О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 19.11.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1482/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Атаман„ ООД, [населено място] против решение №63 от 21.02.2018г. и решение №66 от 22.02.2018г. по т.д.379/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Веи строй” ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. П. Р. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез особеният си представител – адзв. Г. Ч. е поддържал основание по чл. чл.280, ал.2 ГПК в хипотезите на нищожност на решението и на неговата очевидна неправилност. Поддържани са и основания по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК. Последните две основания са поддържани и по отношение на постановеното решение по чл.247 ГПК. По първото предложение на чл.280, ал.2 ГПК страната подробно е развила оплакване за това, че мотивите на съда били вътрешно противоречиви, както и било налице противоречие между мотиви и диспозитив, като било „недопустимо” същите да се коригират с решението по чл.247 ГПК.
Касаторът, чрез пълномощника си- адв. Г. Ч., не обосновава извод за нищожност на постановения съдебен акт. Съгласно указанията дадени с т.1 на ТР ОСГТК №1/09г. нищожността и недопустимостта на съдебният акт са самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване, без да се съобразяват при преценката за наличието им основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Страната твърди, че е налице нищожност на обжалваното решение поради това, че мотивите на акта били вътрешно противоречиви – в отделните части били застъпени противоположни становища. Като пример е посочено, че в една част бил обоснован извод за опороченост на процедурата по провеждане на ОСС по „теоретични и хипотетични съображения”, последвани от „съпоставки на опорочаване на процедурата”. Освен това, било налице и противоречие между мотиви и диспозитив. Това противоречие страната е посочила като неотстранимо по реда на чл.247 ГПК, като е твърдяла, че и коригираният по този ред диспозитив влизал в противоречие с мотивите на акта. Доводите са правно необосновани и разглеждащи мотивите на съдебния акт в контекста на тяхната неправилна интерпретация. За да постанови обжалвания резултат / постановен с решението по чл.147 ГПК/ въззивният съд, последователно и точно е разгледал иска по чл.74 ЗЗД,с оглед въведеното от ищеца основание за отмяна на решенията на общото събрание на „ Атаман” ООД от 24.03.206г., а именно- незаконосъобразност поради нередовното свикване на ОСС, тъй като ищецът не е получил покана, отговаряща на изискването по чл.139 ТЗ. В тази връзка е разгледан фактическия състав на чл.139, ал.1 ТЗ, съобразена е и константната практика на ВКС, за това, че законът не изисква определен способ за връчване на поканата т.е. че всички възможни способи за такова връчване са допустими. Посочено е обаче, че при различните начини на уведомяване, тяхната доказателствена стойност е различна, както и изрично е обосновано, че този който твърди, че е отправил надлежно покана за общо събрание, следва да установи нейното получаване от съдружниците. В тази връзка са разгледани фактите и обстоятелствата установени в конкретния случай и с оглед това е направен извод, че дори и да споделя изводите на първата инстанция, за това, че дружеството- съдружник на ищеца, поради обстоятелството, че притежава 90% от капитала на „ Атаман „ ООД е заинтересовано да проведе събрание по правилата, то тези доводи имат само житейски характер, а не правен. При съобразяване на правните предпоставки е направен извод, че липсата на пълно доказване, от този в чиято доказателствена тежест е било да установи именно законосъобразност на свикването на събранието, води до опорочаване на процедурата по провеждането му. Така е обоснован единственият правен извод, съответстващ на тези мотиви за основателност на исковете, като съдът изрично е посочил, че порока по свикване на общото събрание рефлектира върху законността на всички взети решения, като след установяване на това опорочаване на процедурата всички взети решения са „незаконни”. В тази връзка и постановеният диспозитив, с който исковете са отхвърлени, действително влиза в противоречие с тези ясни и последователно обосновани мотиви, като именно поради това е налице и очевидна фактическа грешка- поради несъответствие на мотивираната воля на съда и неговите изводи с обективираната в диспозитива на акта. Съответно това несъответствие е отстранено с постановяване на решението по чл.147 ГПК. В тази връзка недоволството от стила на мотивите на съдебното решение не може да обоснове твърдяния порок, тъй като страната не сочи наличие на токова противоречие, което да прави волята на съда неясна, тъкмо обратното както вече бе посочено тази воля е ясно изразена и мотивирана. Нищожността на съдебния акт като правна категория се свързва с формиране на съдебният състав / постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната власт на съда, при неподписването му от мнозинството на състава и при нарушаване неизменността на съдебният състав/, както и с яснота на мотивирането. Нито една от тези хипотези не е налице в разглежданият случай. Доводите на касатора за неоснователност на твърденията на противната страна са ирелевантни. Те биха могли да се разглеждат във връзка с правилността на съдебният акт,но не и с твърдян порок като нищожност. Следователно, въззивното решение, с оглед сочените основания е валидно постановен съдебен акт. Доколкото други доводи не са изложени, неподкрепеното с конкретни оплаквания твърдение, че решението не изразявало волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание остават лишени от конкретно обосноваване и тъй като от данните по делото е видно, че същите не са налице- съставът е от трима съдии, постановили решението си в рамките на своята правораздавателна компетентност, постановили са ясен и мотивиран съдебен акт, то липсва установеност на твърдяните основания за нищожност на решението
