Р Е Ш Е Н И Е
№ 509
гр. София, 16.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1171 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.).
Образувано е по касационната жалба на Д. А. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. В., против въззивното решение № 323 от 5 юли 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1030 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2005 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 226 от 30 юни 2005 г., постановено по гр.д. № 387 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2004 г. за осъждане на касатора да заплати на ищеца И. А. И. от [населено място] сумата от 10000 лева, предоставена по договор за поръчка от 25 юни 2001 г. за закупуване на техника, предназначена за бетоновъзела в [населено място].
В жалбата се сочи касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.) – неправилност на решението поради допуснати нарушения на материални закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд неправилно е определил правната квалификация на иска като такава по чл. 280 ЗЗД, вместо по посочената от ищеца чл. 55 ЗЗД, тъй като между страните действително е постигнато съгласие за осъществяване на съвместна дейност чрез създадено от тях О. и по-скоро е налице хипотезата на чл. 357 ЗЗД – бетоновият възел да се осигури от ищеца, а необходимия терен от ответника-касатор; от заключението на приетата пред въззивния съд експертиза е видно, че за проектирането, строително монтажните работи и демонтажа на бетоновия възел са изразходвани общо 48038,55 лева, както и разходите за охрана от 3382 лева и разходи за наем от м. юли 2001 г. до м. ноември 2004 г. от 4100 лева, като е установено, че сумите, предмет на първоначалния иск, са изразходвани именно по строителството на този бетонов възел; бетоновият възел е напълно завършен и въведен в експлоатация по съответния ред; искът по чл. 55 ЗЗД е неоснователен, защото сумата от 10000 лева е изразходвана именно за строителството на бетонния център; съдът е нарушил правилата по обсъждане на доказателствата, като разходите по проектирането, строителството и монтажа на бетоновия възел са извършени от касатора и средствата са изразходвани; с демонтирането на бетоновия възел настъпват допълнителни вреди в размер на стойността на демонтажа в размер на 4727,99 лева, а касаторът не е получил нещо без основание, нито с оглед неосъществено или отпаднало основание, за да бъде задължен да го върне; не е налице и договор за поръчка, тъй като строителството е извършено за сметка на двете страни за съвместна експлоатация; налице са условията на чл. 364 ЗЗД за разноските и вредите, които са понесени от касатора; вредите от строителството и демонтажа на възела са настъпили и са общо в размер на 55520,55 лева, като единствената вина за настъпването на тези вреди носи изключително ищецът.
Ответникът И. А. И. от [населено място], не представя отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.).
За да постанови решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че предявеният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 280, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД; първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на спорното право, като е приел, че връщането на сумата се претендира на неосъществено правно основание – твърденията в исковата молба са, че паричните средства са предоставени, за да бъдат извършени от довереника конкретни правни действия за закупуване на специална техника във връзка с оборудването на бетонов възел, необходима за пускането му в експлоатация; ищецът сочи, че не е получил отчет за предадената сума, а петитумът е да се върнат неотчетените парични средства; сумите са получени на договорно основание, като договорът е обективиран в представена разписка и е налице неизпълнен договор за поръчка – сумите не са отчетени, нито върнати; няма първични счетоводни документи за закупени съоръжения и техника.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност и недопустимост на въззивното решение.
Относимите обстоятелства са следните:
В исковата молба е посочено, че е предадена парична сума с цел използването й за закупуване на техника, необходима за пускане в експлоатация на бетоновъзел на дружество, в което страните са съдружници; сумата била предоставена единствено с оглед реализация на съвместна дейност в бетоновъзел чрез дружеството; касаторът – съдружник и управител в дружеството не дал отчет за изразходването на сумата. Според представената и неоспорена от касатора разписка от 25 юли 2001 г., касаторът получил от ищеца И. сумата от 10 хиляди германски марки за закупуване на техника за “Б. 2001”. Сумата е била предадена на касатора два дена преди регистрирането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], в което страните по спора били съдружници.
При тези данни правилно въззивният съд приел, че между страните по спора е било постигнато споразумение, имащо елементите на договор за поръчка, поради което и претенцията за заплащане на исковата сума намира своето основание (независимо от записаното в исковата молба такова по чл. 55 ЗЗД) в чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Договорът за поръчка не е бил прекратен по някой от предвидените в закона начини. Довереникът не е дал на доверителя сметка за изпълнението на поръчката.
Защитната теза на довереника в случая е, че фактическите отношения между страните се уреждат по правилата на гражданското дружество по ЗЗД, но представената към исковата молба разписка разкрива друго, мандатно правоотношение. Касаторът поддържа, че уговорката за гражданското дружество по ЗЗД била ищецът да закупи бетонов център, касаторът в качеството си на едноличен търговец, да закупи първоначално правото на строеж и по-късно и собствеността на съответния поземлен имот, а задълженията по извършването на цялостното строителство е следвало да се посрещнат със средства на двете страни при равно участие, като именно в изпълнение на това споразумение между страните е започнало и извършването на строителството. Макар да е вярно, че правоотношението по договор за дружество по ЗЗД може да възникне и с устни волеизявления, тъй като законът по принцип не предвижда изискване за спазване на форма, точният прочит на представената разписка, подписана от касатора, не води до заключението, че предоставените средства са за осъществяване на съвместна дейност по смисъла на чл. 357 и сл. ЗЗД – процесната сума е дадена в брой за закупуване на техника за “Б. 2001”, без да може да се направи извод, че посочената сума е вноска в гражданско дружество по смисъла на чл. 358, ал. 1 ЗЗД. Съответно е и заявеното в исковата молба – сумата е била предоставена единствено с оглед реализация на съвместна дейност в бетоновъзел в [населено място] чрез съвместното дружество на страните [фирма], което означава, че парите са дадени за осигуряване чрез закупуване на техника на дейността на дружеството, регистрирано два дена след получаването на парите. Дадените средства за изпълнение на поръчката по чл. 285 ЗЗД и липсата на данни за изпълнението на възложените действия от страна на касатора, водят до извода за основателност на предявения иск.
С договора за поръчка ищецът е възложил на касатора да закупи техника, като дори и да е вярно, че сумата, предмет на иска, е изразходвана за проектирането, строително монтажните работи и демонтажа на бетоновия възел, охрана и наем за обекта, последните действия не съставляват изпълнение на довереника съобразно възложения му мандат. Върху касатора е тежестта да докаже чрез съответните документи, че в изпълнение на поръчката е изградил бетонов възел или е закупил друга техника, необходима за дейността на съответното О.. Според неоспореното от страните заключение на счетоводната експертиза, изслушано от първоинстанционния съд, няма счетоводни документи, от които да е видно, че за [фирма] са закупени машини, съоръжения и техника, като липстват записи и по счетоводните регистри и по инвентарната книга. Ето защо напълно неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е нарушил правилата за обсъждане на доказателствата, след като касаторът не е представил доказателства за начина на изразходване на получената сума. Вероятно от демонтажа на бетоновия възел за касатора са възникнали вреди, които обаче той следва да претендира по друг ред, като същото се отнася и за всички други вреди, които касаторът твърди да е претърпял.
Тъй като въззивното решение в атакуваната му част не страда от посочените в жалбата пороци, то следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 323 от 5 юли 2007 г., постановено по в.гр.д. № 1030 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2005 г. в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение № 226 от 30 юни 2005 г., постановено по гр.д. № 387 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2004 г. за осъждането на Д. А. К. от [населено място] да заплати на И. А. И. от [населено място] сумата от 10000 лева, предоставена по договор за поръчка от 25 юни 2001 г. за закупуване на техника, предназначена за бетоновъзела в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: