3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 513
С., 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 248/2010 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу въззивно решение № 706 от 21.11.2009 г. по гр.д.№ 750/2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 129 от 15.06.2009 г. по гр.д.№ 1126/2008 г. на Районен съд [населено място] и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение са уважени исковете на касатора срещу Т. М. Т. и е признато за установено вземането му към ответника за обезщетение по чл.213, ал.1 КЗ в размер на 6 587.24 лв., както и вземането му по чл.86 ЗЗД в размер на 2 429.19 лв.
В касационната жалба касаторът излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите допустимо ли е изменение на иска и преминаване от осъдителен към установителен иск във въззивното производство и недопустимо ли е решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено съществуването на вземане по издадена по чл.410 ГПК заповед за изпълнение, ако ищецът е предявил осъдителен, а не установителен иск по чл.422 ГПК.
Ответникът по касация Т. М. Т. не е изразил становище по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивната инстанция приела, че ищецът, в полза на който е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е сезирал съда с осъдителен иск срещу длъжника по чл.213 КЗ, което било видно и от направения по делото доклад по чл.146 ГПК, а с решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по установителен иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК, какъвто не е бил предявен. Направеното от ищеца и настоящ касатор уточнение, според което искът следва да се счита предявен по чл.422 ГПК е счетено от въззивния съд за недопустимо по съображения, че не се касае до уточнение, а до изменение на търсената с иска защита и преминаване от осъдителен към установеителен иск, което не е предприето до приключване на устните състезания пред първата инстанция и съгласно чл.214, ал.1 ГПК това искане е преклудирано.
По поставеният от касатора втори процесуалноправен въпрос е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същият е обусловил рещаващите изводи на въззивния съд. Същият е разрешен в противоречие с Решение № 27 от 08.03.2010 г. по т. д. № 521/2009 г. на Първо отделение на ТК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че когато обстоятелствената част на исковата молба съдържа данни за издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на заявеното с нея парично вземане, срещу която длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК, но петитумът й съдържа искане за присъждане на това вземане, не е налице недопустимост на иска, а се касае до нередовна искова молба, като противоречието между основанието и петитума й следва да бъде преодоляно по реда на чл.129 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 706 от 21.11.2009 г. по гр.д.№ 750/2009 г. на Врачанския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора ЗАД [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 180,50 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи по делото платежен документ. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание или на докладчика за прекратяване на производството по него.
ПРЕДЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: