Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
София, 10 януари 2014 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осемнадесети ноември двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Биляна Чочева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 1768/2013 год.
Производството по чл. 346 т.1 от НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на подсъдимия Велико И. И. против въззивно решение № 93 от 24.07.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 91/2013 год. на Бургаския апелативен съд.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, но по същество единствените конкретни съображения касаят явната несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване. Оплакване за явна несправедливост на наказанието се поддържа и в съдебно заседание и с него е свързано направеното искане за изменяване на въззивното решение чрез намаляване на двете наказания по размер и отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.
С писмено възражение и в съдебно заседание частната обвинителка изразява становище за неоснователност на жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 97 от 16.04.2013 год. постановена по НОХ дело № 258/2013 год. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Велико И. И. за виновен в това, че на 20.11.2012 год. на третокласен път № 60065, в района между селата Г. и З., [община], при управление на МПС, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2.40 промила, нарушил правилото за движение по чл. 16 ал.1т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. Н. Г. на 73 год., поради което и на основание чл. 343 ал.3 б.”б” във вр. с ал.1 б.”в”, чл. 342 ал.1 от НК, във вр. с чл. 373 ал.2 от НПК и чл. 58а ал.1 във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от пет години и осем месеца.
С въззивно решение № 93 от 24.07.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 91/2013 год. Бургаският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Касационната жалба е неоснователна.
Касационната проверка за правилността на въззивния съдебен акт се извършва по наведените от обжалвалата го страна основания, която има задължение да посочи и данните, които ги подкрепят. Жалбоподателят не е упражнил по най прецизен начин правото си да обжалва въззивното решение, като в жалбата бланкетно твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, но излага съображения, с които конкретизира, че оспорва правилното прилагане на материалния закон при определяне на наказателната отговорност. При така упражненото право на жалба настоящият състав приема, че се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1 т.5 т.1 и 2 от НПК от НПК. В този смисъл са изложените съображения, че въззивният състав без основание е възприел неправилния подход на първоинстанционния съд и не е преценил обстоятелствата, които са допринесли за настъпване на пътнотранспортното произшествие и смекчават наказателното му положение, а именно усложнена пътна обстановка – движение през тъмната част на денонощието, през стеснен пътен участък и при липса на вертикална и хоризонтална маркировка, не е преценил като смекчаващи обстоятелства процесуалното му поведение, изразило се в оказване помощ на пострадалия и съпричиняването на резултата от страна на последния. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на въззивния състав по чл. 13, чл.14 и чл. 339 ал.2 от НПК. Такива нарушения, довели до неоснователно потвърждаване на присъдата, с която на подсъдимия е наложено явно несправедливо завишено наказание, по делото не е допуснато.
Производството пред Бургаския апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия, с доводи за явна несправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване. В съответствие с правомощията си въззивният състав изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, самостоятелство и в рамките на процесуалния ред по който е решено делото в първата инстанция, е оценил всички събрани по надлежния процесуален ред в досъдебното производство доказателства, подкрепящи направеното от подсъдимия признание и искането за приложение на чл. 371 т.2 от НПК. При проверката не е имал основание да отхвърли признатите от подсъдимия факти относно мястото на конфликта, скоростта на движение на двете моторни превозни средства, пияното състояние на подсъдимия и поведението му непосредствено след деянието, настъпилия съставомерен резултат, а също така да направи различни изводи за приложението на материалния закон. На стр. 5 и 6 от мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК е отговорил на наведените доводи за явна несправедливост на наказанието и е изложил достатъчно съображения в подкрепа на взетото решение за отхвърлянето им като неоснователни.
Изводът, че определения от първоинстанционния съд обем наказателна принуда е съответен на извършеното деяние и е достатъчен за постигане целите по чл. 36 от НК е направен след цялостен самостоятелен анализ на всички обстоятелства относно извършеното деяние и тези, характеризиращи дееца, които имат значение за ангажиране на наказателната отговорност. Като е потвърдил присъдата не е постановил съдебния си акт при поддържаното от жалбоподателя нарушение.
За престъплението, в извършването на което подсъдимият е признат за виновен и осъден, в особената част на НК законодателят е предвидял възможност за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години. Преценявайки в тези граници какво конкретно наказание да наложи още първоинстанционният съд е приел значителен превес на смекчаващите обстоятелства и е определил наказание надвишаващо с една година минимума, което при съблюдаване на процесуалния ред, по който е решено делото е намалил с една трета. Определеното за изтърпяване наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода е съответно на извършеното деяние и на данните за личността на дееца.
Конкретно извършеното не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления с оглед вида и характера на допуснатото нарушение на правилата за безопасност на движението и степента на алкохолното повлияване, надхвърляща пет пъти допустамита за съставомерност на деянието. Точна оценка е дадена и на степента на обществената опасност на подсъдимия и то с оглед характеристичните данни за личността му, в това число и съдебното му минало, така и с оглед поведението му като водач на МПС и при извършеното деяние.
Жалбоподателят е получил отговор на възражението си за усложнена пътна обстановка още при разглеждането на делото в първоинстанционния съд, които въззивната инстанция е възприела. При установените по делото факти, че пътният участък е прав, с асфалтова гладка и суха настилка, без разлив на инертни материали и дупки, с видимост в двете посоки 500 метри, осигуряваща техническа възможност на водачите при движение на къси светлини да се виждат при приближаването им и да се разминат безпрепятствено, мотивирано е отказано да се приеме като смекчаващо обстоятелство усложнената пътната обстановка. Липсата на очертана хоризонтална маркировка, не може да се приеме като такова обстоятелство, независимо, че в някаква степен затруднява водачите, които сами следва да преценяват на какво напречно разстояние се намират от мислената осева линия. Законът изрично е уредил хипотезите при които движението се осъществява без очертана пътна маркировка, като е вменил задължение на водачите освен сами мислено да я определят, но и да се движат най-вдясно по платното за движение. Пътната обстановка, при която се е извършвало движението, не е била непозната на подсъдимия, който е жител на населеното място и го е задължавала да се движи с повишено внимание. Не е налагала подсъдимият да наруши вменените му от закона задължение, а при изпълнанието им не би се стигнало до настъпването на челния удар с правомерно движещия се в своята лента пострадал, поради което правилно е прието, че не може да черпи права от неправомерното си поведение и да иска смекчаване на наказателното положение. Имал е ясна видимост от достатъчно разстояние да възприеме движещия се срещу него лек автомобил и да извърши безпрепятствено разменаване с него при изпълнение на вменената му забрана в чл. 16 ал.1т.1 от ЗДвП да не навлиза в лентата за насрещно движение и виновно не е изпълнил това си задължение.
Законосъобразни са съображенията, с които е отхвърлен довода за наличието и на друго смекчаващо обстоятелство, а именно оказана помощ от подсъдимия за спасяване на пострадалия. Извършеното от него безуспешно действие по отваряне вратата на пострадалия не запълва съдържанието на понятието оказана помощ по смисъла на закона, а всички останали действия по сигнализиране на медицинските и контролните органи са извършени без негово съдействие. Не е налице съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, който е управлявал автомобила си при спазване на установените в закона правила.
Не е решен в отклонение с очертания от законодателя подход и въпросът за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Той изисква внимателна преценка както на личността на дееца, така и на деянието. За приложение на института на условното осъждане не е достатъчно само деецът да не е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и наказанието да е в размер позволяващ отлагането на изтърпяването му, но и преценка на съда, че без изолирането му в специализираните пенитенциарни заведения може да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно и да се въздейства предупредително върху останалите членове на обществото. Такава преценка по делото е направена.
За да потвърди извода на решаващия съд, въззивният състав самостоятелно е оценила фактите относно личната и генерална превенция в тяхната взаимна връзка, без да пренебрегва която и да било от тях. Мотивирано е приел, че поправително- превъзпитателното и възпиращо въздействие на наказанието, на която цел е отдадено преимуществено значение при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, може да се постигне само посредством откъсването на подсъдимия от обществото и социалната среда, в която живее. По този начин ще му се даде възможност да осмисли бъдещото си поведение като участник в движението. Точно е отчел високата алкохолна концентрация, наличието на предходна присъда за шофиране с алкохол в кръвта 3.45 промила, който факт от обективната действителност съществува, независимо от настъпилата реабилитация, застрашаването на живота на двете пътнички в автомобилите. Големият брой пътнотранспортни произшествия извършени от водачи в пияно състояние, при които загиват или биват осакатявани участници в движението, спазващи правилата за безопасност, налагат извода, че ефективното изтърпяване на наказанието е единствената възможност за постигане на предупредително въздействие върху останалите водачи.
Неоснователен е и довода за допуснато нарушение на закона в частта, с която е индивидуализирано по размер наказанието по чл. 343г от НК. Наказанието лишаване от право да управлява МПС е определено в размер, който не надвишава рамките предвидени в закона, като двете съдебни инстанции са изложили подробни съображения, че следва да му бъде оказано по-продължително въздействие.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения, които са основания за изменяването му и следва да бъде оставено в сила, поради което и в същия смисъл
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 93 от 24.07.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 91/2013 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 97 от 16.04.2013 год. по НОХ дело № 258/2013 год. на Бургаския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: