Р Е Ш Е Н И Е
№ 508
София, 08.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1393 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1, буква”а” ГПК/отм./.
Ф. Н. Х. и С. Н. Х.,двамата от с. Б., Община К. обжалват решението на Окръжен съд-Кърджали, постановено на 27.12.2007г. по гр.д. №234/2007г. с оплаквания,че същото е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК/отм./. Изложени са и съображения за липса на произнасяне по заявената от тях претенция по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Молят решението на въззивния съд да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответниците по касационна жалба Б. Р. М. и Ш. М. Р. изразяват становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
С обжалваното решение,постановено на 27.12.2007г. по гр.д. №234/2007г. Окръжен съд-Кърджали,действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС по чл.218ж,ал.1 ГПК,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени като недопустими предявените от Ф. Н. Х. и С. Н. Х. срещу Б. Р. М. и Ш. М. Р. искове за признаване за установено,че са собственици на наследствен земеделски имот,представляващ нива от 2 дка,находяща се в м.”Ш”,землището на с. Б. и за признаване за установено,че същият земеделски имот при образуването на ТКЗС е бил собственост на техния наследодател Н.
Прието е,че Ф. Н. Х. и С. Н. Х. са наследници на Н. Х. Х. ,починал на 14.10.1994г.,който приживе като наследник на Х. Х. М. е заявил пред ПК-Кърджали /сега ОСЗ/ за възстановяване право на собственост върху земеделски земи в землището на с. Б. общо в размер на 41 дка,вкл.и процесната земя. С уведомление №1797/15.02.1993г. наследодателят е уведомен,че с протоколно решение №93/19/31.12.1992г. на основание чл.18ж,ал.2 ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост върху процесния имот. На 09.02.2000г. до Н. Х. Х. е изпратено уведомление №332,че правото на собственост върху процесния имот не може да бъде възстановено в реални граници,тъй като попада в строителните граници на с. Б. и че в 14 дневен срок може да направи искане за начина на обезщетяване,след което е постановено решение,с което на наследниците на Х. Х. М. е определено обезщетение. Въпреки,че уведомяването за това решение не е било надлежно извършено /същото е изпратено до Н. Х. след неговата смърт/,съдът е приел,че процедурата по обезщетяване е приключила. Изложени са съображения,че дори да се приеме,че процедурата по обезщетяване не е приключила,то не е налице решение за реално възстановяване на собствеността и предявеният по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ иск е неоснователен.
Обжалваното решение е процесуално недопустимо като постановено по недопустим иск в хипотеза на заявени при условията на обективно съединяване на претенция по чл.97,ал.1 ГПК/отм./ и по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и при липса на мотиви по допустимостта и основателността на втория иск.
Ф. Н. Х. и С. Н. Х. са предявили срещу Б. Р. М. и Ш. М. Р. иск за признаване за установено,че са собственици на недвижим имот като наследници на Н. Х. Х. или за признаване за установено,че техният наследодател е бил собственик на същия имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Този петитум е уточнен първоначално с молба от 27.02.2002г. при обстоятелствена част, съдържаща твърдения,че имотът е останал в наследство от баща им Н. Х. Х. ,починал през 1994г.,както и че поради явна фактическа грешка на ПК /сега ОСЗ/ техният имот е придаден към имота на ответниците,които са посочили имотите като свои при анкетирането. Първоинстанционният съд е приел,че и двата иска са процесуално недопустими,но е постановил диспозитив,с който ги отхвърля. Въззивният съд е оставил в сила така постановеното от първоинстанционния съд решение,въпреки че е изложил съображения за неоснователността само на предявената по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ претенция без да извърши преценка за допустимостта на подобно съединяване на искове нито за допустимостта на всяка една от заявените претенции,въпреки изрично дадените в отменителното решение на ВКС указания в тази насока и въпреки че след като производството по делото е било оставено без движение с указания за отстраняване на несъответствието на обстоятелствената част и петитума на исковата молба,постъпилото на 21.09.2007г. уточнение изцяло възпроизвежда първоначално заявените основание и петитум.
Не е съобразено обстоятелството,че подобно съединяване на иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя,подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,към момента на образуване на ТКЗС с иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху същия имот към настоящия момент при липса на данни производството по възстановяване на собствеността да е приключило, е недопустимо и в подобна хипотеза съдът разполага с правомощието да разгледа само иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Така предявеният иск е допустим,тъй като е налице заявление за възстановяване на собствеността,както и решение на ПК /сега ОСЗ/,с което правото на възстановяване е признато на наследодателя Н като наследник на Х. Х. М. Именно разрешаването на този спор би обусловило последващите действия на ОСЗ по подаденото зявление, вкл. с оглед на обстоятелството,че уведомленията за извършените от ПК /сега ОСЗ/ действия за изпращани до лице,което вече е починало,а оттам изхода на спора по чл.97,ал.1 ГПК/отм./.
Искът за установяване принадлежността на правото на собственост по реда на чл.97,ал.1 ГПК/отм./ в хипотеза,при която производството по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не е приключило,т.е. предметът на търсената защита все още не е определен / и в исковата молба имотът е описан като попадащ в други имоти без да е обособен като самостоятелен по картата на възстановената собственост/,е недопустим като преждевременно предявен. Постановеното по така предявения иск въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено,а производството по този иск-прекратено. И доколкото по същество заявената по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ претенция не е разгледана от въззивния съд,делото следва да бъде върнато за произнасяне по тази претенция,в каквато насока са и наведените в касационната жалба доводи и искания.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд-Кърджали, постановено на 27.12.2007г. по гр.д. №234/2007г. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от Ф. Н. Х. и С. Н. Х. против Б. Р. М. и Ш. М. Р. иск за признаване за установено по реда на чл.97,ал.1 ГПК /отм./,че същите са собственици на земеделски имот,представляващ нива от 2 дка,находяща се в м.”Ш”,землището на с. Б..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Кърджали за произнасяне по предявения от Ф. Н. Х. и С. Н. Х. иск за признаване за установено по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,че техният наследодател Н/респ. неговият баща Х/ е бил собственик на нива от 2 дка в м.”Ш”,землището на с. Б. към момента на образуване на ТКЗС.
Председател:
Членове: