Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
София 08.05.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №449 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47, т.2, т.3 и т.4 от ЗМТА.
Образувано е по предявен от Г. К. Г. от [населено място] чрез адв. М. Р. и адв. С. Й. против [фирма], София иск за отмяна на арбитражно решение от 16.06.2012г., постановено по арбитражно дело № 201205310050/2012г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С., действащ като институционален арбитраж по българското законодателство.
Ищцът иска отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.2 ЗМТА, като твърди, че е постановено при отсъствие на сключено арбитражно споразумение, най-вече поради факта, че не е положил подписа си в договор за револвиращ заем № [ЕГН]. Поради факта, че не е положил подпис на „клиент” на договора няма как да е потвърдил каквито и да е обстоятелства, вкл. и че са му били предадени Общите условия към договора, каквито не са били представени и в арбитражното производство. В постановеното арбитражно решение липсва клаузата, на която арбитърът е обосновал своята компетентност. На второ място поддържа, че предметът на спора не подлежи на арбитраж, основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.3 ЗМТА. Решението е постановено в нарушение на чл.47, т.4 ЗМТА, като се поддържа, че Г. не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство и по независещи от него причини не е могъл да вземе участие в процеса като ответник. Бил е лишен от всички процесуални права – да прави възражения, да сочи доказателства, не е могъл да оспори компетентността на арбитражния съд съгласно условията на чл.7, ал.3 ЗМТА чрез назначаването на графологична експертиза за установяване автентичността на подписа си. Поддържа узнаване на решението на арбитражния съд на 22.10.2013г. при връчване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20138560400965.
Ответникът [фирма]-гр.София оспорва допустимостта на молбата и основателността на искането за отмяна на арбитражното решение. Позовава се на изтекъл срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от датата на връчване на съобщението на Г. на 23.07.2012г. Поддържа, че ДРЗ е валидно сключен и е действителен, тъй като е подписан от ищеца, на него са известни ОУ към договора, както и ОУ версия 1.12.2011г., които са действащи към датата на прекратяване на договора за револвиращ заем / ДРЗ/ и обявяването му за предсрочно изискуем. В ОУ е уредена подробно арбитражната клауза, към която препраща ДРЗ. Не са нарушени правата на ищеца в арбитражното производство, тъй като е бил призоваван за заседанието на арбитражния съд на посочения в ДРЗ адрес за кореспонденция при спазване на чл.11.3 и чл.13.4 от ОУ. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо т.о., след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:
Искът за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим. Искът е предявен в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Исковата молба е подадена на 6.1.2014г., а за дата на връчване на арбитражното решение следва да се счита датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 22.10.2013г. Представените по делото писма и товарителници на фирмата куриер [фирма] не установяват дата на връчване на арбитражното решение на ищеца на 23.07.2012г. Към делото е приложено писмо изх. № 6932/3.12.2014г. на [фирма], в което се твърди, че според информация в електронната система на дружеството, пратката по товарителница №71000000872630 е получена от Г. Г. на 23.07.2012г. В писмото обаче изрично е посочено, че фирмата не разполага с документ, върху който да е положен подпис за получаване на пратката от Г., поради което настоящият състав на ВКС приема, че ответникът не доказва връчване на решението на арбитражния съд на Г. на дата 23.07.2012г.
Производството по арбитражното дело е образувано пред Арбитражен съд „А. Ю.“ С. по искова молба на [фирма] срещу Г. Г. за заплащане на сумата 11 975.61 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, в качеството му на длъжник по договор за револвиращ заем №[ЕГН] от 11.03.2010г. Компетентността на сезирания арбитражен съд е обоснована в решението с клаузата на чл.13.1 от ОУ към договора за револвиращ заем. Искът е уважен изцяло. В мотивите към арбитражното решение арбитражният съд е посочил, че ответникът е редовно призован съгласно процедурата по чл.13.4 от ОУ, но същият не ангажира доказателства, не оспорва твърденията на ищеца, не изпраща отговор на молбата и не взема отношение по предмета на делото и по допуснатите доказателства.
От неоспореното заключение на приетата почеркова експертиза на в.л. К. И. се установи по несъмнен начин, че подписът за „клиент” на първа и втора страница в договора за револвиращ заем №[ЕГН] от 10.03.3010г. не е положен от Г. К. Г.. От горното следва за доказано твърдението на ищеца за липсата на съгласие за сключването на арбитражна клауза, инкорпорирана в договора за револвиращ заем. Според правната теория и съдебна практика, по своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, сключен между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. За да бъде валиден този процесуален договор, той следва да е сключен в писмена форма като арбитражна клауза в договор или като отделно споразумение. В случая арбитражно споразумение не е било сключено и арбитражната институция не е имала компетентност да разгледа спора, с оглед на което е без значение обстоятелството, че ищецът е получил сумата по ДРЗ и е погасявал заема, според приложеното в арбитражното дело извлечение от сметка. Налице е основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2 ЗМТА.
Неоснователен доводът на ответника, че на ищеца са известни ОУ на договора, тъй като за тях заемополучателят/ клиента/ е уведомен със самия договор. Както се посочи, договорът за револвиращ заем не е подписан от „клиента” Г., поради което твърдяното от ответното дружество обстоятелство се явява недоказано.
Доказаното от ищеца основание по чл.47, т.2 ЗМТА е достатъчно за отмяна на арбитражното решение. Съгласно чл.49 ЗМТА при отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.2 от с.з. делото не се връща за ново разглеждане на арбитражния съд. Спорът, с който е сезиран арбитражния съд подлежи на арбитраж, тъй като не попада в посочените в чл.19, ал.1 ГПК изключения, поради което не е налице поддържаното основание по чл.47, т.3 ЗМТА. Основанието по чл.47, т.4 ЗМТА пр. първо също е доказано. Видно от приложената към делото обратна разписка на [фирма] куририерът Б. е отбелязал, че пратката не е връчена поради „отсъствие” на получателя на 7.06.2012г. В чл.13.4 на ОУ вариант 1.12.2011г. не е предвидено при „отсъствие” на получателя да се счита за редовно връчена призовката на ответника, поради което се явява за доказано поддържаното основание по чл.47, т.4 пр. първо на ЗМТА.
Ответникът следва да заплати на ищцата поисканите и доказани разноски за настоящото производство, за които е представен списък по чл.80 ГПК- сумата 1153.37 лв.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.47,т.2 ЗМТА арбитражно решение от 16.06.2012г. по арбитражно дело № 201205310050/2012г. на Арбитражен съд „А. Ю.“ С..
Осъжда [фирма] да заплати на Г. К. Г. от [населено място] , [улица], ЕГН [ЕГН] разноски в размер на сумата от 1153.37 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.