Решение №508 от по търг. дело №393/393 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                         № 508
 
                                          София, 09.09.2009 г.
   
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
 
                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                                            Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 393 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 22618/19.VІІІ.2008 г. на застрахователното д-во „Б” АД-София, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Г. от САК, против въззивното решение № 206 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, постановено на 4.VІІ.2008 г. по гр. д. № 148/08 г., с което, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен искът на застрахователя-настоящ касатор с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ във вр. чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ, предявен срещу „Д” А. – София: за заплащане на сума в размер на 1 324 лева, като платено по риска „каско” застрахователно обезщетение за вредите, нанесени на л.а. „Ланча Д. с ДК№ С* в резултат от настъпилото на 5.V.2002 г. ПТП.
Единственото оплакване на касатора З. „Б” А. – София е за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който този иск на дружеството-настоящ касатор, предявен срещу ответното „Д” А. – София, да бъде уважен в предявения му размер.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, застрахователят-касатор изтъква, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (ППВС № 7/1977 г. от 4. Х.1978 г.) по материалноправния въпрос кога е налице валидно конклудентно упълномощаване от страна на собственик на МПС на водача на автомобил със сключена застраховка „гражданска отговорност”. Същевременно по същия въпрос била налице и предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото съществувала противоречива практика на съдилищата в Републиката по приложението на разпоредбата на чл. 5 от отменената през 2003 г. НЗЗ ( О. ДВ, бр. 4 от 1997 г.).
Ответното по касация „Д” АД-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването за незаконосъобразност, изложено в жалбата на З. „Б” АД-София.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на З. „Б” А. – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отхвърли иска на застрахователя, встъпил в правата на застрахованото лице, след като е било надлежно удовлетворено притезанието на увреденото „Я” АД-София за обезщетяване на понесени от него имуществени вреди по отстраняване деформациите по собствения му л.а. „Л”, въззивният съд е приел, че като волеизявление на собственика на другото МПС, участвало в процесното ПТП, упълномощаването на виновния за настъпването му водач можело и да е конклудентно, но извършването му задължително следвало да бъде установено с годни доказателствени средства по ГПК, понеже то било „положителен факт от действителността”. В случая обаче З. „Б” АД-София не било установило факта по какъв начин виновният за ПТП водач Ц. бил получил фактическата власт върху автомобила Л. , собственост на Т. Така материалноправният въпрос за валидността на конклудентното упълномощаване на водача на МПС, за което е било безспорно по делото, че има валидна полица за застраховката „гражданска отговорност”, е бил разрешен от СГС в противоречие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 10 от ППВС № 7/77 г. от 4. Х.1978 г., според които: „За упълномощаването не е необходима форма. То може да бъде извършено и устно от собственика и редовно упълномощаване ще е налице и в случая, когато собственикът е пътувал с водача. Действията по управлението могат да бъдат потвърдени и след като е настъпило застрахователното събитие”. Последното би имало смисъл обаче, само доколкото въпросът е спорен по делото, а не заради самоцелното му установяване „като положителен факт от действителността” – арг. за противното от текста на чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./.
В заключение, предвид наличието на положителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване, не следва отделно да бъде обсъждано евентуалното наличие и на предпоставката по т. 2 от този законов текст, толкова повече, че точното приложение на конкретна разпоредба от подзаконов акт в материята на задължителното застраховане е въпрос, който би имал отношение към оплакването на касатора за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК.
С оглед изложеното се налага извод, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановено от СГС на 4 юли 2008 г. въззивно решение по гр. д. № 148/08 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 4 юли 2008 г., постановено по гр. д. № 148/08 г.
У К А З В А на касатора З. „Б” А. – София в едноседмичен срок от съобщението за това да внесе по с/ка на ВКС допълнителна държавна такса в размер на 26.48 лв. /двадесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ и в пределите на същия да представи в канцеларията на този съд препис от банковото бордеро, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След внасянето на така определената допълнителна д.т., делото да се докладва на председателя на Първото отделение от Търговската колегия на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1
 
 
2
 
 
 
 

Scroll to Top