Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
София, 09.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2546/2008 година.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр. § 2,ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Г., гр. К., срещу въззивно решение от 19.04.2007г. по гр. дело № 689/2006 г. на Кюстендилския окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./. Според касатора въззивният съд е направил необоснован извод, че не е налице виновно и противоправно поведение от страна на ответника за ангажиране отговорността му по чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение – наемане на ищеца без трудов договор за извършване на работа на обект на ответника.
Ответникът по касационната жалба Р. С. Й. , действащ като Е. ”Р”, гр. Кюстендил, не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите, изложени в касационната жалба и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение оставил в сила решение от 21.07.2006г. по гр.д. № 146/2006г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди, претърпени в резултат на увреждане здравето на ищеца и е отхвърлил същата претенция в частта, с която е било допуснато увеличение по реда на чл.116,ал.1 ГПК /отм./ във въззивното производство. Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, но правопораждащият факт не е непозволено увреждане, както се твърди от ищеца, а договор за изработка. Ищецът е поел задължение да осъществява добив на дървесина, а ответникът му е изплащал определено възнаграждение. Не е налице трудово правоотношение между страните, както и елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Жалбата е неоснователна. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 26.03.2005г. ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на бедрената кост, при отрязване на дъбово дърво в землището на с. Д.. Ищецът работил със своя моторна резачка и след като отрязаното от него дърво се наклонило,от тежестта му се счупило друго, което го наранило. Между страните по делото е имало уговорка ответникът да изкупува по определена цена за кубически метър добивана от ищеца дървесина. В следствие на увреждането ищецът е търпял болки и страдания, значително е било затруднено придвижването му, наложила се оперативна интервенция и предстои нова за изваждане на „пирон”. При тези данни законосъобразен е изводът на въззивния съд, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на чл.45, респ.чл.49 ЗЗД. Не е налице деликт, осъществен от ответника или негови служители, а самонараняване от страна на ищеца при извършвана от него работа. При липса на доказано по делото трудово правоотношение между страните, не може да бъде ангажирана обективната отговорност по чл.200 КТ на работодателя, поради настъпило увреждане от трудова злополука. Липсата на трудово правоотношение и установяването на злополуката като трудова по надлежния ред от компетентния орган като достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда, изключва отговорността по реда на КТ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че противоправното поведение на ответника се изразява в нарушение норми на КТ поради наемане на касатора на работа без трудов договор. Между страните са съществували договорни отношения в рамките на свободата на договаряне, провъзгласена в разпоредбата на чл.9 ЗЗД. Договорната отговорност изключва деликтната. За успешното провеждане на иска по чл.45 ЗЗД пък следва да е налице виновно, противоправно деяние /действие или бездействие/ на прекия извършител, респективно при гаранционно обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД противоправно поведение на служител на възложителя на работата, вследствие на което на ищеца да са причинени твърдените вреди. След като по делото не са установени посочените елементи от фактическия състав на чл.45, или чл.49 ЗЗД, то изводите на въззивния съд за неоснователност на иска са законосъобразни.
По изложените съображения следва да се приеме, че няма основания за касирането на решението поради допуснати нарушения на материалния закон или поради процесуални нарушения, рефлектиращи върху правилността му.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 19.04.2007г. по гр. дело № 689/2006 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.