5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 514
София 03 февруари 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 1630/2014 година
Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК, образувано по искане на осъдения П. И. Н., за възобновяване на производството по ВНОХД № 206/2014 г. по описа на Окръжен съд – Враца и отмяна на постановеното по него решение № 53/02.07.2014, с което е изменена първоинстанционната присъда на Районен съд – Бяла Слатина.
В искането за възобновяване са формулирани доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдебните актове са постановени в противоречие с изискванията на чл. 303 от НПК. Поддържа се още, че направеният доказателствен анализ е необективен, оспорва се отказа на съда да уважи доказателствени искания.
В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъденият П. И. Н. не се явява, редовно призован. Искането се поддържа от И. П. Н. – пълномощник по чл. 91, ал. 2 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :
І. С първоинстанционната присъда № 1/23.01.2014 г., постановена по НОХД № 379/2013 г. от Районен съд – Бяла Слатина, подсъдимият П. И. Н. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или в затворническо общежитие от „закрит тип” .
С въззивното решение присъдата е изменена, като на основание чл. 61, т. 3 във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС е определено наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „открит тип”, при първоначален „общ” режим.
ІІ. Искането за възобновяване е основателно, макар и не по всичко изложено в него.
За да потвърди осъдителната присъда въззивният, съд е отразил, че възприема фактическите констатации, направени от първата инстанция. Утвърдил е извършената доказателствена дейност на първостепенния съд, като съответна на изискванията по чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК, а съображенията, изложени в тази връзка, определил като убедителни.
Във въззивната жалба, а и в съдебните прения, подсъдимият и защитата му са излагали доводи за пороци при оценката на доказателствените източници и за непълнота на доказателствата, свързани с отказа на съда да уважи техни доказателствени искания.
Мотивите на въззивното решение възпроизвеждат съображенията на първата инстанция при анализа на доказателствата. Неколкократно е декларирано съгласието на въззивния съд с оценъчната дейност на първата инстанция, но това не сочи на изпълнение на задълженията по чл. 314 от НПК, нито на тези, очертани в разпоредбата на чл. 339, ал.2 от НПК. Доказателствената дейност на районния съд съвсем не е била безукорна. Достатъчно е да се посочи, че съдът е приел недостоверност на показанията на свидетеля Д. В., от една страна, поради неговата пристрастност, с оглед приятелските му отношения с подсъдимия, а от друга, е изложил съображения, че против подсъдимия многократното са съставяни актове за нарушения по ЗДП, при което е и вероятно този свидетел да дава показания за друг случай, а не този, предмет на обвинението. Въззивният съд очевидно се е съгласил с така изложените съображения и също е акцентирал на приетата заинтересованост у свидетеля. Няма съмнение, че съдът, проследявайки последователността, убедителността и логичността на показанията на даден свидетел, може да констатира признаци на пристрастност. Фактор, който подлежи на обсъждане с оглед достоверността на доказателствения източник, но това следва да е направено при преценка на съществуващи обективни данни. Сам по себе си фактът, че свидетелят има отношения с подсъдимия (в случая приятелство) не е достатъчен, за да се приеме, че той цели депозиране на показания, обслужващи защитната теза. Още по – малко убедителни са съжденията, че свидетелят „вероятно” може да свидетелства за друг случай. Всъщност, свидетелят В. точно е определил за кой случай депозира показанията си, свързвайки го с осъщественото на другия ден съвместно с подсъдимия пътуване до [населено място]. В този смисъл са и данните, съдържащи се в обясненията на подсъдимия.
Все във връзка с оценъчната дейност за достоверност на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, въззивният съд е заключил, че с особено доказателствено значение относно авторството следва да се цени фактът, че в съставения АУАН подсъдимият е имал възможност да впише своите възражения, че не е управлявал МПС, но не го е сторил. Приетата необективност в показанията на свидетеля В. също е свързана от въззивния съд с данните, съдържащи се в АУАН. Как констатациите, отразени в акта, опровергават информацията изнесена от В., съдът не е счел за нужно да аргументира.
На възраженията на подсъдимия за неоснователен отказ на първата инстанция да допусне доказателствени искания въззивният съд е отговорил бланкетно. В принципен план втората инстанция е права, че съдът може да допусне нови доказателства, когато установи необходимост от това, или когато те се отнасят до новооткрити обстоятелства. Съображения на първата инстанция, с които е отхвърлено искането за разпит на свидетел, не са били съвсем убедителни, както е приел въззивният съд. Основанията, поради които съдът е оставил без уважение това искане, са родствената връзка между подсъдимия и лицето (негова баба), както и че за техническото състояние на МПС вече били събрани доказателства, включително и чрез разпита на свидетелите, посочени от подсъдимия. Първо, защитата се е стремяла да установи какво е техническото състояние на МПС в деня на проверката. Свидетелят В. изрично е заявил в разпита си, че в този ден не е виждал МПС, така е прието и от районния съд (виж, мотиви, стр. 6, л. 91 от делото). Второ, родствената връзка не може да бъде основание за отхвърляне на направеното доказателствено искане. Отделен е въпросът каква би могла да е оценката на тези показания.
На следващо място, въззивният съд е изследвал предходните осъждания на подсъдимия и е достигнал до извод, че същият е реабилитиран и следва да се счита за неосъждан към момента на извършване на деянието. Преценил е това обстоятелство в контекста на предпоставките за приложението на чл. 66, ал.1 от НК и относно вида на затворническото общежитие и първоначалния режим. Пропуснал е обаче да обсъди дали същите обстоятелства имат отношение към материално правните предпоставки на разпоредбата на чл. 78а от НК.
Посоченото до тук очертава, че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал нарушения на чл. 14 от НПК, както и на чл. 339, ал. 2 от НПК, което изпълва съдържанието на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Производството по делото подлежи на възобновяване, отмяна на решението и ново разглеждане на делото от въззивната инстанция. При това ново разглеждане процесуалните нарушения, констатирани по-горе, следва да бъдат отстранени, а съдебният акт изготвен съобразно изискванията на закона.
С оглед на горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД №206 /2014 г. по описа на Окръжен съд – Враца и ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 53/02.07.2014 г.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Враца от стадия на съдебното заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.