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната пространно е извела от обстоятелства, сочени като явна неоснователност на твърденията на противната страна, както и с оплаквания, основани на нейни възприятия и твърдения, несъобразени от въззивния съд т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Този извод се налага, с оглед изложението, което в по-голямата си част съдържа очертаване на фактическата обстановка и съответно несъгласие с изводите на въззивният съд, свързани с тази фактическа обстановка без оплакванията да са разгледани в контекста на изложената по-горе дефинитивност на основанието. Оплакванията на страната, основаващи се на нейната защитна теза, съставляват единствено изразено разбиране, несъдържащо правни аргументи за установяване на една от подробно разгледаните хипотези, очертаващи съдържанието на очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то.ГПКТ.е., с оглед тази фактическа обстановка, залегнала в мотивите на решаващия състав, страната е разглеждала единствено несъгласието си с изведените от нея правни изводи, което съставлява оплакване за неправилност, но не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
Касаторът е поставил въпросите – 1/„ Разпоредбата на чл.139 от ТЗ следва ли да се тълкува като налагане на ограничения в избора на способа за уведомяване на съдружниците за провеждане на ОСС, когато такова ограничение не е предвидено в дружествения договор и с оглед това как следва да се разпределя доказателствената тежест…”, 2 /” Допустимо ли е при тълкуване на чл.139 от ТЗ да се възлага в доказателствена тежест на ООД да опровергава твърденията на съдружник, че куриерската пратка, с която е избрано да се извърши връчване на поканата за провеждане на ОСС е била с различно съдържание и всъщност е съдържала само бял лист хартия”, 3 / „ При спор относно редовността на връчването на поканата налице ли са ограничения в доказателствените средства, чрез които може да се доказва връчването и ако такова ограничение липсва длъжен ли е съдът при преценка за редовност на връчването да изложи анализ на всички доказателства, включително свидетелски показания ” и 4 „Установяването на задължение на ООД да доказва съдържанието на пратката при избран от ООД способ за връчване на покана за ОСС- чрез лицензирано дружество за куриерски пощенски услуги, в състояние ли е на практика да изключи този допустим от чл.139 от ТЗ способ за връчване на покана на съдружниците и като резултат на практика да доведе до установяване на непредвиден в закона единствен способ за връчване – чрез нотариус”. Страната е поддържала по тези въпроси основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е сочила противоречие с решения на ВКС, от които е извела наречени от нея „ стандарти на тълкуване” на изискванията на чл.139 ТЗ, като е възпроизвела части от мотивите на конкретни съдебни актове. Развити са и кратки съображения за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, въпреки сходното им съдържание и поставянето им с оглед становището на страната а не съобразно мотивите на състава, то налице би било единствено общото основание. Страната, по тях не обосновава наличие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираната и подробно разгледана практика е насочена главно като правен извод, извън съдържащите се в нея фактически констатации / неотносими към конкретния случай/ към правното обобщение свързано с това, че всеки способ за връчване на поканата за провеждане на общо събрание на съдружниците, може да бъде прилаган, стига в дружествения договор да не е предвидено нещо друго.Но във всички тях се акцентира именно на доказването на факта на получаване на поканата. Въззивният съд, както вече бе обсъдено, не е приел нещо различно. Противно на пространно развитите твърдения на страната, съдът също е приел, че всеки способ е приемлив, стига да бъде доказано, че с него е връчена именно покана за общо събрание на съдружниците и именно тя е достигнала до адресата. В тази връзка ирелевантно е и подчертаното и наречено от касатора „ стандарт” за това, че за дружеството не съществувало задължение за доказване за узнаване съдържанието на поканата. В случая не се касае за такова доказване, нито съдът е разглеждал такива изисквания към страната, а за установеност на това, че е изпратена покана, което и в посочените решения на ВКС е въведено като задължително изискване, за да се приеме, че събранието е редовно проведено. Същото е относимо и към цитираното решение №74/11г. на ВКС, І т.о., с което касаторът не установява наличие на основанието чрез подчертаните мотиви, които третират валидно връчване на юридическото лице в неговата канцелария с насоченост, че законът не поставя специфични изисквания за лицето, което е получило от името на юридическото лице пратката, тъй като тези мотиви са ирелевантни, поради това, че въззивният съд не е направил извод в обратен смисъл, нито е приемал, че получилата поканата не я е приела редовно. Ирелевантно е и връчването по факс, третирано в обсъжданото решение на ВКС, тъй като разглеждания случай не е такъв. Не е правено и възражение, че поканата не била стигнала до адресата, а ищецът е твърдял, че е получил пратката, но в нея е имало не покана, а бял лист. Ирелевантни, като свързани с оплакванията за неправилност на акта са и развитите пространно доводи за неоснователност на иска, с оглед доказаност, според касатора на редовността на връчване на поканата за процесното общо събраните, тъй като същите нямат относимост към основанията, залегнали в чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква касаторът да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. За да обоснове наличие на основанието страната е развила разбиране, че ако не бъде открито противоречие с цитираната практика, то налице било основание по т.3 на текста, тъй като ВКС, следвало да установи „ унифициран стандарт” за прилагане на чл.139 ТЗ, който бил формулиран общо и схематично. Това лаконично съображение не е подкрепено с доводи касаещи неяснота на нормата, която всъщност е ясна, с оглед изброяване на конкретните предпоставки, чието наличие установява редовно свикване на общо събрание на съдружниците. При липса на доводи, свързани с неяснотата на нормата, както и при наличие на съдебна практика – еднозначна и според касатора- относно възможността без ограничения в способите / освен ако в дружествения договор не е предвидено друго/ да бъде отправена покана за ОСС, това основание не е установено от касатора. Извън тези съображения, страната е поддържала основанието, като е развила доводи изцяло свързани с нейната защитна теза в производството, но не и с посочване на обективна неяснота на правна норма, която да се нуждае от тълкуване.
Касаторът е сочил във връзка с постановеното решения за поправка на очевидна фактическа грешка основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Поставил е въпросите – 1/„ Допустимо ли е да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, ако е налице противоречие между изразената воля по същество на спора в отделните части на мотивите на поправяния съдебен акт, както и противоречие между една част от мотивите и диспозитива на съдебното решение”. и 2 „ Допустимо ли е да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, ако волята на съда в поправяното решение е неясно изразена и / или абсолютно неразбираема, като в резултат на поправката се коригира, допълва и изменя волята на съда в поправяното решение”. Страната е изброила решения на ВКС, като се е позовала и на доктрината, свързано с дефинитивността на основанието по чл.247 ГПК, съгласно която / подчертано от касатора/, очевидната фактическа грешка съставлява несъответствие между формираната и обективираната воля на съда. Отново са повторени оплакванията, че поправяното решение било неясно, като общо са изложени и твърдения, свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с противоречие на изводите на съда с целта на закона.
Поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същите съдържат твърдения на страната, отразяващи защитната й теза и нямат относимост към решаващите мотиви на съда. Този извод се налага от това, че съдържанието им е основано на оплакване, за това че волята на съда в поправяното решение не била ясно изразена и съответно вътрешно противоречива и неразбираема. Както вече бе разгледано във връзка с твърденията за нищожност на поправяното решение, тази интерпретация на мотивите на съда е правно и фактически необоснована. Липсата на релевантен правен въпрос е достатъчно основание за да не бъде допуснато решението по чл.247 ГПК до касационно обжалване. Още повече, че страната не е обосновала и допълнителен критерий по тези въпроси, тъй като цитираните съдебни актове не съдържат изводи по правен въпрос, от които въззивният съд да се е отклонил.
Касаторът е поддържал още общо по поставените въпроси, като допълнителен селективен критерий и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, въпреки сочената съдебна практика, която при това е от категорията решения постановени по реда на чл.290 ГПК, със съображения, свързани с оплакване за неправилност на действията и изводите на съда. Следователно, съобразно задължителните разяснения с т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие предпоставките на така поддържания допълнителен критерий.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд . На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски по делото в размер на 800лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №63 от 21.02.2018г. и решение №66 от 22.02.2018г. по т.д.379/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Атаман„ ООД, [населено място] да заплати на „Веи строй” ЕАД, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 800лв.
Определението не подлежи на обжалване.