ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№513
София, 18.05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1838/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. П. и К. С. П. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 198 от 28.05.2009 год. по гр. д. № 307/2009 год., с което Я. Д. С. е осъден да заплати на К. С. П. и С. И. П. още 360 лв. (към присъдените от първоинстанционния съд 330 лв. за периода м. април 2006 г. до 13.03.2007 год.) обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за ползване на недвижим имот – магазин находящ се в гр. П., ул. „Ал. Стамболийски” № 4 за периода 13.03.2007 г. – 13.03.2008 год. със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба 29.05.2008 год. до окончателното й изплащане и потвърдил решението на Павликенски районен съд № 12 от 29.01.2009 год. по гр. д. № 167/2008 год. в частта, с която иска е отхвърлен до претендирания размер 12600 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за 1350 лв. обезщетение в размер на наемна цена по 450 лв. месечно за периода 20.05.2005 г. – 20.08.2005 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че изводите на съда досежно прекратяване на договора за наем между страните към дата 19.08.2005 год. и досежно размера на обезщетението, като пазарна наемна цена след 20.05.2005 год. били изведени в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 1186/2004 год. на ВКС по приложението на чл. 233 и чл. 236 ЗЗД; решение по гр. д. № 2746/2002 год. на ВКС по чл. 244 т. 2 КТ и чл. 130 ГПК (отм.); решение по гр. д. № 501/2005 год. на ВКС по чл. 79 ЗЗД, чл. 232 и чл. 236, ал. 1 ЗЗД и решение по гр. д. № 629/2002 год. на ВКС по чл. 327, ал. 1 ТЗ, чл. 287 и чл. 292, ал. 1 ТЗ, чл. 152 и чл. 128, ал. 2 ГПК (отм.). Жалбоподателите не са извели правния въпрос, а са развили съображенията като неправилност на решението.
Ответникът Я. Д. С. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение съдът е разгледал иск за обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, като приел, че между страните е имало сключен договор за наем за магазин в гр. П. за срок от 10 години, който е изтекъл на 20.05.2005 год. След тази дата наемателят продължил да ползва обекта без противопоставянето на наемодателите до 15.07.2005 год., когато била изпратена нотариална покана до наемателя, получена на 19.07.2005 год. с едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. При тези обстоятелства от правна страна съдът приел, че след 20.05.2005 год. наемният договор от срочен се е трансформирал в безсрочен и при условията на чл. 238 ЗЗД е бил прекратен на 19.08.2005 год. След тази дата до освобождаването на наетия обект наемателят дължи обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Относно размера на обезщетението съдът е посочил, че ищците наемодатели не са доказали промяна в наемната цена от 30 лв. месечно по десетгодишния наемен договор на 450 лв. месечно след неговото изтичане, не са установили и размера на средния пазарен наем за процесния период за този вид имоти в района, поради което дължимото обезщетение е определено по установения в делото размер на наем 30 лв. месечно, присъден с обжалваното решение за периода до освобождаването на обекта 13.03.2008 год.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите в изложението в т. 1 и т. 2 са формулирани като оплакване за неправилност на решението, с анализ на доказателствата по делото, което съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В трета точка от изложението жалбоподателите поддържат, че съдът е бездействал и не е назначил необходимата експертиза, която да даде заключение за средния пазарен наем за магазинното помещение, с което е нарушено ТР № 1/2000 год. т. 10 на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2001 год. т. 11 на ОСГК на ВКС. Била нарушена и трайната съдебна практика по приложението на чл. 130 ГПК (отм.), сега чл. 162 ГПК. Макар да няма изведен правен въпрос от изложеното в т. 3 може да се конкретизира като относим за изхода на делото процесуалноправния въпрос – когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, може ли съдът и без направено искане от заинтересованата страна по своя преценка да назначи необходимата за изясняване на спора експертиза. Въпросът е важен за изхода на делото, тъй като има значение за размера на дължимото от наемателя обезщетение след прекратяването на наемния договор. Същият е разрешен в противоречие с т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001 год. по т. гр. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС и това налага да се допусне касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 198 от 28.05.2009 год. по гр. д. № 307/2009 год. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД над уважения размер 690 лв. до претендирания размер 12600 лв. за периода 21.08.2005 г. – 13.03.2008 г.
УКАЗВА на С. И. П. и К. С. П. в едноседмичен срок от съобщаване на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 238,20 лв. за разглеждане на касационната жалба и да представят за това доказателства по делото.
След внасяне на указаната държавна такса делото да се докладва на Председателя на трето г. о. за насрочването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