Р Е Ш Е Н И Е
№ 511
София, 25.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 2091/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на С. С. П., Ф. С. П. и К. С. П. всички от гр. Д., Смолянско срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 18.ІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 176/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираното касационно основание за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Д. л. гр. Д. е предявило иск срещу С. Х. П. от гр. Д. с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на възстановени му гори 44 дка в землището на гр. Д. в местн. Хараманчетата, Ч. , К. , Н. и К. с решение на П. комисия гр. Д. от 10.V.2001 г. С решението на Девинския районен съд от 14.ІІ.2007 г. постановено по гр.д. № 216/2005 г. искът е отхвърлен.
По въззивна жалба на Д. л. гр. Д. окръжен съд с решението си от 18.ІІ.2008 г. по гр.д. № 176/2007 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е уважил предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като наследниците на С. П. , починал по време на производството по делото, са осъдени да предадат владението на процесните гори на Д. лесничейство. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е установено по делото, че ответникът С. Х. П. от гр. Д. е поискал възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд със заявление № 295 от 27. Х.1999 г. от ПК гр. Д. по отношение на земи в горския фонд с обща площ 287 дка. С решение № До-9/30.VІІІ.2000 г. р.1 т.43 на О. комисия по чл. 14 ал.3 от Закона за възстановяване собствеността върху г. и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) му е признато правото на възстановяване върху земи от горския фонд с обща площ 45 дка в местн. Джинов чучур, Н. , Л. ,, Д. чучур, К. път, Ч. , К. , с обща площ 45 дка под № 43 с № на заявлението 295, стр.5 от протокола и му е отказано признаване правото на възстановяване собствеността за 242 дка – стр.10 от протокола под № 5 и № на заявление № 2*ъз основа на решението на О. комисия П. комисия гр. Д. с решение от 10.V.2001 г. под № 295 е възстановила правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на С. Х. П. в нови реални граници по чл. 14 ал.5 от ЗВСГЗГФ върху процесните имоти в местн. Харманчетата, Ч. , К. , Н. и К. , представляващи иглолистни гори. С нот.акт № 165 том І рег. № 342 дело № 236/2002 г. на съдията по вписванията в Девинския районен съд С. П. е дарил на сина си С. С. П. тези имоти.
Според ищеца по делото Д. лесничество гр. Д. ответникът, респ. неговите наследници и частен правоприемник, не са собственици на процесните гори, тъй те никога не са били частна собственост преди национализирането на горите. В подкрепа на това становище са и всички събрани по делото писмени доказателства – историческа справка за трудовата горска производителна кооперация “Д” с. Д., Д. околия за времето 1928- 1944 г., отчет на същата кооперация за 1936, 1943 г.,1937 г., особено мнение на члена на О. комисия за област –Смолян инж. С, особено мнение от ръководството на Д. л. – Доспат, изх. № 462 от 19.VІІ.2000 г. В отчетите на кооперацията навсякъде се сочи, че площите са държавна собственост, докато липсва отбелязване да съществуват общински, училищни, църковни или монастирски, както и частни гори. В историческата справка е отразена причина за създаването на трудовата горска производителна кооперация “Д” с. Д. ч. експлоатиране на държавните гори да се създаде поминък на населението. Поради това и първоначалния ответник по делото С. П. не е разполагал с права по чл. 2 ал.1 от ЗВСГЗГФ, тъй като липсва хипотезата г. и земите от горския фонд да са били отнети от български физически и юридически лица или техни наследници и правоприемници – чл. 3 ал.1 от ЗВСГЗГФ. Поради това и законосъобразно по реда на косвения съдебен контрол въззивният съд е приел, че решението на О. комисия по чл.14 ал.3 от ЗВСГЗГФ и последвалото решение на П. комисия Д. за възстановяване собствеността върху процесните гори на С. П. са постановени в нарушение на материалния закон – при липса на основание за реституиране на право на собственост върху г. , предмет на тези решения.
При така установените факти, законосъобразно е бил уважен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Д. л. гр. Д., на което е предоставено стопанисването на държавните гори в посочените местности. Салих Х. П. е бил въведен във владение на същите с приложения по делото въводен протокол № 6 от 29.V.2001 г. на П. комисия гр. Д.. П. това правилно неговите наследници и частен правоприемник са осъдени да предадат владението на процесните гори на техния собственик ч. Държавното л. Доспат, на когото е предоставено стопанисването им. Правилно въззивният съд е обосновал становището си, че в случая не е приложимо решението на Европейския съд по правата на човека от 12.І.2006 г. по делото К. и други срещу България, тъй като признатите права на ответниците по делото не са по съдебен ред, както е в посоченото дело на ЕСПЧ, а от административни органи по реституцията по ЗВСГЗГФ. В тази връзка доводите в касационната жалба на наследниците на П. , че по настоящото дело са приложени решения на Смолянския окръжен съд и Върховния административен съд във връзка с административна процедура, са погрешни, тъй като при наличие на положителни решения от областната комисия по чл. 14 ал.3 и П. комисия П. не е обжалвал същите и липсва произнасяне на посочените инстанции в производство по чл. 13 ал.6 от ЗВСГЗГФ.
Касационната жалба на С. , Ф. и К. П. е неоснователна, тъй като при разглеждане на спора и постановяване на решението Смолянският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 218б ал.1 б.”в” ГПК(отм.). Обжалваното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал.1 от ГПК(отм.), като на ответника по касационната жалба Д. л. гр. Д. следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 80 лв, поискани с приложеното възражение срещу касационната жалба и документирани с договора за правна помощ и съдействие от 19.ІV.2008 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 18.ІІ.2008 г. постановено от Смолянския окръжен съд по в.гр.д. № 176/2007 г.
ОСЪЖДА С. С. П., Ф. С. П. и К. С. Д. ) гр. Д. ул. И. № 6 да заплатят на Д. л. гр. Д. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: