Р Е Ш Е Н И Е
№ 511
София, 03.12.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №2357/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ вр.§2,ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. И., гр. П., срещу въззивно решение от 15.01.2008г. по гр.д. № 536/06г. на Софийския окръжен съд. Излагат се твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Сочи се, че масата по чл.31 ЗН е формирана незаконосъобразно, тъй като имотите дворно място от 1600 кв.м. по констативен нотариален акт №130/1970г., второто дворно място със сградите, имотът по констативен нотариален акт № 104/1992г. за собственост по давностно владение, не са еднолична собственост на наследодателя В, а СИО. В масата не е следвало да се включват земеделските земи, възстановени с решение на ОСЗ през 1998г., както и възстановените гори, доказателства за които са представени при новото разглеждане на делото. Незаконосъобразен е изводът, че не е налице накърняване на запазената част на ищеца от наследството. Въззивният съд е следвало да намали дарението в полза на Е. В. И. по разкритата симулация по нотариален акт №143а/1992г. Оттеглена е претенцията по чл.26,ал.2 ЗЗД относно симулация –прогласяване нищожност на привидни продажби , прикриващи дарения по нотариални актове №145а и №146а, поради което съдът не е следвало да прави извод за това дали е установена такава. Решението е постановено в нарушение разпоредбата на чл.188 ГПК /отм./, тъй като не са обсъдени всички релевантни доказателства в тяхната съвкупност,вкл.свидетелските показания.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Ответниците по касация Л. В. И., П. В. И. и Е. В. И. оспорват касационната жалба като неоснователна. Ответницата по касация В. В. Х. не изразява становище.
Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното:
С решение от 30.01.2006г. по гр.д. № 1150/2004г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено решение на Пернишкия окръжен съд по гр.д. №523/2003г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. След отвод на съдиите в Пернишкия окръжен съд, с определение на САС делото е възложено за разглеждане от друг равен по стенен съд – Софийския окръжен съд.
При новото разглеждане с обжалваното решение Софийският окръжен съд е оставил в сила решение № 81 от 24.01.2003г. по гр.д. №128/2000г. на Брезнишкия районен съд. С последното е отхвърлен искът на Л. В. И. срещу В. В. Х. , Е. В. И., П. В. И. и Л. В. И. за намаляване , респективно отмяна на дарения по нотариални актове № 14/1985г. на празно дворно място, находящо се в с. Н., м.”Р”, цялото с площ 1600 кв.м., по прикрити дарения, извършени с нотариални актове за продажба : № 143а/1992г., № 145а/1992г. и № 146а/1992г., поради накърняване на запазената му част от наследството В. Г. За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа срана, че ищецът и ответниците П, Л. В. , Е. В. са законни наследници –, на общия наследодател В, починал на 09.04.1995г. Ищецът е заявил намаляване на дарението по нот.акт № 14/85г. на празно дворно място от 1600 кв.м. в с. Н., м. Ръжица в полза на ответника Л, както и на прикритото с продажба дарение по нот.акт № 143а/92г. в полза на ответника Е като тази продажба е десимулирана с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 854/99г. на ВКС. От 12.03.1929г. наследодателят е бил в брак със С. Г. , поч.1984г. С нотариален акт № 130/1970г. Гълъбов е придобил по давност при условията на СИО празно дворно място от 1600 кв.м., находящо се в землището на с. Н., м. Ръжица. С нотариален акт № 14/1985г. Гълъбов е дарил на сина си Л. В. част от дворното място с площ 1200 кв.м., представляваща УПИ ХІ-352, кв.3 по плана на с. Н., съгласно регулацията от 1974г. Съгласно нотариален акт №104/1992г. Гълъбов е придобил по наследство и давност парцел ****, кв.14 по регулационния план на с. Н. с площ 1565г., ведно с построената в него жилищна сграда. С нотариален акт № 143а/1992г. той е продал ? ид.ч. от последния парцел, без жилищната сграда, на сина си Е. В. С нотариален акт №145а/1992г. е продал 1/3 ид.ч. от жилищната сграда в същия парцел ****а сина си Л. В. , а с нотариален акт № 146а/92г. е продал на ответницата А/негова внучка и дъщеря на сина му П. / другата ? ид.ч. от УПИ V-378, както и 2/3 ид.ч. от сградата в него. Гълъбов е притежавал в СИО и имот пл. №375 с площ от 239 кв.м. Договорът за продажба по нот.акт №143а/92г. в полза на ответника Е е обявен за нищожен като прикриващ дарение с решение по гр.д. № 854/99г. на ВКС. Съобразно броя на наследниците – пет деца, разполагаемата част от наследството на Г. е 1/3, съгласно чл.29, ал.1 ЗН. Ищецът има запазена част от наследството на Г. в размер на 1/5 ид.ч. от 2/3 ид.ч. , т.е. 2/15. Въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.31 ЗН е образувал маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, приел е че няма увеличаване на наследството по чл.12,ал.2 ЗН, както и задължения и е прибавил даренията към момента на откриване на наследството. В масата са включени дворно място от 400 кв.м., част от цялото с площ 1600 кв.м. в с. Н., ? ид.ч. от парцел ****, кв.14 по регулационния план на с. Н. с площ 1565 кв.м., ведно с построените в него сгради, без тази, предмет на нотариален акт № 146а/1992г. и № 145а/1992г., ? ид.ч. от имот пл. № 375 с площ от 239 кв.м.двадесет и осем земеделски имота, реституирани с представените по делото решения на ПК през 1998г., 3 горски имота, реституирани с решение № 26/16.05.2001г. и обикновена покъщнина на стойност 75 неденоминирани лева. Към стойността са прибавени съответните дарения по нот.акт № 14/1985г. и по нот.акт № 143а/1992г. Получената наследствена маса е остойностена на 981,08 лева /деноминирани/.
