Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
София, 20 март 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и девети януари .. 2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Румен Ненков ……………………………….
ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева …………………………….
.. Севдалин Мавров ……………………….
при секретар .. Лилия Гаврилова …………………………….. и в присъствието на прокурора от ВКП .. Искра Чобанова ……………, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ………………………… КНОХД № .. 365 .. / .. 08 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурора и жалба на адв. Н защитник на подсъдимия М от гр. К., против решение № 85 от 30.04.08 год., постановено по ВНОХД № 477/08 год., с което е изменена присъда № 149 от 21.06.07 год. по НОХД № 3754/06 год. на Пловдивския окръжен съд.
Протестът съдържа преки доводи за допуснато съществено нарушение на основния принцип по чл. 14, ал.1 НПК, водещо до явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. От съдържанието на протеста се извежда и довод за нарушение на закона – осн. чл. 348, ал.1, т.1 НПК. Иска се отмяна на решението с връщане на делото за ново разглеждане. Протестът се поддържа в съдебно заседание. Иска се жалбата на подсъдимия да се остави без уважение.
На базата на „доктрината” и „постоянната съдебна практика”, без да са изложени в жалбата и писмените бележки релевантни доводи срещу атакувания съдебен акт, защитата иска да се отмени решението и „присъдата” и делото да се върне за ново разглеждане „със задължителни указания за приложението на закона”. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Отправя се молба, протестът да не се уважава.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в рамките на своите правомощия, като взе предвид становището на страните и постъпилите протест и жалба, намира последните за НЕОСНАВАТЕЛНИ.
С присъда № 149 от 21.06.07 год., постановена по НОХД № 3* по описа на Пловдивския окръжен съд, подсъдимият М от гр. К. е признат за виновен в това, че през нощта на 25 срещу 26.03.05 год. в с. В., обл. Пловдив, по хулигански подбуди и с особена жестокост е направил опит умишлено да умъртви Н. Н. , като изпълнителното деяние е било довършено, но въпреки това не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, поради което и на осн. чл. 116, ал.1, т.6, пр. последно и т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, пр. ІІ и чл. 55, ал.1, т. 1 НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален строг режим на осн. чл. 47, ал.1, б. „а” ЗИН.
А. е осъден да заплати на пострадалия Н. сумата от 20 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинените му с престъплението неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 26.03.05 год. до окончателното й изплащате. Искът е отхвърлен като недоказан в останалата му част до предявената сумата от 50 000.00 лв.
Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото.
С атакуваното решение, след нова преценка на вида на опита и съответната му наказуемост, присъдата е изменена, като на осн. чл. 58, б. „а” и чл. 55, ал.1, т. 1 НК е намалено наложеното на А. наказание лишаване от свобода от ШЕСТ на ПЕТ години и е променен режима на изтърпяване от „строг” на „общ” съгласно чл. 46, б. „б” ЗИН.
По делото не се констатира нарушение във връзка с формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции свързани с авторството, механизма, по който са получени нараняванията, и субективното отношение на дееца към тях. В тази насока двете инстанции по фактите са изложили последователни, обосновани и изчерпателни мотиви. Проследявайки релевантните доводи на защитата и подсъдимия пред въззивната инстанция срещу атакувания съдебен акт и направените доказателствени искания, ВКС намира, че Пловдивският апелативен съд задълбочено е обсъдил първите и е удовлетворил искането за назначаване на комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, каквато е приета в съдебно заседание, приложил е исканото удостоверение от РЗОК – гр. П. и е приел и изслушал заключението по ДНК експертиза на веществени доказателства. Други искания не са направени. Общото позоваване на теорията и на съдебната практика, не задължават съдът да излага мотиви по принципно верни решения, които не са относими към конкретния казус и събрания и проверен по съответния ред доказателствен материал. Изолираното позоваване на съдебна практика – Постановление № 2 от 16.12.57 год. на Пленума на НС / изм. и доп. с ТР № 7 от 06.07.87 год. на ПВС, публикувано в сб. 1953 – 1990 год., стр. 157 и сл. / и цитираните отделни решение на ВКС в жалбата и писмените бележки не е най-добрата практика за сезеране на ВКС. Те не могат да не бъдат споделени, но са несъотносими към извършеното от подсъдимия деяние. Фактите по делото насочват към проявена особена жестокост и деяние, извършено по хулигански подбуди. Това се установява от обективните находки, установени от вещите лица като телесни увреждания на пострадалия, и поведението на А. по време на извършване на деянието и по-късно при срещата му със свидетеля Г. И. , когото безпричинно ударил с ръка по лицето и ритнал. Как е възприето държанието му от свидетелката Д в последващия момент не е от значение във връзка с квалифициращото обстоятелство „хулигански подбуди”. В тази насока въззивният съд на стр. 11 и 12 от мотивите си е изложил обосновани и законосъобразни мотиви, които не следна да се преповтарят. Същите не противоречат на цитираната от защитата съдебна практика през призмата на доказаните фактически обстоятелства.
Видно от обвинителния акт, прокурорът бегло е засегнал вида на опита за убийство, извършен от подсъдимия. Задоволил се е единствено с извода, че „деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини”, т.е. приет е недовършен опит. Не е изложил доводи дали приетият опит е във формата на довършен или недовършен такъв, обстоятелство което има значение за наказателната отговорност по силата на чл. 18, ал.2 НК. В пледоарията си представителят на обвинението отново насочва към „недовършеност на деянието” / л. 155 – 156 / както в частта, касаеща деянието, така и в частта касаеща наказанието. Окръжният съд на л. 171 от мотивите към присъдата е отразил, защо е приел, че опитът е довършен и това е имало отражение при определяне на наказанието. Със съдебния акт е отежнено положението на подсъдимия, тъй като е прието, че деянието е довършено, но това нарушение е отстранено от второинстанциония съд. Разликата по отношение на вида на опита по чл. 18, ал.1 НК се изразява именно в степента на довършеност на деянието. Тази разлика следва да се мотивира с конкретните действия на подсъдимия, силата и насочеността на нанесените удари, оръжието, с което се действа, и не на последно място характеристиката на констатираните конкретни наранявания.
Апелативният съд не се е съгласил с доводите на порвоинстанциония съд и е приел недовършеност на опита за убийство. Това неминуемо е довело и до намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Изводите на апелативния съд са законосъобразни и са обосновани от заключението на приетата тройна съдебно – медицинска експертиза относно характера на нанесените телесни увреждания, довели да разстройство на здравето, временно опасно за живота, от които е било възможно да настъпи смъртта на пострадалия. Т.е. нито нараняванията са били смъртоносни, нито смъртта е била неизбежна, за да се приеме, че деянието е било довършено и е осъществен довършен опит за убийство, при което смъртта не е настъпила поради намесата на външни фактори.
Изводът за степента на осъществяване на намерението е мотивирал Пловдивския апелативен съд да намали наложеното на А. наказание „лишаване от свобода” от шест на пет години. Корекцията е законосъобразна с оглед разпоредбата на чл. 58, б. „а” и чл. 18, ал. 2 НК. На базата на последната разпоредба и наложеното от първоинстанционния съд наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, което не е протестирано, определеното с въззивното решение наказание лишаване от свобода за срок от пет години не е явно несправедливо.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 30.04.08 год., постановено по ВНОХД № 477/08 год. по описа на Апелативен съд – гр. П..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………………………….
ЧЛЕНОВЕ:………………………………………….
…………………………………………..