8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
София, 25.03. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Розинела Янчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №1895 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№884/28.02.2018г., подадена от В. Ц. Д. от [населено място] лъка чрез процесуалния ? представител адв.Е. Д. Д.-Р., срещу решение №26/26.01.2018г., постановено от Смолянския окръжен съд по в.гр.д.№457/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Ц. Д. иск да се признае за установено, че община Смолян не е собственик на поземлен имот с идентификатор …………по КККР на [населено място], община Смолян, находящ се в [населено място], с площ по кадастрална карта от 748кв.м., участващ в УПИ ….. в кв.4, като част от него е неурегулирана, идентичен с имот пл.№…, участващ в УПИ …………..
С определение №549/04.12.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса дали земеделски земи на член-кооператор до определен размер са запазили характера си на негова лична собственост и стават ли всички земи на член-кооператора кооперативна собственост във всички случаи.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че при постановяване на решението си въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че придобиването на собственост от страна на общината по силата на закона-§42 ПЗР на ЗИДЗОС, не е оригинерно придобивно основание и че същото е възможно доколкото са налице предпоставките на тази разпоредба, една от които е към момента на приемането на разпоредбата имотът да има характера на имот-частна държавна собственост. В случая поддържа, че по делото е установено, че повече от 60 години този имот се е владял и обработвал от А. П. и неговите наследници, като липсват доказателства за отчуждаване и завземане на имота. С оглед на това поддържа, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план, което е посочено като основание за придобиване на правото от държавата в акта за държавна собственост №… от 08.06.1987г., е отпаднало.
Поддържа, че по делото не е установено през годините назад имотът да е имал друг собственик освен нейния наследодател, докато съдът е приел нещо различно и то без никакво основание, като без наличието на каквито и да било доказателства в обжалваното решение е прието, че собственик на имота към момента на съставяне на акта за държавна собственост е било АПК, след като нейният наследодател внесъл имота в ТКЗС. Поддържа също така, че съдът не е взел предвид, че не всички земеделски земи, намиращи се извън строителните граници, са били със статут на държавна или кооперативна собственост, както и че до определен размер са съществували земеделски земи, които са запазили характера си на частна собственост. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен, като в нейна полза бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Община Смолян, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С. Д., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмени бележки, представени преди провеждането на откритото съдебно заседание по делото.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
В. Ц. Д. е предявила срещу Община Смоляниск за признаване за установено, че общината не е собственик на ПИ с идентификатор …………. по КККР на [населено място], община Смолян, с твърдението, че е наследник на А. С. П., който в продължение на дълги години обработвал имота, а след неговата смърт тя установила фактическа власт върху имота единствено от свое име след споразумение с останалите наследници и оттогава досега владее и ползва имота. Когато през 2016г. предприела действия по снабдяване с нотариален акт за имота, било издадено удостоверение, в което било посочено, че по отношение на имота съществува Акт за държавна собственост №…/08.06.1987г., а след отписването на имота от актовите книги на имотите – държавна собственост, имотът е вписан като общински. Оспорва правата на община Смолян, като твърди, че отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, въз основа на който е съставен А. през 1987г., е отпаднало съгласно §8 ПЗР на ЗУТ, тъй като нито наследодателят А. П., нито някой от неговите наследници е бил обезщетяван за отнетия имот, нито имотът е бил заеман от държавата и общината, които никога не са упражнявали владение върху този имот.
Община Смолян оспорва предявения иск, като твърди, че към 1987г. имотът е бил собственост на АПК, а не на А. П., тъй като още приживе на наследодателя е бил включен в кооперативен блок; че след актуването на имота като държавен придобиването му по давност е било невъзможно. Позовава се и на изтекла в полза на държавата придобивна давност.
С обжалваното решение е прието, че предявеният от В. Ц. Д. иск е неоснователен.
Въз основа на представено по делото удостоверение за наследници е прието, че В. Ц. Д. е една от законните наследници на А. С. П., починал на 27.07.1964г., като в разписния лист към плана на [населено място] от 1986г. имот пл.№35 е бил записан на наследниците на А. С. П.. Взето е предвид обстоятелството, че на 08.06.1987г. е съставен Акт за държавна собственост №………., в който като бивш собственик на имота е вписано АПК, както и че в представеното по делото удостоверение №41/13.01.1992г., издадено от С. стопанство в [населено място] лъка е посочено, че от А. С. П. в ТКЗС са внесени земеделски земи в землището на [населено място], сред които ниви в местностите И., Х. а., М., Б., Т. и до къщата, овощна градина до къщата и ливада в местностите С. в., М. в., И., М. и К. лъка. Взето е предвид също така, че околовръстният полигон на [населено място] е утвърден със заповед №603/04.06.1970г., като с протокол от 10.01972г. земите, включени в околовръстния полигон на селото, са предадени от Д.-с.Широка лъка на С..
Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели К. и С., които са заявили, че имотът е бил на А. П., а след неговата смърт наследниците му се разбрали този имот да остане на В. Д.; че имотът е от около един декар, ограден е от всички страни, граничи с път, с имот на С. П. и имот, в който има построени дървени къщи; че имотът е бил обработван от Д. П., леля на В. Д., която го сеела с картофи, а след нейната смърт вече 5-6 години не се обработва и е станал ливада. Посочено е, че според свидетелите имотът не е включван в ТКЗС и е влизал в личното ползване на семейството.
Въз основа на тези факти съдът е приел, че за В. Д. е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като до отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота тя не би могла да се позове на изтеклата придобивна давност. Прието е обаче, че представеният по делото акт за държавна собственост е в състояние да легитимира община Смолян като собственик на процесния имот, доколкото са налице доказателства, че спорният имот е придобит от държавата чрез настъпването на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ.
Изложени са съображения, че по силата на чл.6 ЗОбС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличието на което, аналогично на възприетото в ТР №11 от 21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното.
Прието е, че община Смолян се легитимира като собственик на процесния имот по силата на закона, а именно по силата на §42 ПЗР ЗИДЗОбС, съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините според предвижданията на действащите към датата на влизане на закона подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Твърденията на В. Д. за недоказаност на посоченото в акта за държавна собственост и при записването на имота като общинска собственост придобивно основание са приети от съда за неоснователни. Изложени са съображения, че разпоредбата на §8 ПЗР ЗУТ би била приложима в хипотеза, в която към момента на приемането на регулационния план от 1986г. собственик на имота е наследодателят А. П., което обстоятелство според въззивния съд е опровергано от доказателствата по делото, които установяват внасянето на имота в ТКЗС. Прието е, че с внасянето на имотите в ТКЗС същите са загубили индивидуалността си и са станали кооперативна собственост и след като по делото е установено, че към момента на образуване на ТКЗС имотът е бил земеделска земя, която впоследствие с плана на [населено място] от 1986г. е урегулирана, то тя подлежи на реституиране по реда и в срока по чл.1 ЗСПЗЗ, а данни за заявяване за възстановяването на процесния имот от наследниците на А. С. П. по делото няма, нито има направени твърдения в тази насока.
Така изложените от въззивния съд съображения досежно възможността не всички земеделски земи на член-кооператор да станат кооперативна собственост и да е необходимо да бъдат заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ противоречат на константната практика на тричленните състави на ГК на ВКС /решение №3 от 17.06.2014г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№5160/2013г.; решение №12 от 13.07.2011г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№3594/2008г. и др./, според която не всички земеделски земи, находящи се извън строителните граници на населените места, са били държавна или кооперативна собственост и съответно е имало и земеделски земи, правото на които е принадлежало в пълен обем на физически лица.
Действително по силата на чл.8 от Примерния устав на ТКЗС членовете на ТКЗС са били длъжни да внесат в стопанството своята собствена обработваема земя, както и земята, придобита в последствие от тях и членовете на домакинствата им. Съгласно разпоредбата на чл.9 от същия устав обаче на всяко домакинство, което е влязло в кооперативното стопанство, се предоставя земя за лично ползване в определени размери. Установеният от ЗСГ ограничителен режим относно собствеността на гражданите също е предвиждал възможност лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност, да притежават такива имоти до размер, определен от Министерски съвет /чл.12, ал.2 ЗСГ-отм./. Преценката какъв е статутът на един имот и дали правото на същия е принадлежало на физическо лице в пълния си обем или като внесен в ТКЗС е представлявал кооперативна собственост, винаги следва да бъде извършвана конкретно с оглед установените от събраните по делото доказателства данни за осъществяването на релевантните за тази преценка факти и обстоятелства.
В случая, след като от показанията на разпитаните по делото свидетели К. и С. е установено по категоричен начин, че имотът е бил на А. П., ограден е от всички страни, обработван е бил от А. П., а след неговата смърт от сестра му Д. П., никога не е включван в ТКЗС и е влизал в личното ползване на семейството, както и че в разписната книга на [населено място] по плана, одобрен със заповед № РД-6…/20.05.1986г. имотът е записан на наследници на А. С. П., неправилно въззивният съд е приел, че имотът е станал кооперативна собственост, такъв е бил и към 1986г. и е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Неправилно също така въззивният съд е приел, че община Смолян е придобила правото на собственост върху имота въз основа на заповед №..-ДС от 12.04.2001г. на областния управител на Област С. за отписване от актовите книги на недвижимите имоти-държавна собственост и предаване в собственост на общината на имотите, описани в приложенията, независимо от посоченото в акта за държавна собственост основание.
Както последователно и непротиворечиво приема в практиката си ВКС, в хипотезата на §42 ПЗР ЗИДЗОбС общината придобива правото на собственост върху определен недвижим имот само ако държавата е притежавала такова право, тъй като предвиденото в тази разпоредба придобивно основание е производно.
В настоящия случай по делото не е установено осъществяването на предвидено в закона основание, което да има за последица придобиване правото на собственост върху имота от държавата към датата на съставяне на представения по делото акт за държавна собственост №… от 08.06.1987г. В А. като основание за актуването на имота е посочена заповед №РД-… от 20.05.1986г. на ОНС-С., с която е утвърден цялостният застроителен, регулационен и кадастрален план на [населено място], а като бивш собственик на имота е посочено АПК. Както вече беше посочено по-горе, по делото не е установено след образуване на ТКЗС този имот да е бил обработван от ТКЗС, респективно от АПК, т.е. върху него да е осъществявано кооперативно земеползване. Напротив, установено е, че имотът е ползван от А. П. до смъртта му през 1964г., а след това от неговите наследници и това обстоятелство е отразено в разписната книга на [населено място] по плана, одобрен именно със заповед № РД-…/20.05.1986г. Не е установено посоченото в акта за държавна собственост АПК да е притежавало правото на собственост върху този имот към момента на влизане в сила на заповед № РД-…/20.05.1986г., респективно към момента на съставяне на акта. И тъй като по делото не е установено след влизане в сила на заповед № РД-…/20.05.1986г. за имота да е било платено обезщетение като отчужден от действителния му собственик, не може да се приеме, че съставеният на 08.06.1987г. акт за държавна собственост удостоверява осъществяването на предвидено в закона основание, въз основа на което държавата да е придобила правото на собственост. Не се установява също така държавата да е установила фактическа власт върху процесния имот след влизане в сила на заповед №РД-…/20.05.1986г., поради което не е налице и завземане на имота.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на Община Смолян, че поради действащия в страната мораториум по отношение придобиване по давност на правото на собственост на общински имоти не могат да бъдат признати права върху процесния имот за В. Д.. Както беше отбелязано по-горе, В. Д. се позовава на изтекла в полза на нейния наследодател придобивна давност в период, към който по делото не е установено процесният имот да е бил държавна или кооперативна собственост. Освен това при предявен отрицателен установителен иск предявилото иска лице следва да докаже наличие на правен интерес от търсената по този ред правна защита и именно в тази насока са и твърденията на касатора, както и ангажираните от нея доказателства.
Прецени в тяхната съвкупност, събраните по делото доказателства опровергават съдържащата се в Акт за държавна собственост №../08.06.1987г. констатация за осъществяването на посоченото в акта придобивно основание, поради което следва да се приеме, че в настоящия исков процес община Смолян не е доказала наличието на предпоставките за преминаване на правото на собственост върху процесния имот към нейния патримониум по реда на §42 от Закона за общинската собственост с факта на издаване на заповед №..-ДС/12.04.2001г. на областния управител на Област С., нито наличието на друго предвидено от закона правно основание за придобиване на собствеността.
По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като по предявения от В. Ц. Д. отрицателен установителен иск бъде признато за установено, че община Смолян не е собственик на ПИ с идентификатор…………. по КККР на [населено място], Община Смолян.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на В. Ц. Д. следва да бъде присъдена сумата 1491лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение №26/26.01.2018г., постановено от Смолянския окръжен съд по в.гр.д.№457/2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Ц. Д. срещу Община Смолян по реда на чл.124, ал.1 ГПК отрицателен установителен иск, че Община Смолян не е собственик на ПИ с идентификатор ……………. по КККР на [населено място], Община Смолян, одобрена със заповед №РД…../08.02.2011г. на изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се в [населено място], Община Смолян, с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: „ниско застрояване“ /до 10м./, с площ на имота по кадастрална карта от 748кв.м. , при граници: имоти …………….., …………., ……….., ………….., участващ в УПИ VIII-35 в кв.4 по действащия план на [населено място], Община Смолян, както и част от него неурегулирана, идентичен с имот пл.№… отреден за УПИ VIII-… в кв.4.
ОСЪЖДА Община Смолян на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на В. Ц. Д. сумата от 1491лв. /хиляда четиристотин деветдесет и един лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: