Р Е Ш Е Н И Е
№ 509
гр. София, 22 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Капка Костова
при секретар Аврора Караджова и
в присъствие на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 522/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. Й. Ц., срещу решение № 328 от 02 юли 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 411/2008 година, с което е изменена само в гражданско-осъдителната й част и потвърдена в останалата й част присъда № 8 от 13 март 2008 година на Софийски градски съд, НК, 7 състав, постановена по нохд № 159/2008 година по описа на този съд.
В касационната жалба формално са посочени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Изводимо от нейното съдържание, жалбоподателят всъщност възразява оправдаването на подсъдимите по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и осъждането им по основния състав на чл. 198, ал. 1 от НК. Заявява също явна несправедливост на наложените им наказания – както във връзка с техния размер, така и поради отлагането на изтърпяването им при условията на чл. 66 от НК.
Възразява и размера на присъденото му обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий със задължителни указания по приложението на закона, в т. ч. и относно приложението на института на условното осъждане.
В съдебно заседание пред третата инстанция жалбоподателят – частен обвинител и граждански ищец В. Ц. участва лично, като поддържа касационната жалба при направените в нея оплаквания и отправено до съда искане.
Подсъдимите К. Н. Б., И. Д. Н. и Д. С. Д. участват пред третата инстанция лично и със защитниците си, съответно адвокати Н. , С. и Б. Чрез тях те изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в частта й срещу наказателно-осъдителната част на съдебния акт и за основателност относно възраженията за размера на присъденото обезщетение, който намира за занижен.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
С атакувания въззивен съдебен акт (трети поред, след отмяна по реда на въззивната проверка на първоинстанционни присъди и връщане на делото за ново разглеждане) е изменена само в гражданско-осъдителната й част и е потвърдена в останалата й част присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите К. Н. Б., И. Д. Н. и Д. С. Д. за извършено на 07. 07. 1995 година, в гр. С., в съучастие помежду им като съизвършители, а подс. Д. – като помагач, както и в съучастие с лицата Р. С. и Т. П. (починали), престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК (за Б. и Н. ) и ал. 4 (за Д. ), за което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, са осъдени както следва:
– подсъдимите Б. и Н. – на по две години и единадесет месеца лишаване от свобода всеки от тях,
– подсъдимият Д на две години лишаване от свобода.
Изтърпяването на така наложените наказания е отложено при условията на чл. 66 от НК, за срок от по пет години от влизане на присъдата в законна сила за всеки от подсъдимите.
Подсъдимите са оправдани по първоначално повдигнатите им обвинения по чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 2 от НК – за това, грабежът да е в големи размери и да е придружен със средна телесна повреда.
Осъдени са солидарно да заплатят обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законните последици (в диспозитива на присъдата не е посочен размерът на присъденото обезщетение и лицето, в полза на което то е присъдено).
Гражданската претенция е отхвърлена до пълния й размер от 50000 лева като неоснователна.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски и дължими държавни такси, като ги е възложил в тежест на подсъдимите.
Присъдата е подписана с особено мнение от съдебен заседател С. относно приложението на чл. 66 от НК за всички подсъдими.
В производство, инициирано по жалба на частния обвинител и граждански ищец В. Ц. , е постановен атакуваният сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е изменена само в гражданско-осъдителната й част, като е увеличен размерът на присъденото обезщетение на 15000 лева. Съобразно това е присъдена и допълнителна държавна такса.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец В. Ц. е основателна, макар и не само и не изцяло по изложените в нея съображения.
Акцентът в жалбата е поставен върху оплакването за оправдаването на тримата подсъдими по обвинението за участие в причиняването на средната телесна повреда на пострадалия, придружаваща извършения грабеж в дома му и преквалифициране на престъплението от чл. 199 от НК в такова по чл. 198 от НК и върху оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания поради определянето им при условията на чл. 55 от НК и отлагане на изтърпяването им по чл. 66 от НК.
Принципно положение е, че неправилното приложение на закона като самостоятелно касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт от третата инстанция е налице само при неоспорена от обжалващия фактическа обстановка или при констатации за надлежно установени по делото факти от кръга на подлежащите на доказване, защото в противен случай изводите на решаващия съд по фактите биха били злепоставени.
В случая, първоинстанционното разглеждане на делото е проведено при съкратено съдебно следствие по втората от регламентираните в чл. 371 от НПК две диференцирани процедури – в хипотезата на т. 2 на чл. 371 от НПК. Законосъобразното й провеждане винаги е последица от цялостно признание от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съчетано със съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
По принцип, провеждането на съдебното следствие по този ред предполага насрочване на съдебно заседание за предварително изслушване, без призоваване на свидетелите и вещите лица (чл. 370, ал. 2 от НПК). Не е процесуално нарушение обаче, ако непосредствено след даване ход на делото, след насрочване за разглеждането му по общия ред, се проведе такова изслушване по инициатива на подсъдимия или служебно от съда, въпреки че свидетелите и вещите лица са били призовани за същото съдебно заседание, като със започване на процедурата фактически се поставя и началото на съдебното следствие.
