О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
София, 26.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 май две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1423 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. И. против решение от 19.07.2010г. по гр.д.№ 1018/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 469 от 15.02.2010г. по гр.д.№ 7297/2008г. в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторката на основание чл. 124 от ГПК за признаване за уставовено, че [фирма] не е собственик на реална част с площ 335 кв.м. от ПК № 573.79 по КК на [населено място], КК “Чайка”, защрихована на скицата на л. 142 по делото на Варненски РС и е прекратено производството в тази част и е потвърдено решението в частта, с която е прекратено производството по иска за останалата част от имота с площ 537,79 кв.м..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 14 от ЗСПЗЗ, изразяващ се в неправилен извод относно това, че собствеността следва да се възстанови чрез друг способ и за нарушение на процесуалните правила, поради това, че иска бил недопустим.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1. относно това допустим ли е предявения иск, щом ищцата се легитимира с решение по чл. 14, ал.1 т.3 от ГПК, а имота следвало да се признае за възстановяване по чл. 14, ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ. Правилен ли е изводът на съда, че решението на ОСЗГ е нищожно, ако способът за възстановяване на собствеността следва да е друг. По този въпрос се твърди наличие на практика само по административни спорове, поради което е наведено основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Поставен е и въпроса допустим ли е съдебен контрол на решението на ОСЗГ, ако ответниците не са направили възражение за нищожността му.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, като считат, че въпросите не са ясни и не са свързани с предмета на делото..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, по който е установено следното: На ищцата, като наследник на Д. А. И., починал на 22.06.1953г. е признато правото на възстановяване на собствеността с Р № 1025/14.11.2003г върху 3,2 дка., находящ се по пар.4, доказан с н.а. № 9,т.І/1941г. Този имот е идентифициран от вещите лица и е установено, че попада с площ 335 кв.м. в имот 573.79. От н.а. № 93,т.Х/1963г. въз основа на препис-извлечение от протокол на комисията по ЗТПС от 22.12.1963г. С. Я. С. е признат за собственик по замяна. Този н.а. е оспорен от ищцата, но тя не е опровергала констатациите на нотариуса, тъй като е установено само, че протокола не е бил предаден на държавен архив. Последвали са няколко разпоредителни сделки с имота с н.а. № 142,т.ХV/1968г., н.а. № 100,т.ІІ/1979г., н.а. № 151,т.І/1985г., съдебна спогодба от 09.04.1986г. и с н.а. № 69,т.3/2003г. ответното дружество придобива имота .Постройките в имота са заснети още в плана от 1990г.
РС е приел, че предявеният иск за реална част от 335 кв.м. е неоснователен, тъй като праводателите на ответното дружество са били собственици на процесния имот, а той не подлежи на възстановяване на основание пар. 18з, ал.3 от ЗСПЗЗ. В останалата част, която попада извън признатия за възстановяване имот и купения от ответника до пълния размер на претендираната площ, производството е прекратено.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим изцяло, възивният съд е приел, че имота е следвало да се възстанови с решение по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ в стари реални граници, тъй като е попадал в строителните граници на населеното место. Поради това, че с решението, имота е признат за възстановяване на основание чл. 14, ал.1 т.3 – в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ, а реално процесния терен не попада в такъв терен, съдът е приел, че решението на ПК е нищожен административен акт поради липса на форма.
По първия поставен въпрос . относно това допустим ли е предявения иск, щом ищцата се легитимира с решение по чл. 14, ал.1 т.3 от ГПК, а правото на възстановяване следвало да се възстанови по чл. 14, ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ и по втория въпрос правилен ли е изводът на съда, че решението на ОСЗГ е нищожно, ако способът за възстановяване на собствеността следва да е друг, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, до колкото по този въпрос няма съдебна практика по гражданско правни спорове.
Поставен е и въпроса допустим ли е съдебен контрол на решението на ОСЗГ, ако ответниците не са направили възражение за нищожността му. По този въпрос обаче не следва да се допусне касационен контрол, тъй като ответниците са оспорвали правото на възстановяване на ищцата, респективно решението на ОСЗГ за това. Отделен е въпроса, че съдът при преценка на основателността на това оспорване е намерил, че решението е нищожно, по който се допуска касационен контрол.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.07.2010г. по гр.д.№ 1018/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба на К. Н. И.
Указва на касаторката да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: