Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 07.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.10.2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1764 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e oбразувано по касационна жалба на А. А. Х. срещу въззивно решение № 34 от 09.01.2019 г. по възз. гр. д. № 2171 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3048 от 01.08.2018 г. по гр.д. № 16688 /2017 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба на апартамент и гараж в [населено място] между А. Х. и И. Д. И. при равни делбени части, като е оставено без уважение възражението на А. Х. за частична трансформация на лични средства в придобиването на апартамента и гаража.
Насрещната страна И. Д. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за което съгласно чл.280,ал.3 ГПК не съществува ограничение за касационно обжалване.
Предявеният и разгледан иск е за съдебна делба на апартамент и гараж от прекратена съпружеска имуществена общност (нататък и с.и.о.), спорът е за размера на идеалните части – ответникът – бившият съпруг с възражение е поискал от съда да му определи по-голям дял от апартамента и гаража, придобити по време на брака с ищцата от ж.с.к., тъй като двата имота са придобити частично с негово лично имущество – чрез влагане на парични средства в конкретно посочен размер, които са му били дарени от неговите родители.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което възражението е прието за неоснователно.
В касационната инстанция спорът отново се свежда до основателността на възражението на ответника, което има значене за размера на дяловете.
Касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: Доказателство ли е прието по делото тефтерче, в което са направени записки, които не са подписани, но за които са събрани доказателства от кого са направени?
Този въпрос е обуславящ, тъй като при обсъждане на събраните по делото доказателства за основателността на възражението за частична трансформация на лични средства в придобиването на процесните имоти въззивният съд е приел (дословно), че „приетото по делото тефтерче, в което се сочи, че майката на ответника е вписала всички направени парични вноски в ж.с.к. не може да се цени като доказателство по делото, тъй като се касае за свидетелски показания в писмен вид, които са недопустими“. А този извод на свой ред е обусловил крайния извод за неоснователност на възражението на А. Х..
Основателно е твърдението на жалбоподателя А. Х., че процесуалноправният въпрос е разрешен в противоречие с посоченото от него решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е прието, че неправилно въззивният съд е приел, че тетрадката със записки относно извършени от конкретно лице разходи, които имат значение за спора, не е доказателство по делото не представлява документ. К. съд е приел, че тетрадката със записки относно извършени от конкретно лице разходи, които имат значение за спора, или копие от нея, представлява документ. Тетрадката със записванията по нея е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление. Документи са не само подписаните и официалните, а още и частните и неподписаните изявления. Частните свидетелстващи документи, включително неподписаните, са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон, щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват). По-нататък касационният съд е указал как следва да се преценява такова доказателствено средство (неподписана тетрадка върху която с писмени знаци е материализирано изявление).
С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати 50 лева държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
По касационната жалба на А. А. Х. допуска до касационно обжалване въззивно решение № 34 от 09.01.2019 г. по възз. гр. д. № 2171 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о..
Указва и дава възможност на А. А. Х. в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 50 (петдесет) лева, като му указва, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.