След извършване на процесуалните действия по предаване на съд и подготовката за разглеждане на делото в съдебно заседание, след конституиране в съдебно заседание на пострадалия Ц. като частен обвинител и граждански ищец, е отправено искане от защитниците на тримата подсъдими – адвокати Б. , С. и Н. , за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти (протокол от съдебно заседание от 13. 03. 2008 година, л. 45 от съдебното дело). Защитниците буквално са заявили: „…желаем процедура по съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НК. Подзащитният ми … заявяваме, че признаваме всички факти, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.”.
При това положение съдът не е имал основание да проведе съкратено съдебно следствие поради практическа липса на направено от всеки от подсъдимите цялостно признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Направените от техните защитници изявления, цитирани по-горе, биха могли единствено да инициират провеждане на необходимото изслушване по чл. 370, ал. 1 от НПК, в хода на което абсолютно необходима и неотменима част е цялостното признание от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тях. Защитникът не би могъл да направи признание на фактите от името или вместо подсъдимия – това процесуално действие може да се извърши само от подсъдимия и е едно от неговите процесуални права по чл. 55 от НПК. Този извод не се повлиява от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, в която е прогласено, че в случаите по чл. 372, ал. 4 (във вр. чл. 371, т. 2 от НПК) при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия. Не би и могло да бъде иначе, ако провеждането на съкратеното съдебно следствие е последица от цялостното признание от подсъдимия на фактите в обвинителния акт и неговото съгласие да не се събират доказателства за тях, каквито в настоящия случай липсват.
Това нарушение на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционния съд, не е констатирано при въззивната проверка на присъдата. За оценката на естеството на констатирано нарушение на процесуалните правила от вида на посоченото като съществено, е без значение коя страна е инициирала проверката.
При проведена процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотеза като настоящата, преценката за приложимата материално-правна норма се извършва на базата и в рамките на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая, изложените на стр. 1-3 от обвинителния акт факти, не дават основание за направените от съда изводи по правото. Съдът неправилно е приел, че при осъществената от подсъдимите, заедно с лицата С. и П. , задружна престъпна дейност по отнемане със сила и заплаха на чужди движими вещи, отговорност за причиненото на пострадалия телесно увреждане, следва да носи единствено този, който непосредствено е извършил определена физическа активност в рамките на общо упражнената принуда. В случая е прието, че блъскането на главата на пострадалия Ц. в пода на банята е осъществено единствено от С. , чиято отговорност е погасена поради смъртта му, а съучастниците не следва да отговарят за извършения грабеж като придружен с причиняване на средна телесна повреда, доколкото не са осъществили конкретни действия като тези на С. и заедно с него, което е неправилно.
Известно е, че съучастието като задружна дейност е възможно при умишлените престъпления и при наличие на следните предпоставки: участие на най-малко две наказателно-отговорни лица, задружност в усилията им за постигане на определен престъпен резултат и умисъл във всеки от участниците не само за престъплението, но и за съучастието в него. Следва да се отбележи още, че при задружна престъпна дейност в осъществяване на съставно престъпление, каквото е инкриминираното, е достатъчно участието в някое от деянията – в упражняване на принудата или отнемане на вещите, доколкото е налице общия умисъл така съчетаната дейност да предизвика настъпването на общественоопасните последици. А настоящият случай е именно такъв. Затова правните изводи на съда за наличие на „ексцес” в умисъла при осъществяване на принудата, обективиран чрез действията на С. , не могат да бъдат възприети.
Следва да се отрази и направената от третата инстанция констатация, че в диспозитива на присъдата и по-точно в неговата гражданско-осъдителна част, не е посочен размерът на присъдената като обезщетение сума, както и лицето, в полза на което се присъжда обезщетение. Дори и от мотивите на присъдата да става ясна волята на съда за тези обстоятелства, следва да се има предвид, че диспозитивът в тази си част представлява изпълнителен титул, чиято годност предполага съдържание на всички необходими реквизити.
С оглед изложените съображения, атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който е допуснал констатираното съществено нарушение на процесуалните правила.
Поради това, обсъждането на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, се явява безпредметно, като изложените доводи в негова подкрепа следва да бъдат съобразени при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 348, ал. 2 и ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 328 от 02 юли 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 411/2008 година, с което е изменена в гражданско-осъдителната й част и потвърдена в останалата й част присъда № 8 от 13 март 2008 година на Софийски градски съд, НК, 7 състав, постановена по нохд № 159/2008 година по описа на този съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.