Решение №512 от 1.12.2008 по нак. дело №374/374 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 512
 
София, 01 декември 2008 година
 
В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ….дванадесети ноември…..  две хиляди и осма година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :РУМЕН НЕНКОВ
                                                            ЧЛЕНОВЕ :САВКА СТОЯНОВА
                                                                                       ТАТЯНА КЪНЧЕВА
                                                                         
при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието
на прокурора ….ЯВОР ГЕБОВ………….….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 374 по описа за 2008  година
 
 
Производството е по чл.419 и сл. от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна на определение от 26.02.2008 г. по нохд № 250/200 г. на Районен съд гр. К., с което е одобрено споразумение за решаване на делото.
В искането, поддържано в съдебно заседание от прокурора при Върховната касационна прокуратура е посочено, че определението е постановено при касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. На първо място се сочи, че съдът е одобрил споразумението без да е изяснил важни факти за индивидуализацията на наказателната отговорност на осъдения А. , както и е определил пробационната мярка по чл.42 ал.3 т.3 НК за срок, по-кратък от предвидения в закона. Предлага се производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Защитата на осъдения М. И. А. моли искането да бъде оставено без уважение, защото към настоящия момент наказанието е изтърпяно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страни и извърши проверка на атакуваното определение установи следното:
С определението Районният съд в гр. К. одобрил споразумение между прокурора и обвиняемия М. И. А., с което последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.9 вр. чл.130 ал.1 НК и му е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а ал.1 т.1 и т.2 НК за срок от шест месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 8 месеца.
 
Искането е основателно и на двете посочени в него основания.
Съдът не е събрал доказателства дали осъденият е заплатил административната глоба от 550 лв., наложена му по нахд № 641/2003 г. на РС Кърджали. С решение на съда по това дело, в сила от 06.11.2003 г., А. е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 НК. Това обстоятелство безусловно е следвало да се изясни с оглед преценката дали няма основание за приложение на чл.78а НК и по производството, по което е сключено споразумението. Престъплението по чл.131 ал.1 т.9 вр. чл.130 ал.1 НК е наказуемо с лишаване от свобода до три години и ако деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, то приложението на института по чл.78а НК е задължително.
Обстоятелството, че А. вече веднъж е освобождаван от наказателна отговорност не е безусловна пречка за повторното прилагане на този институт. Съгласно ПП на ВС № 7/ 04.11.1985 г. институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим и когато лицето е осъждано, но реабилитирано, както и когато е освобождавано по глава 8 на НК, но е изтекла една година от изпълнение на административното наказание по чл.78а НК. Ето защо съдът е следвало да изясни наличието на предпоставките, посочени в чл.78а НК/ дали и кога е платена визираната глоба/ и ако те са били налице да откаже одобряването на споразумението. Освобождаването от наказателна отговорност винаги е по-благоприятно за дееца и изключва решаването на делото по глава 27 НПК.
Основателни са и възраженията за нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 42а ал.3 т.3 НК пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото е с продължителност от 100 до 320 часа годишно, за не повече от три години. Редакцията на текста сочи, че визираните в нормата часове се отнасят за период от една година, а не за друг период. Като е определил, че А. следва да изработи сто часа безвъзмездно в рамките от 8 месеца съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Без значение е дали вече наказанието е изтърпяно, защото в такъв случай то ще зачетено като такова, а няма да се търпи отново, както сочи защитата.
При тези съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
 
 
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 250/ 2008 г. на Кърджалийския районен съд.
ОТМЕНЯВА определение от 26.02.2008 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top