Р Е Ш Е Н И Е
№ 510
София, 25 ноември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря ………… Ив. ИЛИЕВА……………………. и в присъствието на прокурора от ВКП ………Ст. БУМБАЛОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 559/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. К. К. за възобновяване на ВНОХД № 308/2008 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и отмяна на решението му, с което е била потвърдена постановената от първоинстанционния съд присъда, с която той е бил признат за виновен по обвинение по чл. 131 ал.1 т.7 вр. чл. 129 ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание три години „лишаване от свобода”, за изтърпяването на което бил определен „общ” режим.
В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, предвид позоваването на съда на неистински доказателства и тяхното превратно тълкуване, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд и на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция.
Пред ВКС не се явява осъденият, както и негов з. , като не вземат отношение по искането за възобновяване.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за оставянето на искането без уважение, тъй като въззивният съдебен акт не страда от пороците, посочени в молбата на осъдения.
Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като авторството на осъдения К. е подробно и правилно аргументирано, поради което предлага то да бъде оставено без уважение.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
С присъда № 440/15.05.2008 г. по НОХД № 196/2007 г. Сливенският районен съд е признал подсъдимия С. К. К. за виновен в това, че на 14.08.2006 г. в с. Г., в условията на повторност причинил на П. П. М. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.7 вр. чл. 129 ал.1 от НК му е наложил наказание 3 години лишаване от свобода, като е постановил първоначален „общ” режим за изтърпяване на това наказание. С присъдата подс. К. е осъден да заплати на П. М. сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от датата на деянието.
Въз основа на депозирана жалба от подсъдимия К е било образувано въззивно производство пред Сливенския окръжен съд по ВНОХД № 308/2008 г., приключило с решение № 100/09.07.208 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция – неправилна и превратна оценка на събраните доказателства, които като цяло са довели до неправилно приложение на закона с осъждане на подсъдимия К по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни.
За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. В съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения на защитата. Това важи и за тези, които понастоящем са възпроизведени в искането за възобновяване при аргументиране на доводите за допуснатите нарушения на процесуалния закон, каквито ВКС не констатира.
Проверката на материалите по делото сочи, че първоинстанционният съд е извършил разпит на всички свидетели, които са имали отношение към предмета на доказване по делото, като пред него защитата на подсъдимия е правила допълнителни доказателствени искания, които са били изцяло уважени . По този начин, от една с. , доказателствената основа, върху която съдилищата са могли да изграждат вътрешното си убеждение, е била достатъчна по обем, като е липсвала необходимост от разширяването й чрез служебното констатиране от с. на съдилищата за необходимост от събиране на нови доказателства за изясняване на обективната истина по делото, а от друга – липсвала е каквато и да е процесуална активност на самия подсъдим и неговата защита, които да сочат желание за събиране на нови доказателства и обосноваване на необходимост от такива.
Не се откриват и никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които инстанциите по същество са приели обвинението за доказано. По въпроса за действията на осъдения, нанесъл няколко удара с вила върху пострадалия, от един от които той получил съставомерното счупване на предмишницата на лявата ръка, доказателствената съвкупност като цяло е била непротиворечива. В тази връзка обясненията на подс. К. са били несъвместими с доказателствата, изведени от останалите доказателствени източници, вкл. с показанията на св. П, св. М, Ив. З. , Г. С. , Л. И. , които са били обсъдени, без да е допуснато превратното им тълкуване. С оглед съвкупната преценка на обяснението на подсъдимия и демонстрираното поведение от него преди и след инцидента в дома на св. Т, изяснено в детайли въз основа на анализ на показанията на цитираните свидетели, е било изградено и заключението за участието на подсъдимия в изпълнителното деяние на престъплението. Отказът на подс. К. да признае, че е нанесъл описаните в обвинителния акт удари върху тялото на пострадалия М. с взета от двора на св. Т вила, правилно е бил оценен от двете съдебни инстанции като средство за защита на подсъдимия в наказателния процес. Вярно е, че обясненията на всеки подсъдим освен негово средство за защита , са и доказателствено средство в процеса, но достоверността им в последното им качество се изследва винаги въз основа на обективното и всестранно обсъждане на всички обстоятелства по делото, въведени и чрез останалите доказателствени средства. В случая и двете съдебни инстанции не са нарушили този принцип на събиране и оценка на доказателствата, визиран в чл.14 от НПК, тъй като по делото е спазено изискването на чл. 107 ал.3 от НПК. Първоинстанционният съд е разпитал поисканите от подсъдимия свидетели В. К. и М. К. , които според защитната теза на подс. К. би следвало да удостоверят, че към времевия интервал на деянието /15-16 часа на 14.08.2006 г./ той е бил с тях в района на „Петолъчката”, поради което не би могъл да е бил по същото време и в с. Г., където е извършено инкриминираното деяние. И двете съдебни инстанции са отказали да кредитират тези гласни доказателствени средства, тъй като са констатирали тяхното противоречие с останалите доказателствени източници, както и противоречията между самите свидетели К. и К. и между тях и обясненията на подсъдимия. На последователните и непротиворечиви показания на свидетелите М, Т. , З. , С. и И. / последните трима без каквато и да е заинтересованост от изхода на делото / , от които се установява, че в часовия интервал 14,30 – 15 часа са видели подсъдимия К да минава по улицата покрай домовете им, час след което в селото пристигнала линейка, не могат да бъдат противопоставени показанията на св. К, който свидетелства, че се е видял с подсъдимия около 12-12,30 на „Петолъчката”, пили целия след обяд, а впоследствие около 19-20 часа отишли в Стралджа. Видно е, че тези показания целят да потвърдят защитната теза на подсъдимия, но очевидно неуспешно, доколкото подс. К. твърди в обясненията си, че преди обяд е бил с Койчев в Стралджа. Тези показания пък са в очевидно противоречие и с показанията на другия свидетел, посочен от подсъдимия –, съгласно които целия ден / без да се уточнява кой като дата, но очевидно би трябвало да е инкриминираната дата/ подс. К. целия ден е бил с нея и едва около 11-12 часа вечерта са тръгнали за Стралджа. При това очевидно несъответствие между обясненията на подсъдимия и показанията на сочените от него свидетели обосновано и двете съдебни инстанции са отказали да ги кредитират и да обосноват с тях фактическите си изводи по делото. Другата група гласни доказателствени източници, недвусмислено сочещи на единствен извод относно авторството на престъплението в лицето именно на осъдения С. К. , обосновано е послужила за неоспорима доказателствена основа за осъдителните изводи на съдебните инстанции относно дееца на престъплението. Никое от тези доказателствени средства не е било превратно тълкувано, нито пък да му е било придадено съдържание, което то да не е имало.
При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция факти за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни, ВКС намира, че липсва каквото и основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено. Не е допуснато нарушение на принципа на чл. 14 от НПК при събирането и оценката на доказателствата по делото.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. К. за възобновяване на ВНОХД № 308/2008 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 100/09.07.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 440/15.05.2008 г. по НОХД № 196/2007 г. на Сливенския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.