Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр. София, 03.05.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1971 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от ищцата В. Г. М. от [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. Й. Д. молба за отмяна на влязло в сила решение № 1067 от 25.05.2015г. по гр. дело № 932/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
С влязлото в сила решение въззивният съд е отменил частично решение от 26.11.2014г. по гр. дело № 639/2013г. на СГС, ГО, 15 състав в осъдителната му част за разликата над 30 000 лв. до 70 000 лв., отхвърлил е предявеният от В. Г. М. срещу „Застрахователна компания О. – Клон България“ К., [населено място] иск за разликата над 30 000 лв. до 70 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 23.08.2013г. от водача на товарен автомобил И. Турбо Д. 35С11 с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите като неоснователен, присъдени са разноски и в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
Молителката релевира доводи за наличие на ново обстоятелство и ново писмено доказателство, което е от съществено значение за правилното решаване на делото. Поддържа становище, че с решение № 135/02.06.2016г. по кнохд № 454/2016г. на ВКС, II н. о. съдът е потвърдил изцяло решението на САС по внохд № 49/2016г., с което е изменена частично присъда на Окръжен съд Видин по нохд № 254/2015г., с която подсъдимият Н. А. е признат за виновен за това, че на 23.08.2013г. около 06,45 ч. на път II-11, на около 1 км след [населено място], в посока път Е-79 при управление на МПС – товарен автомобил И. Турбо Д. 35С11 с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Д. Р. от [населено място] нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, чл. 132, т. 1 и т. 2, чл. 133, ал. 1 и чл. 134, ал. 2 ЗДвП, като се движел с превишена скорост от 81,47 км/ч при ограничение 60 км/ч и превозвал по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация в каросерията на товарния автомобил, с което предизвикал настъпването на пътнотранспортно произшествие, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на В. К. В. от [населено място] и на Е. К. Б. от [населено място] – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. „б“, предл. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Поддържа, че в присъдата е изследвано подробно релевираното възражение за съпричиняване на резултата от страна на пострадалите и е установено, че съпричиняване не е налице, а вината е изцяло на водача А.. Счита, че влязлото в сила решение – предмет на молбата по чл. 303 ГПК, е постановено при грешна преценка на доказателствения материал и неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с което е нарушено правото на защита на ищцата. Молителката излага съображения, че предвид задължителната за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК присъда, влязлото в сила решение на САС следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на съда за ново разглеждане.
Ответникът „Застрахователна компания О. – Клон България“ К., [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. К. оспорва молбата за отмяна като релевира доводи за нейната неоснователност по следните съображения: 1/ в наказателното производство не е поставян и разглеждан въпроса за съвина на пострадалия, същият не е предмет на наказателното дело; в диспозитива не се съдържа произнасяне относно това дали е извършено деяние от страна на пострадалата; 2/ решенията и присъдата не са нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като на ищцата й е било известно за наличието на висящо наказателно производство, но не се е ползвала от процесуалната възможност на чл. 229 ГПК да иска спиране на гражданското производство до постановяване на влязла в сила присъда спрямо делинквента; 3/ липсва мотивирано изложение на молбата за отмяна, релевиращо основания по чл. 303, ал. 1 ГПК. Ответникът моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в предвидения в чл. 305, ал. 1 ГПК преклузивен срок.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
С влязлото в сила решение въззивният съд е отменил частично решение от 26.11.2014г. по гр. дело № 639/2013г. на СГС, ГО, 15 състав в осъдителната му част за разликата над 30 000 лв. до 70 000 лв., отхвърлил е предявеният от В. Г. М. срещу „Застрахователна компания О. – Клон България“ К., [населено място] иск за разликата над 30 000 лв. до 70 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 23.08.2013г. от водача на товарен автомобил И. Турбо Д. 35С11 с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите като неоснователен, присъдени са разноски и в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и е приел, че пострадалата ищца е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като се е качила в товарен микробус, който изобщо не е пригоден за превоз на пътници – същият е без седалки и колани и ищцата е могла да откаже да се качи, знаейки, че микробусът не е пригоден. Изложил е съображения, че за наличието на съпричиняване е правно ирелевантно наличието на вина от субективна страна, определил е ? съпричиняване и поради уваженото възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намалил размера на обезщетението.
С решение № 135/02.06.2016г. по кнохд № 454/2016г. съдебен състав на ВКС, II н. о. е оставил в сила решение № 79 от 07.03.2016г. по внохд № 49/2016г. на САС, НО, с което е изменена частично присъдата на Окръжен съд Видин по нохд № 254/2015г., с която подсъдимият Н. А. е признат за виновен за това, че на 23.08.2013г. около 06,45 ч. на път II-11, на около 1 км след [населено място], в посока път Е-79 при управление на МПС – товарен автомобил И. Турбо Д. 35С11 с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Д. Р. от [населено място] нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, чл. 132, т. 1 и т. 2, чл. 133, ал. 1 и чл. 134, ал. 2 ЗДвП, като се движел с превишена скорост от 81,47 км/ч при ограничение 60 км/ч и превозвал по-голям брой пътници от определения в свидетелството за регистрация в каросерията на товарния автомобил, с което предизвикал настъпването на пътнотранспортно произшествие, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на В. К. В. от [населено място] и на Е. К. Б. от [населено място] – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. „б“, предл. 1 във връзка с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Съдебният състав на ВКС не е възприел довода на защитата на подсъдимия за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, което да бъде оценено като допълнително смекчаващо отговорността на подсъдимия А. обстоятелство. Установил е, че превозът на пострадалите пътници е бил организиран от техния работодател Д. А. – майка на подсъдимия А., като мястото, до което е следвало да бъдат откарани изключвало възможността за друг превоз, поради което същите са се съгласили с предложения им транспорт.
Отмяната по реда на чл. 303 ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение. Тя има за цел да обезпечи прилагането на принципа за дирене на обективната истина и по отношение на влезлите в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, при наличието на определени предпоставки.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В конкретния случай представеното от молителката – ищца по иска с молбата за отмяна решение № 135/02.06.2016г. по кнохд № 454/2016г. на ВКС, II н. о. няма характер на ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което да е от съществено значение за делото.
От граматическото и логическо тълкуване на чл. 300 ГПК се налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско – правните последици от конкретното деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието, а е изследвано от наказателния съд с оглед определяне обхвата на наказателната отговорност и на размера на наказанието, поради което мотивите на присъдата в посочената им част не са задължителни за гражданския съд. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите относно съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския съд.
Наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като конкретните факти във връзка с процесното ПТП са били известни на молителката – тя е едно от пострадалите лица, пътували в непригодения за превоз на пътници товарен микробус, който е бил без седалки и колани.
Поради липса на твърдените предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Софийски апелативен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото разноски на молителката не се дължат. Молителката трябва да бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., изчислено съгласно чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] за отмяна на влязло в сила решение № 1067 от 25.05.2015г. по гр. дело № 932/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
ОСЪЖДА В. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] да заплати на „Застрахователна компания О. – Клон България“ К., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица]-142А на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсулстко възнаграждение в размер 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: