4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 22.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1059/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Д. С.,чрез процесуалния му представител адв.Кр.Б. и на П. Р. В. срещу решение от 29.03.2010 год.на Окръжен съд – Монтана, постановено по гр.д.№ 419/1999 год.,с което на основание чл.32 ал.2 ЗС е разпределено ползването на съсобствения с ответницата П. Р. В. недвижим имот ,представляващ УПИ ІІІ,пл.№ 4281,кв.56 по плана на [населено място],кв.”М. К.”.
В касационната жалба на касатора С. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Претендира разноски.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси за необходимостта в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да участвуват всички съсобственици като задължителни необходими другари;може ли да се разпредели ползването на терен,за който не е установено да е предназначен за стопански нужди и възможно ли е пререшаване на въпроса за правата на съсобствениците,по които е налице противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /с оглед посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения на състави на ВС и ВКС/.
В касационната жалба на касатора В. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.Претендира разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи, че решението на въззивният съд е в противоречие с трайната съдебна практиката относно иска с правно основание чл.32 ал.2 ЗС,без да са посочени конкретни въпроси.Съдържанието му преповтаря касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на касатора С.,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да достигне до извода, че разпределението на ползуването следва да бъде извършено по посочения в диспозитива на обжалваното решение начин, въззивният съд е приел, че имотът е съсобствен между страните по наследство,отчитайки силата на присъдено нещо на решението по ревандикационния иск проведен между страните,като П. Р. В. притежава 1/4 ид. част ,а С. Д. С. притежава 3/4 ид. части и в рамките на тези права е разпределил ползуването,
Налице е основанието на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия, поставен от касатора въпрос, а именно по въпроса за необходимостта в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да участвуват всички съсобственици като задължителни необходими другари.Обжалваното въззивно решение е в противоречие със сочените решения на ВС,както и с трайната и последователна практика на Върховния касационен съд.Освен това Върховният касационен съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение – т.10 от ТР№ 1/17.07.2001 год. по гр.д.№ 1/2001 год. на ОСГК на ВКС,което е приложимо и при действието на новия ГПК с оглед разпоредбата на чл.5,чл.6 и чл.7 от него.
С оглед изложеното касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 ,т.2 ГПК по поставения процесуално правен въпрос.
Изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК на касатора В. не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на касатора В..
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1т.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.03.2010 год.на Окръжен съд – Монтана, постановено по гр.д.№ 419/1999 год. по касационна жалба на С. Д. С..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.03.2010 год.на Окръжен съд – Монтана, постановено по гр.д.№ 419/1999 год. по касационна жалба на П. Р. В. .
Указва на касатора С. Д. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 126 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на Първо г.о.за насрочването му в открито съдебно заседание,след представяне на вносен документ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: