О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
гр. София, 11.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 135 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б” А. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. В касационна жалба на „О” А. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. В срещу решение № 216 от 17.10.2008г. по в. т. дело № 367/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
С въззивният съдебен акт е отменено решение № 20 от 10.04.2008г. по т. дело № 119/2007г. на Русенски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове за обявяване относителна недействителност на договора за о. залог от 26.09.2003г., четирите договора за покупко-продажба съответно от 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г., двете цесии от 15.12.2003г. и 15.12.2003г., иска за връщане в масата на несъстоятелността на имуществото, предмет на разпоредителните сделки, в частта за държавната такса и за разноските. След направената отмяна въззивният съд е обявил за относително недействителни – нищожни – спрямо всички кредитори на „Г” А. в несъстоятелност, гр. Р. на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във връзка с чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 4 ТЗ следните договори: 1/ договора за о. залог от 26.09.2003г., сключен между „ импекс” А. , гр. Р. и „О” А. , гр. С. четирите договора за покупко-продажби, сключени между „ б. банка” А. , гр. С. като продавач и „Б” А. , гр. С. като купувач съответно на 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г.; 3/ двата договора за цесия от 15.12.2003г., с които „О” А. , гр. С. е продала на „Б” А. , гр. С. вземането на „Г” А. , гр. Р. към Е. „Д”, гр. П. в размер 14 697,84 лв. срещу сумата 1 565,91 лв. и вземането на „Г” А. , гр. Р. към Е. „С”, гр. К. в размер 60 000 лв. за сумата 3 997,17 лв. С въззивното решение „Б” А. , гр. С. е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на „Г” А. /в несъстоятелност/, гр. Р. имуществото, предмет на четирите покупки, и „О” А. , гр. С. е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на „Г” А. в несъстоятелност, гр. Р. сумата 5 563,08 лв. по посочените две цесии. Присъдени са разноски и държавна такса. В останалата му част решението на Русенски окръжен съд е оставено в сила.
Касаторите „Б” А. , гр. С. и „О” А. , гр. С. поддържат, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в приложените към касационните жалби изложения допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Според касаторите съществените материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС, са следните: 1/ дали извършената продажба по реда на ЗОЗ от заложния кредитор се приравнява на продажба, извършена от длъжника по смисъла на чл. 646 и чл. 647 ТЗ; 2/ какво имущество може да бъде предмет на договора за о. залог; 3/ налице ли е правна възможност исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ да бъдат уважени за сделки, сключени преди началната дата на неплатежоспособността; 4/ относно факта, че даденото значително надхвърля по стойност полученото, както по сключените от заложния кредитор продажби по ЗОЗ, така и по договора за о. залог; 5/ трети лица ли са по смисъла на чл. 648 ТЗ купувачът по договори за продажби, сключени по реда на ЗОЗ, и заложният кредитор.
Касаторите твърдят, че посочените въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, като в същото време са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излагат съображения, че с приемането на ЗОЗ се въвежда нова и модерна форма за обезпечаване задълженията на търговците, дава се възможност за бърза реализация на предмета на залога и за бързо удовлетворяване на обезпеченото вземане в случай на недобросъвестност на залогодателя, но са налице неясноти и противоречия при тълкуването и прилагането на закона по въпроси, свързани със съотношението между З, когато за залогодателя е открито производство по несъстоятелност след приключено извънсъдебно изпълнение по реда на ЗОЗ върху имуществото на длъжника, относно характера на правоотношенията между залогодател, заложен кредитор и купувач на заложено имущество, и по въпроса дали извършените продажби от заложен кредитор по реда на чл. 37 ЗОЗ могат да се квалифицират като сделки и действия, извършени от длъжника по смисъла на чл. 646 и/или чл. 647 ТЗ и могат ли да се атакуват с тези отменителни искове. Поставят и въпроса налице ли е нормативно установено задължение по отношение на заложеното по реда на ЗОЗ имущество да не е било предмет на други обезпечения, като условие за действителност на договора за о. залог.
Според касаторите съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, при наличието на противоречива практика на съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ активно легитимиран ли е синдикът на дружеството в несъстоятелност да предяви искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за прогласяване за нищожни на сделки, сключени между заложния кредитор и трети лица, иска по чл. 648 ТЗ и по чл. 108 ЗС; 2/ пасивно легитимирани ли са по исковете с правно основание чл. 646 и чл. 647 ТЗ заложният кредитор и третото лице, с което той е договарял; 3/ въпросът за допустимостта на решението в частта, с която „О” А. , гр. С. е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на „Г” А. /в несъстоятелност/, гр. Р. сумата 5 563,08 лв. по посочените две цесии, след като производството е прекратено на основание чл. 119 ГПК /отм./ с определение от открито съдебно заседание на 30.11.2004г.; 4/ въпросът за допустимостта на решението в частта, с която „Б” А. , гр. С. е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на „Г” А. /в несъстоятелност/, гр. Р. имуществото, предмет на четирите договора, при предявен иск да бъде осъдено дружеството да предаде на синдика фактическата власт върху недвижимите имоти и движими вещи; 5/ в противоречие с постоянната практика на ВКС въззивният съд е нарушил задължението си по чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./ за обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка и направените от страните възражения.
Синдикът на „Г” А. /в несъстоятелност/, гр. Р. оспорва касационните жалби и моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Излага доводи, че въпросът дали извършената продажба по реда на ЗОЗ от заложния кредитор се приравнява на продажба, извършена от длъжника по смисъла на чл. 646 и чл. 647 ТЗ, е решен законосъобразно и не е в противоречие със съдебната практика. По твърдението на касаторите, че въззивният съд се бил произнесъл, че особеният залог е реален залог, ответникът изразява становище, че в мотивите е посочено, че договорът за о. залог е сключен без длъжникът да има нов договор за кредит. Според синдика страните са конституирани правилно, съобразно трайната практика на ВКС по аналогични дела по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, като ищец е синдикът, а ответници са страните по сделката – несъстоятелното дружество и купувачът. По въпроса активно легитимиран ли е синдикът да води искове по чл. 108 ЗС изразява становище, че искове на посоченото правно основание не са уважени от въззивния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Въззивният съд е приел, че предявените от синдика на „Г” А. /в несъстоятелност/ отменителни искове по чл. 646, ал. 1, ал. 2 и чл. 647 ТЗ, основни и евентуални, за обявяване относителната недействителност спрямо всички кредитори на несъстоятелността на „Г” А. , имащи за предмет договора за о. залог от 26.09.2003г., сключен между „ импекс” А. и „О” А. , четирите договора за покупко-продажба съответно от 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г. на търговското предприятие, движими и недвижими имоти и други вещи на „Г” А. с продавач „О” А. и купувач „Б” А. , както и двата договора за цесия от 15.12.2003г., с които „О” А. е продала на „Б” А. вземанията, които „Г” А. има към Е. „Д”, гр. П. и Е. „С”, гр. К., могат да бъдат съединени с иска за връщане на имуществото – предмет на шестте разпоредителни договора в масата на несъстоятелността по чл. 648 ТЗ.
Направил е извод за неоснователност на възражението на ответниците „ б. банка” А. и „Б” А. , че синдикът не бил овластен да предяви исковете по чл. 646 и чл. 647, като е изложил съображения, че синдикът следи за масата за несъстоятелността и разполага с правомощия да предявява всички специални отменителни искове по част ІV от ТЗ, както и исковете за връщане на имущество в масата на несъстоятелността.
Великотърновски апелативен съд е приел, че специалните отменителни искове по част ІV от ТЗ могат да бъдат предявени и уважени, независимо, че е започнало и проведено принудително извънсъдебно изпълнение по реда на ЗОЗ, инициирано от заложния кредитор. Изложил е съображения в смисъл, че с производството по ЗОЗ се защитават интересите на заложния кредитор, докато исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ са в защита интересите на всички кредитори на несъстоятелния длъжник.
Решаващият съдебен състав е направил извод за нищожност на договора за о. залог, сключен между „ импекс” А. и „О” А. на 26.09.2003г. по отношение на всички кредитори на несъстоятелното дружество. Изводът е обоснован с разсъжденията, че със ЗОЗ се учредява залог в полза на заложния кредитор, който да е реално обезпечение за съществуващото негово вземане спрямо залогодателя, т. е. предмет на договора за о. залог може да бъде имущество на длъжника, което не е предмет на други обезпечения, необезпечено имущество, а в случая имуществото на „Г” А. /в несъстоятелност/ вече е било предмет на два договора за о. залог и два договора за ипотека, които несъстоятелното дружество е учредило в полза на „ОББ” А. през 2001г. и 2002г. по сключените с „ОББ” А. четири договора за кредит.
Въззивният съд е разгледал фактическия състав на чл. 647, т. 3 ТЗ и е приел, че и двата елемента са налице – договорът за о. залог е сключен в двугодишен период преди откриване на производството по несъстоятелност и даденото по сделката от несъстоятелния длъжник надхвърля значително по стойност полученото.
По отношение на шестте разпоредителни сделки /четирите договора за покупко-продажба съответно от 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г. на търговското предприятие, движими и недвижими имоти и други вещи на „Г” А. с продавач „О” А. и купувач „Б” А. , както и двата договора за цесия от 15.12.2003г., с които „О” А. е продала на „Б” А. вземанията, които „Г” А. има към Е. „Д”, гр. П. и Е. „С”, гр. К. апелативен съд е преценил, че предпоставките на чл. 647, т. 3 ТЗ са налице – производството по несъстоятелност на „Г” А. е открито на 17.06.2004г., договорите са сключени на 15.12.2003г., 16.12.2003г., 16.12.2003г. и 19.12.2003г., т. е. в двугодишния период преди откриване на производството по несъстоятелност и даденото по разпоредителните сделки надхвърля значително по стойност полученото – продажната цена на движимите и недвижимите вещи е по-ниска от пазарната цена към момента на продажбите съгласно заключенията на съдебните експертизи, както и вземанията на „Г” А. /в несъстоятелност/ към Е. „Д”, гр. П. и Е. „С”, гр. К. са с по-висок размер от сумата, за която са цедирани на „Б” АД.
Според въззивния съд действителната страна по разпоредителните сделки /четирите покупко-продажби и двете цесии/ е „Г” А. , а не „ОББ” А. , тъй като банката не е собственик на продаваните вещи и парични вземания, нито е упълномощена от собственика „Г” А. да ги продаде.
Решаващият съдебен състав е приел, че предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във връзка с чл. 646, ал. 2, т. 1 и т. 4 ТЗ и чл. 648 ТЗ са основателни, поради което е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и е обявил за относително недействителни спрямо всички кредитори на „Г” А. в несъстоятелност, гр. Р. договора за о. залог, четирите договора за покупко-продажба, двата договора за цесия и е осъдил „Б” А. на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на „Г” А. /в несъстоятелност/ имуществото, предмет на четирите покупки, а „О” А. на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на „Г” А. /в несъстоятелност/ сумата 5 563,08 лв. по посочените две цесии.
Въз основа на касационните жалби, изложенията към тях, данните по делото и решението, значимите за спора процесуалноправни и материалноправни въпроси могат да бъдат формулирани по следния начин:
1/ може ли договор за о. залог да бъде предмет на отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, предявени от синдика;
2/ могат ли разпоредителните сделки, извършени от заложния кредитор в процедура по реда на ЗОЗ, да бъдат предмет на отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ; чие право упражнява заложният кредитор при продажба на заложеното имущество;
3/ активно легитимиран ли е синдикът на дружеството в несъстоятелност да предяви искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделките, сключени между заложния кредитор и третите лица, иска по чл. 648 ТЗ, респективно иска за връщане в масата на несъстоятелността на имуществото – предмет на четирите разпоредителни сделки;
4/ пасивно легитимирани ли са по исковете с правно основание чл. 646 и чл. 647 ТЗ заложният кредитор и третото лице, с което той е договарял;
5/ трето лице ли е по смисъла на чл. 648 ТЗ купувачът по договор, сключен със заложния кредитор по реда на ЗОЗ;
6/ въпросът за допустимостта на решението в частта, с която „О” А. , гр. С. е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на „Г” А. /в несъстоятелност/, гр. Р. сумата 5 563,08 лв. по посочените две цесии.
По отношение на първите два въпроса „може ли договор за о. залог да бъде предмет на отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, предявени от синдика” и „могат ли разпоредителните сделки, извършени от заложния кредитор в процедура по реда на ЗОЗ, да бъдат предмет на отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ; чие право упражнява заложният кредитор при продажба на заложеното имущество”, както и по петия въпрос „трето лице ли е по смисъла на чл. 648 ТЗ купувачът по договор, сключен със заложния кредитор по реда на ЗОЗ” е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разрешаването на посочените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като съответните разпоредби биха създали проблеми при прилагането им и не е формирана трайна съдебна практика по тях.
Обсъждането по същество на въпросите за активната легитимация на синдика и пасивната легитимация на заложния кредитор и третото лице, с което той е договарял, ще зависи от разрешението, което ще се даде по първите два въпроса с решението по чл. 290 ГПК.
Въпросът за допустимостта на решението в частта, с която „О” А. , гр. С. е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на „Г” А. /в несъстоятелност/, гр. Р. сумата 5 563,08 лв. по двата договора за цесии, е разрешен в противоречие със задължителната практика, дадена в ППВС № 1/1985г. – т. 9, касаещо диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност по същество. В противоречие с постоянната съдебна практика и след оттегляне на предявения иск и прекратяване на производството по него с определение на 30.11.2004г., под формата на уточнение на исковата молба при второто разглеждане на предявените искове след обезсилване на първото първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане, ищецът е въвел същия иск, който е разгледан от въззивната инстанция.
По въпроса за допустимостта на решението в частта, с която „Б” А. , гр. С. е осъдено на основание чл. 648 ТЗ да върне в масата на несъстоятелността на „Г” А. в несъстоятелност, гр. Р. имуществото, предмет на четирите договора не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като този иск е предявен още с исковата молба, същият не е оттеглен и производството по него не е било прекратено. Касае се само до различна редакция във формулировката на петитума по исковата молба и молбата – уточнение от 03.12.2007г.
Поради изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 от 17.10.2008г. по в. т. дело № 367/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.