Неоснователни са оплакванията по отношение приетото от въззивния съд за включване в наследствената маса на възстановените земеделски земи, които са новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН като принадлежали на наследодателя към откриване на наследството. Този въпрос е преклудиран с отменителното решение на ВКС и то е съобразено при новото разглеждане на делото. Изложеното се е отнася и за обоснованото включване в наследствената маса на ? ид.ч. от имот пл. № 375 с площ 239 кв.м. и стойността му към датата на откриване на наследството, както и за недвижимия имот, извън регулация, представляващ част от стария недвижим имот пл. № 352 с площ 400 кв.м., останали след дарението в полза на Л. В. по нотариален акт № 14/1985г. на стойност 5 576 нед.лева. Изводите на въззивния съд относно включването в масата на имота по нотариален акт № 143а/1992г. също са законосъобразни. Съобразени са указанията, дадени с отменителното решение на ВКС относно режима на собственост на имота като е прието, че същият е бил лична собственост на наследодателя В, а не СИО, поради това, че не е било установено от събраните доказателства да е придобит от съпрузите след осъществено от двамата владение, срокът на което да е изтекъл по време на брака им до момента на смъртта на съпругата през 1984г. , а констативният нотариален акт за собственост върху имота е издаден през 1992г. Въззивният съд е обсъдил всички релеванти за тези спорни въпроси факти и доказателства, в т.ч. и посочените от касатора гласни такива и е направил обоснован извод за това, че ищцовата страна не е доказала по реда на чл.127 ГПК /отм./ твърдението си, че този имот -дворно място и постройките в него, е бил в режим на СИО. Неоснователни са оплакванията, свързани със съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно анализа на доказателствата и кредитиране на свидетелските показания – св. З. Съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ решаващият съд преценява всички доказателства по свое убеждение, а съгласно алинея 2, той основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и закона. В случая това е налице. Съдът е обсъдил показанията на сочения от касатора свидетел и е изложил обосновани изводи, резултат на формираното му вътрешно убеждение, относно установените от показанията и релевантни за спора факти. Въззивният съд е отчел разпорежданията с ? ид.ч. от дворното място п.V-378, както и с цялата жилищна сграда по нотариални актове № 145а/1992г. и №146а/1992г. и е включил само ? ид.ч. от дворното място, предмет на десимулираната продажба в полза на Е. В. по стойността му към релевантия момент съгласно чл.31 ЗН. Неоснователно е оплакването и по отношение включването в наследствената маса на възстановените по ЗВСГЗГФ гори с решение на ПК – Брезник от 05.07.2001г. Тези имоти също следва да се включат в наследствената маса с оглед реституцията и разпоредбата на чл.91а ЗН. Оплакването, че нямат стойност е неоснователно,тъй като стойността им е установена с помощта на техническа експертиза, която е отчела всички критерии за определяне цената на имотите към момента на откриване на наследството и с оглед установената в Наредбата за определяне базисни цени…върху гори и земи от горския фонд /ДВ бр.101/2003г./ методика и след направени от вещото лице сравнителни проучвания. Въпреки направеното оспорване на заключение от касатора, той не е ангажирал други доказателства относно стойността на тези имоти.
Въззивният съд правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.31 ЗН е формирал наследствената маса като е включил всички имоти /движими и недвижими/, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, приел е липса на задължения и увеличение на наследството по чл.12,ал.2 ЗН и е прибавил съответните дарения. Оценката на принадлежащите имоти е по стойности по времеоткриване на наследството, както и на недвижимите имоти, предмет на дарението, но според положението им при подаряването. Така получената наследствена маса е на стойност 981,08 лева /деноминирани/, а размерът на запазената част на касатора – 130,81 лева /2/15 ид.ч./. Останалите наследници не са оспорили извършените от наследодателя дарствени дарения /по нот.акт № 14/85г. за 43 242 нед.лева и по прикритата сделка по нот.акт № 143а/92г. за 24 249,50 нед.лева/ и са зачели волята му, а тези разпореждания са извършени в рамките на разполагаемата част на В. Г. и не е налице накърняване запазената част на касатора. В тази връзка и изводите на въззивния съд, че такова накърняване не е налице, дори ако не се отчете стойността на реституираните гори, са обосновани и в съответствие с данните по делото. Прибавянето към наследствената часа на извършеното в полза на Е. В. дарение през 1976г. на право на строеж със заявление по чл.56 ЗТСУ чрез нотариално заверено заявление до техническата служба на общината без да има данни, да е вписано в съответните нотариални книги, както е остойностено от техническата експертиза /2343 нед.лева/, не променя съществено съотношението между запазената част и разполагаемата част. Ето защо невключването му по реда на чл.31 ЗН не рефлектира върху решаващите изводи относно неоснователността на исковете за намаляване на двете дарения.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответниците по касация П. , Л. и Е. И. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева – изплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 16972.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 15.01.2008г. по гр.д. № 536/06г. на Софийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. В. И., гр. П., да заплати на Л. В. И., П. В. И. и Е. В. И. разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.