О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 24.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4025 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Ч. Д. срещу решение № 327 от 13. 07. 2017г. по в. гр. дело № 353/2017г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 374/28.03.2017г. на Русенския районен съд, постановено по гр. дело № 3697/2016г., в частта, с която ответницата Д. Ц. Г. е осъдена да заплати на ищеца сумата 20 000 лв., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 1 466. 47 лв. – съдебно – деловодни разноски, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен искът на Д. Ч. Д. с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 000 лв. – престирано на неосъществено правно основание, и е реализирана отговорността на ищеца за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Касаторът поддържа, че атакуваното решение на Русенски окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба релевира основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси от значение за изхода по конкретното дело: 1/ „Следвало ли е съдът да обсъди правната природа, характера и последиците от двете правни сделки /покупко-продажба и упълномощаване/ и ако не е сторил това, допуснал ли е нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаваща го да обсъди доказателствата, да извърши тяхната преценка и тази на фактическите констатации и да обоснове своите правни изводи?“; 2/ „Има ли въобще значение упълномощителната сделка, извършена от ответницата с ищеца в качеството й на управител на търговското дружество за определяне на пасивната легитимация по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, произтичащ от двустранна сделка за продажба на дървесина за сеч на ищеца от ответницата, действаща в нея вече като физическо лице?“ и 3/ „Определя ли се пасивната легитимация по делото от извършените действия от лицето, с което е договаряно, след получаване на цената по сделката /по какъв начин и в чия полза се е разпоредило с парите, които е получило по сделката/?“, сочейки противоречие с решение № 362 от 04.05.2010 г. по гр. дело № 780/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 185 от 09.07.2012 г. по т. дело № 146/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., ТР №1/2001 по т.д.1/2000г. на ОСГК на ВКС и решение № 609 от 15.01.2009 г. по т. дело № 323/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о..
Ответницата по касационната жалба /ответница и в производството/- Д. Ц. Г., подава писмен отговор, в който излага становище за нейната неоснователност. Поддържа и че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, понеже са намерили отражение в правната теория и практика. Навежда твърдения, че решението на въззивния съд не противоречи на цитираните от касатора в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК решения на ВКС, които счита за неотносими към настоящия казус. Моли да й бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство съдебни разноски.
Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД с цена над 5 000 лв., т.е. същата е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че между страните не е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, по силата на което е постигната уговорка ответницата да получи сумата от 20 000лв. срещу правото на ищеца да изсече „собствените й и на представляваното от нея търговско дружество – [фирма]“, гори, находящи се в землището на [населено място], [община]. Намерил е, че от представените писмени доказателства – скици на поземлени имоти №№19082 и 19083 от 04.07.2012г.; справка-извлечение и удостоверения от Агенция по вписванията, извлечение от търговския регистър се установява, че процесните поземлени имоти /гори/ са собственост на търговското дружество [фирма], на което ответницата е била управител преди откриване на производството по несъстоятелността му с решение № 38 от 11. 09. 2012г. по т.д. № 87 /2012г. на ТОС и едноличен собственик на капитала.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и най-вече съобразявайки пълномощното, с което са делегирани права на ищеца за осъществяване на всички необходими действия във връзка с извършване на сеч на дървесина в процесните имоти и нейното превозване, Русенският окръжен съд е намерил, че при договарянето с ищеца, ответницата е действала в качеството си на управляващ и представляващ търговско дружество [фирма], а не в лично качество. Въззивният съд е посочил, че в издадените разписки за получените от ответницата суми в размер на общо 20 000 лева е уточнено, че имотите са на фирмата й, като непосредствено след получаване на остатъка от 3 000 лв., ответницата е внесла цялата сума от 20 000 лв. в касата на дружеството с приходен касов ордер от 14. 08. 2012г.. Тълкувайки действията на ответницата е заключил, че тя е действала като представител на [фирма] и е ангажирала отговорността на дружеството по процесното облигационно правоотношение. Счел е, че като физическо лице, в което й качество са предявените срещу нея искове, не е материалноправно легитимирана да отговаря за изпълнение на поетите задължения по възникналото правоотношението с ищеца, тъй като физическото лице е правен субект, различен от едноличното търговско дружество, което представлява. По така изложените съображения е отхвърлил изцяло като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
Поставеният от касатора горепосочен трети процесуалноправен въпрос за разпределение на тежестта за доказване по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, преформулиран от съда съобразно правомощията му по т. 1 Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което осъществява общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този правен въпрос даденото разрешение от Русенски окръжен съд е в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /решение № 556 от 13. 07. 2010г. по гр. д. № 46/2009г. на ІV г.о. по чл. 290 ГПК и др./, според която по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника – наличието на основание за това плащане, с което се изчерпва предмета на доказване по този иск досежно осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по горепосочения процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 327 от 13. 07. 2017г. по в. гр. дело № 353/2017г. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя – ищец в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.