Решение №513 от 20.11.2008 по нак. дело №477/477 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№  513
 
София, 20 ноември 2008 година
 
В  ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на …дванадесети ноември……  две хиляди и осма година в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА
                                                            ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
                                                                                       ТАТЯНА КЪНЧЕВА
                                                                         
при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието
на прокурора ………ЯВОР ГЕБОВ………….изслуша докладваното от
съдия Т. Кънчева касационно дело № 477 по описа за 2008  година
 
 
Касационното производство е образувано по жалба на а. В, защитник на подсъдимия С. К. К. срещу въззивна присъда на Софийския градски съд по внохд № 614/2008 г.
С жалбата се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорва се законосъобразността на санкцията по чл. 37 т.6 НК, която била неприложима за нотариусите, защото те не са длъжностни лица, заемащи държавна и обществена длъжност. Сочи се също, че срокът на това наказание бил изтекъл. Защитата прави искане за отмяна на съдебния акт.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт намери за установено следното:
 
С присъда от 10.01.2008 г. по нохд № 4074/07 г. Софийският районен съд признал подсъдимия К за виновен в това, че на 20.05.2003 г., като нотариус, в кръга на службата си съставил официален документ – нотариално удостоверяване на подписи, в който удостоверил невярното обстоятелство, че те са положени пред него, с цел да бъде използван документа като доказателство за това обстоятелство, като случаят е маловажен- престъпление по чл.311 ал.2 вр. ал.1 НК. На основание чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. Оправдал го по обвинението по чл.311 ал.1 НК.
По протест на прокурор от Софийската районна прокуратура, с атакуваната по настоящото касационно производство въззивна присъда, Софийският градски съд отменил първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия К за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.311 ал.1 НК. На основание чл.55 ал.1 т.1 НК определил наказание глоба в размер на 500 лв. На основание чл.25 вр. чл.23 НК определил общо наказание от две години лишаване от свобода, най- тежкото измежду наложените по присъди по нохд № 5514/02 г. и нохд № 15243/05 г., двете на СРС. Към общото наказание лишаване от свобода присъединил наказанието лишаване от право да заема длъжността нотариус за срок от една година, наложено по нохд № 5514/2002 г., както и глобата от 500 лв., определена с присъдата по настоящото производство. Отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
 
От изложените в жалбата доводи и съображения е видно, че присъдата се атакува в частта, с която са групирани наказанията по всички осъждания на К. Произнасянето по множеството престъпления е реализирано за пръв път с присъдата на въззивния съд, поради което настоящият състав прие жалбата за процесуално допустима на основание чл.346 т.3 от НПК. По същество тя е неоснователна.
Софийският градски съд законосъобразно е приел и това не се оспорва, че деянията по трите осъждания са извършени от подсъдимия преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях и са налице основанията по чл.25 вр. чл.23 НК за определяне на общо наказание. В съответствие с правилата на съвкупността от престъпления, съдът е определил за изтърпяване най-тежкото наказание, към което е присъединил кумулативното наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 НК, наложено с присъдата по нохд № 5514/02 г. Въззивният съд няма задължение, нито правомощия да обсъжда законосъобразно ли е наложено наказанието лишаване от права, защото присъдата по делото е влязла в сила. Подсъдимият К. е имал процесуалната възможност да оспори тази присъда в един по-ранен етап, в срока за нейното обжалване, която очевидно не е реализирал. Върховният касационен съд също няма правомощие да проверява законосъобразността на влезлите в сила присъди по реда на глава 23 от НПК. Затова не дължи произнасяне по изложените в тази насока доводи в жалбата. В случай, че наказанието лишаване от права е изтърпяно, то може да бъде приспаднато по реда на чл. 417 НПК с постановление на прокурора.
При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
 
 
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА присъда на Софийския градски съд от 12.06.2008 г., постановена по внохд № 614/2008 г.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top