Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
гр. София, 22 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Капка Костова
при секретар Аврора Кападжова и
в присъствие на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 429/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. В. Д. срещу решение № 238 от 09 юни 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 68/2008 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната й част и потвърдена в останалата й част присъда № 35 от 16 ноември 2007 година на Софийски градски съд, НК, 16 състав, постановена по нохд № 2753/2005 година по описа на този съд.
Изводимо от съдържанието на саморъчно изготвената касационна жалба, с нея подсъдимият възразява справедливостта на наложеното му наказание и заявява допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правата му в процеса, в резултат на което неправилно е ангажирана наказателната му отговорност. Тези оплаквания формално ангажират всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.
Основното искане е за оправдаване по повдигнатото му обвинение, а алтернативното – за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий.
В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят – подсъдим А. Д. участва лично и с назначения му от съда служебен защитник адв. В, който поддържа подадената от подсъдимия касационна жалба, като акцентира върху допуснати от съда и разследващите органи съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на подсъдимия в различните фази на процеса.
Гражданският ищец „Ш” Е. се представлява пред ВКС от адв. М, който изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и оставяне в сила на атакувания съдебен акт.
Идентично по съдържанието си заключение дава в съдебно заседание и представителят на Върховната касационна прокуратура.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното:
С атакувания съдебен акт на въззивния съд е изменена в наказателно-осъдителната й част (относно правната квалификация на деянието и наложеното на подсъдимия наказание) присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимият А. В. Д. е признат за виновен в това, че на 30. 04. 2003 година в гр. С., при условията на опасен рецидив, чрез използване на неистински документи, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – 18750 л. дизелово гориво на стойност 20992.50 лева, собственост на „Ш” Е. , с намерение противозаконно да го присвои, като предметът на престъплението е в особено големи размери и то представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 212, ал. 5 във вр. ал. 4, предл. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.
Зачетено е времето, през което подсъдимият е с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 26. 03. 2007 година.
Подсъдимият Д. е осъден да заплати на гражданския ищец по делото – „Ш” Е. , сумата 20992.50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, заедно със законните последици. До предявения размер от 22140 лева гражданският иск е отхвърлен като недоказан.
Присъдени са направените по делото разноски и дължими държавни такси, възложени в тежест на подсъдимия.
В производство, инициирано по жалба на подсъдимия, е постановен атакуваният сега по касационен ред въззивен съдебен акт, с който извършеното от подсъдимия Д престъпление е преквалифицирано по чл. 211, предл. 2 във вр. чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК и наложеното му наказание е намалено на седем години лишаване от свобода.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
Жалбата на подсъдимия Д е неоснователна.
Акцентът в нея е поставен върху заявени нарушения на процесуалните правила във връзка с отказ на съда да допусне и разпита като свидетел лицето Н. П. , както и във връзка с прилагането от въззивния съд на закон за по-леко наказуемо престъпление (по чл. 211 от НК), което обвързва родовата компетентност на Районен съд, а това би дало възможност за провеждане на съкратено съдебно следствие, от каквато възможност в случая подсъдимият е бил лишен. Твърди се и процесуално незаконосъобразно провеждане на разпознаване на подсъдимия по снимков материал на досъдебната фаза на процеса и неправилност на извършените по делото графологични експертизи.
В представените в съдебно заседание пред третата инстанция допълнителни съображения към жалбата, са наведени доводи за участие и на други лица в извършване на престъплението (свид. Ив. В. и лицето Хр. Д. ), като по отношение на тях не е реализирана наказателна отговорност за извършената съвместна престъпна дейност. Твърди се и провеждане на предварителното производство без участие на адвокат, каквото е задължително с оглед първоначално повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл. 212, ал. 5 от НК.
Заявена е и явна несправедливост на наложеното му наказание, без да са наведени конкретни доводи за това.
Тези възражения не се подкрепят от данните по делото.
Преди всичко следва да се отбележи, че в досъдебната фаза на процеса подсъдимият е имал договорен защитник – адв. Д, надлежно упълномощена (л. 64 от сл. д.) и участвала в извършените с подсъдимия процесуално – следствени действия като: привличане в качеството му на обвиняем, предявяване на постановлението, разпит и пр. (л. 59 – 63 от сл. д.). Многократните последващи привличания на подсъдимия, след връщане на делото от прокурора за допълнително разследване, също са проведени при участие на защитника му, както и предявяването на разследването (л. 152, л. 185 -189, л. 205, л. 209 и пр. от сл. д.).
Освен че не кореспондират с фактите по делото, тези възражения са и правно несъстоятелни – дори и да са доказателствено подкрепени, те не биха могли да предизвикат целените от подсъдимия последици – отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Това е така, защото за престъплението по чл. 211 от НК законът не предвижда задължително участие на защитник при хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 3 от НПК, а отпадането на обвинението по чл. 212, ал. 5 от НК не е оспорено от обвинителната власт.
По-нататък, разпознаването по снимка е несъмнено допустим способ за проверка на доказателствата и е надлежен доказателствен източник на преки (в случая) доказателствени факти, когато е проведен по предвидения в закона ред. По делото са спазени изискванията на чл. 144 – 145 от НПК (отм.), действал към момента на провеждане на разпознаването на подсъдимия от свидетелите В, З. и И. (протоколи на л. 100 -104 от сл. д.). Съображения в тази връзка са изложени и от въззивния съд (л. 8 – 9 от решението) по повод идентични възражения на подсъдимия във въззивната му жалба и те няма причини да не бъдат споделени, защото кореспондират със закона и данните по делото.
Надлежно обсъдени от въззивния съд са и доводите на подсъдимия Д при направеното от него оспорване на изследването и заключенията на основната и допълнителната графологични експертизи по делото (л. 10 от решението).
Твърдението в касационната жалба за накърнени процесуални права поради отказ на съда да допусне и разпита като свидетел лицето Н. П. , са в пълно противоречие с доказателствата по делото. Въззивният съд е допуснал искания от подсъдимия свидетел П, с определение от 24. 01. 2008 година, а след установяване на обстоятелството, че лицето е починало, отново по искане на подсъдимия, са допуснати като свидетели Г. и Ж. П. – негови майка и сестра (протокол от с. з. от 25. 02. 2008 година). По разпореждане на съда, разпитът на двете свидетелки е извършен по делегация от Асеновградския районен съд (протокол на л. 57 от въззивното дело) и депозираните от тях показания надлежно са приобщени към доказателствената съвкупност по делото (протокол от с. з. от 12. 05. 2008 година). Тези гласни доказателствени източници са обсъдени от въззивния съд по действителното им съдържание и във връзка с останалите доказателства по делото, като са дали на съда основание да откаже да приеме за доказана тезата на подсъдимия за отсъствието му от гр. С. в инкриминирания период и за продължителното му пребиваване в гр. А..
Що се касае до доводите на подсъдимия за нарушени процесуални права „…поради лишаването му от възможност за провеждане на съкратено съдебно следствие…”, те могат да бъдат преценени единствено като несъстоятелни. Законодателят не е обвързал възможността за провеждане на тази диференцирана процедура с естеството и тежестта на повдигнатото обвинение и съответно с родовата подсъдност на делото, а само с наличието на предпоставките на т. 1 или т. 2 на чл. 371 от НПК и упражнена инициатива на подсъдимия или неговия защитник за провеждането й, като правомощието да реши провеждането принадлежи единствено на съда. В случая не е отправено искане до съда за провеждане на съдебното следствие по реда на Глава 27 от НПК, не е налице признаване от подсъдимия на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт или негово съгласие да не се провежда разпит на свидетели или експерти, а да се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключения от досъдебното производство. При това положение, възразяването на провеждането на съдебното следствие по общия ред, е абсолютно несъстоятелно.
Прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление от въззивния съд е сред неговите правомощия (чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК) и то по никакъв начин не ограничава и не би могло да ограничи правата на подсъдимия в процеса.
И на последно място, твърдението на подсъдимия в допълнителните съображения към касационната му жалба за участие и на други лица в извършване на престъплението, не би могло да бъде предмет на обсъждане в рамките на касационната проверка, строго лимитирана по своите основания и предели, и имаща за предмет осъждането на подсъдимия Д за извършено от него престъпление, доколкото в дейността на предходните съдебни инстанции не са допуснати някои от нарушенията по чл. 348, ал. 1 от НПК, констатация за каквито в случая ВКС не прави.
С оглед изложеното, претендираните от жалбоподателя касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК не са налице. Съответствието между надлежно установените по делото факти и тяхната правна оценка обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт.
В рамките на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, в жалбата не са наведени конкретни доводи за наличие на очевидно негово несъответствие на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.
Индивидуализацията на наложеното на подсъдимия от въззивния съд наказание от седем години лишаване от свобода е извършена при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 НК, подробно обсъдени и изложени на л. 15 от решението. Като е преценил за отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства значителната стойност на предмета на престъплението, механизма на извършването му чрез използване на неистински документи и пр., съдът не е нарушил закона, защото те вече не са елементи от състава на правната норма, по която той е осъден. Правилно съдът е оценил като висока конкретната степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, предвид и наличието на многобройните му минали осъждания за тежки престъпления против собствеността и против редовността на документооборота. Така определено, наказанието не разкрива очевидното несъответствие, визирано в посочената норма на закона – чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, поради което не се явява явно несправедливо.
При този изход на делото, гражданската отговорност на подсъдимия Д правилно е ангажирана. От извършеното от него престъпление са причинени вреди от имуществен характер, чието репариране той дължи, в рамките на стойността на предмета на престъплението, както е и сторено по делото.
При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които настоящата инстанция да следи служебно, каквито са абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК и нарушенията на материалния закон, накърняващи съществено интересите на подсъдимия.
Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 238 от 09 юни 2008 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 68/2008 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.