подсъдимия, напълно идентични с формулираните по-горе. В решението не са изложени съображения за отхвърляне на доводите за приложимост в случая на нормата на чл. 206, ал. 6 от НК, а по делото има достатъчно данни в тази насока.
По делото е установено несъмнено, на базата на надлежни доказателствени източници, извършеното от подсъдимия присвояване на двата мобилни телефонни апарата, собственост на свидетелите А, владението върху които му е било предадено от свид. Аврамов. Несъмнено е също така, че отнетите телефонни апарати са били върнати дни след извършване на престъплението – на 04. 01. 2006 година.
От значение за преценката за приложимостта на намалената отговорност при възстановяване на присвоеното имущество е по какъв начин е станало връщането на вещите и дали за това е налице изявена воля на дееца, който по собствени подбуди и мотивиран от желанието да възстанови причинените вреди, сам или чрез други лица връща отнетите вещи. Същественото е доколко е налице негово действително съдействие за възстановяването им или това е станало чрез откриване и изземване на същите от органите на властта при изпълнение на службата им. Ако такова съдействие е налице, деецът следва да се полза от намалената отговорност по чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК (респ. чл. 197 от НК, чл. 205 от НК и пр.). Това принципно положение е безспорно в правната наука и безпротиворечиво е утвърдено в съдебната практика (ППВС № 3/70 година, ППВС № 9/75 година, р. № 285/69 година, І н. о., р. № 462/84 година, І н. о., р. № 378/84 година, ІІІ н. о., р. № 2/83 година, І н. о. и мн. др.).
Установените по делото факти сочат, че още в първоначалните си обяснения и в разпита си в качеството на обвиняем на 04. 01. 2006 година, подсъдимият е съобщил на разследващите органи информация за местонахождението на двата мобилни апарата (л. 13 – 14 от сл. д.), и още същия ден те са предадени, по указание на подсъдимия, чрез свидетелката А негова съпруга и свидетелите И собственик на заложна къща и Н. К. – приобретател на един от апаратите (протоколи за доброволно предаване на л. 15 и л. 18 от сл. д., показания на посочените свидетели в с. з. на 02. 02. 2007 година).
Тези обстоятелства са давали основание на съда за преценка за приложение на разпоредбата на чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК, което обаче не е сторено от първоинстанционния съд, а пропускът не е отстранен от въззивния съд, въпреки наведените и пред него доводи в тази насока, останали без отговор.
И тъй като правна квалификация на деянието като посочената предпоставя ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл. 78а от НК (при наличие и на останалите законови предпоставки и преценка и във вр. чл. 2, ал. 2 от НК), а въззивният съд е последната инстанция, която има правомощия за това, то налага отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане за правилно приложение на закона.
Доводите в касационната жалба за ненадлежна доказателствена основа на изводите на предходните съдебни инстанции по фактите за причинена от подсъдимия на пострадалия А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета дланна конст на дясната ръка, довело до трайно затруднение на движението й за срок, по-голям от един месец, също имат своите основания по делото.
За да приеме, че в резултат на действията на подсъдимия – притискане на дясната ръка на пострадалия с вратата на автомобила, на същия е причинено посоченото увреждане, съдът се е позовал на показанията на пострадалия и на заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) по делото (експерт д-р А). Извършеният от съда доказателствен анализ (л. 6 от въззивното решение), е дал на съда основание за направения от него извод за достоверност на показанията на пострадалия А. , с изключение на частта им относно повода за възникване на конфликта, и това е правилно и адекватно на доказателствената съвкупност по делото. Същевременно обаче, СМЕ е основала изследването и заключението си само на показанията на този свидетел и на ксерокопие от медицинско направление, представено от пострадалия и приложено на л. 47 от сл. д. По делото липсват доказателства за потвърждаване на прогнозната диагноза, отразена в направлението, както и за извършено обездвижване на крайника, вида на същото, продължителността му и т. н. Тези обстоятелства имат пряко отношение към изводите на съда за наличие на затрудняване движението на крайника по смисъла на закона (чл. 129, ал. 2 от НК) и на съдебната практика (ППВС № 3/79 година, т. 10 и др.).
Като не е установил факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, първоинстанционният съд е нарушил закона, а въззивният съд не е отстранил нарушението и не е изложил съображения в тази насока в отговор на доводите във виззивната жалба на подсъдимия, съгл. изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК. Декларативните, в известна степен, мотиви на атакувания съдебен акт не позволяват на страните и контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда по фактите и дали това е направено по предвидения в закона начин, в който случай по принцип не би подлежало на контрол.
Констатираните нарушения на процесуалните правила са ограничили правата на страните в процеса, при което те винаги се явяват съществени и предпоставят отмяна на въззивния съдебен акт и в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане.
При това положение, проверката по доводите за неправилно приложение на закона (в частта им по чл. 129 от НК) и за явна несправедливост на наложеното наказание няма как да бъде извършена, защото ненадлежната доказателствена дейност на съда компрометира изводите му по фактите.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. ал. 2 и ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 269 от 25 юни 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 380/2008 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 40 от 05 ноември 2008 година на Софийски градски съд, НК, 2 състав, постановена по нохд № 1762/2006 година по описа на този съд.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.