ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 509
София, 11 май 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 135 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1951/20.10.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1341/2016, с което е потвърдено решение № 7659/10.11.2015 на Софийския градски съд по гр. д. № 14471/2013, с което са уважени предявените искове за установяване на произход от бащата и за издръжка, като са определени мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето и са промени и неговите бащино и фамилно имена.
Недоволен от решението е касаторът В. С. С., представляван от адв. П. З. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правното значение на изявлението на пълномощника на страната, че няма връзка с клиента си; за правното значение на заключението на съдебна експертиза, прието в производството по друго дело между други страни; за последиците от недоказването на доходите от труд на единия от родителите; за възможността главно доказване да бъде проведено чрез косвени доказателства; както и нововъзникнало обстоятелство ли е оставането на родител без работа след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция и допустимостта да бъдат представени доказателства за получени обезщетения пред въззивната инстанция и по материалноправния въпрос за правното значение на решението, с което е оборен презумптивния произход на детето от съпруга на майката, които (въпроси) са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата М. Д. Р., представялвана от адв. Д. Д. от САК я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по повдигнатите правни въпроси, както и че на ответника са предоставени достатъчно възможности да участва в необходимите медицински изследвания.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че главният иск е неоценяем, а останалите са обусловени от него, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в периода на зачеване 12.12.2010 – 07.01.2011 г. ответникът е поддържал интимни отношения с ищцата, които са афиширани пред обществото, тъй като ищцата е била във фактическа раздяла със съпруга си. От тази връзка се е родило дете, чийто презумптивен произход от съпруга на майката е оборен с влязло в сила решение. Когато бременността е станала видима, ответникът се е отдалечил от ищцата и след раждането на детето е попитал за неговото име, обсъждал е възможността за припознаването му, дарил е кръв, когато то е било болно и е платил еднократно за издръжката му сумата 100 лева. Майката на ответника не е знаела за неговата връзка с ищцата, но това не изключва нейното съществуване нито демонстрирането й в големия град. В производството пред първата инстанция ответникът не е отказал, но няколко пъти не се е явявал за изследване по допуснатите кръвно-групова и Д. експертизи, макар да е бил предупреден за последиците по чл. 161 ГПК чрез упълномощения от него адвокат. По негово искане във въззивната жалба отново са допуснати същите експертизи, но той не е внесъл определения депозит и не се е явил за изследване. По делото не е установено в периода на зачеване ищцата да е поддържала интимни отношения с друг. От раждането на детето грижи за него е полагала единствено майката, която се е справяла със задълженията си и следва да продължи да ги полага при обичаен режим на лични отношения с бащата. Двамата родители имат ниски доходи, но бащата следва да поеме по-голяма част от издръжката (в пределите на възможностите му – 150 от 250 лева), тъй като майката ще упражнява непосредствените грижи за детето.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените правни въпроси да обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че уведомяването на пълномощника на страната е равнозначно на уведомяване на страната, а липсата на връзка между тях, ако е възникнала внезапно и непредвидено, би могла да има значение на особено непредвидено обстоятелство при възстановяването на пропуснат срок; извършените съдопроизводствени действия в едно производство нямат значение за други производства, освен признанията на неизгодни факти и разпита на свидетели в хипотезата на чл. 232 ГПК; по иск за издръжка непредставянето на доказателства за действително реализиран доход от единия родител е основание съдът да приеме, че той получава средния за страната доход по трудово правоотношение; главно доказване може да бъде осъществено и чрез косвени доказателства, ако те изключват възможността в действителност да се случило нещо различно; по иск за издръжка оставането на родител без работа след предявяването на иска е обстоятелство, което има значение за спорното право и ако то се е осъществило след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, доказателствата за това е допустимо да бъдат представени пред въззивната; решението, с което е оборен презумптивния произход на детето от съпруга на майката е основание да бъде търсен извънбрачен произход.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1951/20.10.2016 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1341/2016.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.