Р Е Ш Е Н И Е
№ 509
гр.София, 25.06.2009г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 142/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на С. Р., Н. Р., М. Р., Т. Р. и М. Р., действащи чрез адв. К. Я. против въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 16 юни 2006 г. по гр.д. № 302/2005 г.
Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Борис Н. Р., И. Н. Р. и Р. Г. Р., правоприемници по чл. 120 ГПК /отм./ на Н. Р. са обикновени другари на касаторите. Те не са ожалвали въззивното решение, за което са уведомени чрез адв. А. П. /процесуален представител съгласно пълномощно от 13.06.2005 г., дадено от Н. К. Щ. – пълномощник на страните съгласно пълномощни от 30.01.2004 г. и 19 март 2004 г./.
Не са се присъединили и към касационната жалба на другарите си в срока до първото по делото съдебно заседание, за което съгласно разясненията по т. 2 от ТР 1/2000 г., към което препраща т. 10 от ТР 1/17.07.2001 г. ОСГК на ВКС, са уведомени чрез процесуалния си представител адв. А. П.. Следователно, по отношение на тях решението е влязло в сила.
Ответникът по касация [фирма], С. възразява по реда на чл. 218г ГПК /отм./.
Ответникът по касация М. на външните работи на Република България не взема становище.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Софийски градски съд, е отхвърлил всички претенции.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищците са наследници по закон на Р. М. Р., както и, че на тях по чл. 1 ЗВСВОНИ е възстановена собствеността и деактуван имот, съставляващ дворно място от 5 438 кв.м., находящо се в кв. Б., местността „Ширината – панорамен път”, без новоизградената в имота вила № 27, застроена на 88 кв.м.
Съдът, също така е установил, че в периода 1997 – 2003 г. сградата в имота е отдавана под наем първоначално от Б. и впоследствие от А. в полза на Посолството на Великобритания срещу наемна цена.
Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната” към министъра на външните работи е закрита с ПМС № 252/05.11.2001 г. като имуществото е преминало към М. на външните работи. Със заповед на министъра от 13.11.2001 г. е създадено еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество [фирма], като вила № 27 в Б. е включена в капитала на това дружество.
Установено е още, че цялото дворно място е оградено и е ползвано от държавни служби със специален режим на достъп, като паркът е облагороден.
Съдът е изложил съображения, че ответниците по иска са получавали наем само за сградата, не и за дворното място, поради което не е налице от тяхна страна неоснователно обогатяване за сметка на ищците. Освен това, след като дворното място вероятно се ползвано съобразно правилото на чл. 64 ЗС, то това не е неоснователно. Претенцията дори и да е основателна, не е доказана – след като няма доказателства каква част от двора следва се счита за прилежаща площ към вилата, то дори и да има неоснователно обогатяване, не е възможно да се установи неговия размер. Въззивната инстанция е посочила, че няма и предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на наемна цена, каквато би съответствала на фактическата обстановка, ако цялото дворно място се отдава под наем. Изложени са и съображения, че защитата по чл. 59 ЗЗД е субсидиарна, поради което и допустима, само когато липсва друг начин за възстановяване неправомерното разместване на блага и най-често ответникът по него ползва вещта за лични нужди, какъвто не е случая.
Решението е неправилно.
Отдаването на имота под наем от ответника не е от значение по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, освен ако именно с тези си действия той препятства собствениците да ползват вещта.
Ползването от несобственика може да се осъществява по различен начин, а обстоятелството дали той получава и добиви от вещата, включително и наем, е без значение по така предявения иск, защото не в това се състои търсеното по това дело обезщетение. То не е по чл. 93 ЗС /неправилно квалифицирано от въззивния съд по чл. 55 ЗЗД/ за връщане на добивите, включително и на гражданските плодове, получени вместо собственика.
Неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в трайната практика на Върховния съд и Върховни касационен съд. Искът, с който разполага собственика е именно по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, това, че ответникът по разгледания от апелативния съд иск не е получавал наемна цена за дворното място, не го освобождава от отговорност да обезщети собствениците, ако с поведението си по друг начин ги е препятствал да ползват процесната земя. Получаването на наем също не ограничава собственика във възможност да търси само него по чл. 93 ЗЗД, нито изключва възможността да бъде обезщетен по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обстоятелството, че ответникът получава гражданските добиви по договорка с трето лице, не значи, че до този обем е неговото обогатяване от неоснователното ползване на вещта, нито, че това е размерът на обедняването за собственика.
Съдът не може да отхвърли иск само поради това, че размерът на вземането не може да се определи /арг. чл. 130 ГПК, отм./. В случая, при това, средната пазарна месечна цена на дворното място, която служи като база за изчисление на дължимото по чл. 59, ал. 1 ЗЗД обезщетение, е определена чрез съдебна експертиза. Ако от общата площ следва да се приспадне тази, нужна за използване на вилната сграда /чл. 64 ЗС/ това също може да бъде определено с помощта на съдебни експерти. Съдът по силата на чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./ е длъжен и при бездействие на страните, когато са нужни специални знания служебно да укаже на страните за необходимостта да бъде допусната експертиза, като определи нейната задача и възложи разноските на страната, която носи тежестта на доказване.
Освен изложеното, въззивният съд е направил извод за доказана активна материално-правна легитимация без да установи и изследва фактическия състав на чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ.
В одържавеното място има изградена сграда, за която между страните със сила на присъдено нещо е признато, че не е реституирана на наследниците на Р. М. Р..
Следователно, земята не съществува във вида и размерите при отнемането й от държавата и собствеността върху нея се възстановява само, ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен парцел съобразно благоустройствения й статут и действалите строителни правила и норми, преценяване към датата на влизане в сила на чл. 2, ал. 1 ЗВСВОНИ.
В заключение, обжалваното решение следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 16 юни 2006 г. по гр.д. № 302/2005 г. в частта по исковете на С. Р., Н. Р., М. Р., Т. Р. и М. Р. и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: