РЕШЕНИЕ
N 511
София, 03 ноември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври…….…………………две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков……………………….
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова…………………
Капка Костова………………………
при секретар…………..………….А. Караджова……………………………………..и в присъствието
на прокурора………….………….П.Маринова…………………………изслуша докладваното
от председателя(съдията)……Р.Ненков………….…………………..……………………………..
наказателно дело № 510/2008 година.
Чрез своите защитници подсъдимият Н. Л. Л. е подал касационна жалба само срещу гражданската част на въззивно решение № 92 от 20.06.2008 г. по в.н.о.х.д. № 550/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е осъществена въззивна проверка на присъда № 188 от 28.09.2007 г. по н.о.х.д. № 199/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Позовавайки се на констатираното от втората инстанция съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия (загиналия при инкриминираното автопроизшествие Александър Георгиев К. ), касаторът моли за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане, присъдени в полза на родителите на жертвата – гражданските ищци Г. Д. К. и Л. Л. К..
Гражданските ищци не са изразили становище по жалбата.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди развитите от страните доводи и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
С горепосочената първоинстанционна присъда е постановено:
А) подсъдимият Н е признат за виновен в това, че на 31.10.2006 г. в гр. С., обл. Пловдивска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “П” с ДК № Р* е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, чл. 6, чл. 20, ал. 2, пр.6 и чл. 47 от ЗДвП и по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Александър К. , поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в” във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 343г и чл. 54 НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на това наказание за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК и на лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, като е признат за невинен и оправдан по обвинението във връзка с допуснато нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; и
Б) подсъдимият Л е осъден да заплати на гражданските ищци Г. К. и Л. К. по 40 000 лева – обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и 500 лева деловодни разноски, като до пълните предявени размери на по 50 000 лева гражданските искове са били отхвърлени.
С обжалваното въззивно решение присъдата е изменена чрез намаляване на наказанието (лишаването от свобода на шест месеца и лишаването от право на една година) и е потвърдена в останалата й част.
Касационната жалба на подсъдимия срещу гражданско-потвърдителната част на въззивното решение е неоснователна.
Вярно е, че втората инстанция е констатирала известно съпричиняване на вредоносния резултат от жертвата на престъплението и то е дало основание за смекчаване на наложеното наказание. Напълно правилно и законосъобразно обаче първоинстанционната присъда е била потвърдена в гражданската й част. Когато установи принос на увредения към щетата, съдът в никакъв случай не е абсолютно задължен да го съобразява при определяне на дължимото обезщетение. Този извод се налага от граматическото и логическото тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При конкретното тежко произшествие основният, решаващият фактор, допринесъл за смъртта на пострадалия мотоциклетист, съвсем не е обстоятелството, че възприетата от него скорост е надвишавала максимално разрешената за управление в населено място. Без съмнение такъв фактор е отнемането на предимството в района на регулирано кръстовище, осъществено от подсъдимия. При това болките и страданията на гражданските ищци като родители изгубили намиращия се в младежка възраст единствен техен син са били толкова големи, че поисканите обезщетения са могли да бъдат уважени изцяло – в размера, предявен по гражданския иск. Тяхното намаляване не би съответствало на общоприетото понятие за справедливост, въплътено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и утвърдено в съдебната практика за подобни случаи.
По гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 92 от 20.06.2008 г. по в.н.о.х.д. № 550/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е осъществена въззивна проверка на присъда № 188 от 28.09.2007 г. по н.о.х.д. № 199/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.