Р Е Ш Е Н И Е
№ 508
София, 03.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретар Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1415/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218 а и сл. ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР ГПК / 2007 г./
С решение № 223 от 10.12.2007 г. по гр.д. № 572/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдено решение на районния съд, с което първоначалният иск, предявен от установяване правото на собственост на М. И. , Г. Д. В. и М. Д. Т. върху дворно място от 460 кв.м., съставляващо имот пл. № 305 в кв.31 по плана на с. Д. и предаване на владението, му е отхвърлен, а е уважен насрещния иск на ответниците К, И. П. и С. С. , че те са собственици на същия имот по наследство и давностно владение. На основание чл.431, ал.2 ГПК са отменени нотариалните актове, съставени за същия имот на името на наследодателката на първите ищци.
Ищците М. С. И., Г. Д. В. и М. Д. Т. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат че доказателствата по делото са преценени погрешно, в резултат на което неправилно е прието, че наследодателката им М. С. не е била собственик на имота. Молят за отмяна на решението, уважаване на първоначалния и отхвърляне на насрещния иск.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна. Поддържат, че имотът е тяхна собственост по наследство и давност.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на имот пл. № 3* включен в УПИ- 305,306 в кв. 31 по плана на с. Д.. По делото е установено, че имотът е принадлежал на С. А. и съпругата му Г. А. , като след смъртта му неговите наследници са постигнали споразумение дворното място от 9 ара и къща да бъдат изкупени от един от синовете- Д. С. А. , като той предостави една стая за живее на майката Г. А. Споразумителният протокол е подписан от всички наследници, включително и от М. С. Въпреки това през 2006 г. тя се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение на имот пл. № 3* а след това го продала на сина си Д. Г. , който е пряк наследодател на ищците. От своя страна ответниците, които са наследници на Д. С. се снабдили на същото основание с нотариален акт за собственост на имоти пл. № 3* и 306, като считат, че това са наследствените имоти, изкупени от техния баща през 1944 г., владяни от него до смъртта му през 1998 г. и наследени от ответниците. Предмет на делото е имот пл. № 3* за който и двете страни твърдят, че е придобит по давност.
За да отхвърли първоначалния иск, който е от наследниците на М. С. , респ. на нейния син Д. Г. съдът е изложил съображения, че те не са успели да докажат, че тяхната наследодателка М, въпреки изразеното съгласие имотът да остане на нейния брат, е завладяла същия и го е владяла непрекъснато като собственик, отблъсквайки владението на другите наследници. Приел е, че такова владение с намерение за своене е осъществявал наследодателят на ответниците, а след смъртта и самите те, поради което ги признал за собственици на същия имот по предявения насрещен иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение.
С подписването на спогодителния протокол от 1944 г. /обстоятелство, което не се оспорва от ищците по делото/ М. С. е признала правото на своя брат Д да получи имота и да стане едноличен собственик. По делото няма данни кога тя, въпреки даденото съгласие, е нарушила спогодбата и е установила свое владение върху имота и как е изразила желанието да го придобие по давност, като отрече постигнатото споразумение с другите си братя и сестри. Доколкото са събрани сведения за някакви действия по упражняване на фактическа власт върху имота, те са откъслечни и за неопределени периоди от време, осъществявани са не от М. С. , а от сина й Д. Г. , и не са израз на своене на имота, с манифестиране на намерение да се отнеме от Д. С. и да се придобие в собственост. Данни за такива действия няма както преживе на Д. С. , така и след смъртта му на 16.01.1998 г., а и от последната дата до предявяване на исковата молба не са изминали 10 години. Обстоятелството, че през последните години имотът не се обработва не може да се преценява в полза на тезата на ищците, тъй като ако не е придобит от трето лице или от някой от наследниците, той запазва наследствения си характер и правото на обща собственост не се губи.
Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост са неоснователни, тъй като въззивният съд подробно е обсъдил всички свидетелски показания и като ги е съпоставил с останалите доказателства по делото и връзката между фактите е изградил убеждението си относно това, че за собственици следва да се признаят ответниците, а не ищците.
Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд и относно уважаването на насрещния иск и признаване на ответниците за собственици на спорния имот, тъй като същият, заедно с имотите пл. № 304 и 306 съответства на имота от 9 ара с къща, описан в споразумителния протокол от 1944 г. и е бил придобит от наследодателя им Д. С. в резултат на давностно владение, спогодба с другите наследници на С. А. и изкупуване на техните части.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са допуснати визираните в жалбата нарушения и затова и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК / отм./ Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 223 от 10.12.2007 г., постановено по гр.д. № 572/ 2007 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: