О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
гр. София 24.10.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 18 октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 741 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Я. М. Я. и А. Я. М., чрез адв. К. К. против решение № 327/28.05.2012 г. по в.гр.дело № 351/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 02.02.2012 г. по гр.дело № 3744/2010 г. на Р..
Поддържаните основания по чл.281,т.3 ГПК за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението на жалбоподателите са формулирани правните въпроси: 1. за невъзможността въззивният съд да се произнесе за относителната недействителност на сделка с наследствен имот по чл. 76 ЗН служебно за първи път от въззивната инстанция – решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 397/27.05.2010 г. по гр.дело № 711/2009 г. на ВКС I г.о., 2. ако възражението по чл.76 ЗН е направено от сънаследник пред първата инстанция и въззивният съд прецени, че следва да го уважи следва ли да се произнася с отделен диспозитив в решението, а не само да изложи мотиви-решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 160/30.03.2011 г. по гр.дело № 333/2010 г. на ВКС I г.о.
Ответницата по жалбата К. М. Т., чрез адв. А. М. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Предмет на съдебната делба е недвижим имот – дворно място с площ от 1400 кв.м., представляващо УПИ * в кв.12 по плана на [населено място], Р. област, застроено с жилищна сграда с площ от 100 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м., жилищна сграда-лятна кухня със застроена площ от 14 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м.
От фактическа страна е прието, че Т. И. М. и М. Я. М. са придобили през време на брака в режим на съпружеска имуществена общност процесното дворно място УПИ * в кв.12 по регулационния план на [населено място], Р. област с площ от 1400 кв.м., идентично с парцели * и * в кв.67 по обезсиления план на селото заедно със жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., масивен гараж със застроена площ от 20 кв.м., жилищна сграда – лятна кухня със застроена площ от 14 кв.м., стопанска постройка със застроена площ от 30 кв.м.
Прието е, че М. М. дарил на сина си Я. М. дворно място с площ от 775, представляващо парцел * в кв.67 по плана на селото с нот. акт № */75 г. Прието е, че дарението е нищожно, поради противоречие с разпоредбите на чл.13,ал.2 и ал.3 СК от 1968 г./отм./. За да направи извода съдът е взел предвид, че при извършеното разпореждане не е представено съгласие на съпругата на дарителя Т. М.. Взети са предвид разпоредбите на чл.13,ал.7 СК/отм./, че това съгласие следва да се даде в писмена форма с нотариална заверка на подписите. С оглед нищожността на сделката съдът е приел, че същата не е породила транслативен ефект и имота е останал семейна имуществена общност между Т. И. М. и М. Я. М..
Съдът е приел, че Т. М. е починала на 04.05.1995 г. и със смъртта й е прекратена съпружеската имуществена общност при равни права за всеки от съпрузите. Прието е, че частта на съпругата е наследена от съпруга М. М. и двете деца при делбени части – 4/6 ид.части за съпруга и по 1/6 ид.част за децата.
С нот.акт № */2009 г. М. М. и Я. Я. прехвърлили на А. Я. М. недвижимия имот както следва – М. М. прехвърлил 4/12 ид.части, а Я. Я. прехвърлил 7/12 ид.части срещу задължението на А. М. лично и чрез баща си Я. Я. да поеме гледането и издръжката на праводателя. Прието е за неоснователно възражението за нищожност на сделката, поради липса на основание. Според въззивния съд сделката е недействителна, като извършена в нарушение на чл.76 ЗН, тъй като Я. М. се разпоредил с наследството, останало от майката Т. М.. При тези съображения е прието, че А. Я. е придобил собствеността върху 4/12 ид.части от недвижимия имот, М. М. е останал собственик на 4/12 ид.части и К. Т. и Я. Т. са станали собственици на по 2/12 ид.части от имота. След смъртта на М. М., починал в хода на делото на 10.10.2010 г. неговите наследници К. Т. и Я. Я. съдът е приел, че наследяват по 2/12 от недвижимия имот. Прието е, че съсобственици на делбения имот остават А. Я., К. Т. и Я. М. при делбени части по 2/6 ид.части за всеки, при които е допусната съдебната делба на описания недвижим имот.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението – ако възражението по чл.76 ЗН е направено от сънаследник пред първата инстанция и въззивният съд прецени, че следва да го уважи следва ли да се произнася с отделен диспозитив в решението, а не само да изложи мотиви.
С решение № 160/30.03.2011 г. по гр.дело № 333/2010 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът е изразил становището, че правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност на разпореждане със сънаследствения имот от друг сънаследник по чл.76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес с инцидентен установителен иск или с правоизключващо възражение. Прието е, че спорът по чл.76 ЗН е преюдициален и обуславящ спора за собственост в делбения процес, тъй като с решението по чл.282, ал.1 ГПК/отм./, сега чл. 344, ал.1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора кой е титуляр на правото на собственост. Прието е, че съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай, когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните.
В настоящият случай въззивният съд е приел за основателно възражението за относителна недействителност по чл. 76 ЗН на разпореждането с процесния недвижим имот, извършено от Я. М. в полза на А. Я. с нот. акт № */2009 г. В диспозитива на въззивното решение съдът не се е произнесъл по същото възражение. Правният въпрос е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС в решението по гр. дело № 333/2010 г. на I г.о., поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен от жалбоподателите.
С решение № 397/27.05.2010 г. по гр.дело № 711/2009 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК по предявен иск за делба във фазата по допускането й е прието, че съдът не може служебно да прилага чл.76 ЗН. В настоящият случай съдът не е разрешил правния въпрос в противоречие с цитираната практика, тъй като не е приложил служебно чл. 76 ЗН. Възражението за относителна недействителност по чл. 76 ЗН на разпореждането, извършено с нот.акт № */2009 г. е заявено от съделителката К. Т. пред първата инстанция с молба, приложена на л.63 от първоинстанционното дело. По това възражение се е произнесъл с решението си първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивния съд. Следователно не е налице соченото разрешение на правния въпрос в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 327/28.05.2012 г. по в. гр. дело № 351/2012 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 7205/29.06.2012 г., подадена от Я. М. Я. и А. Я. М. и двамата чрез адв. К. К..
Указва на жалбоподателите Я. М. Я. и А. Я. М. и двамата чрез адв. К. К. със съдебен адрес [населено място], [улица] едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение за насрочване на делото в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: