Р Е Ш Е Н И Е
№514
гр.София, 04 януари 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на двадесет и четвърти декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
При участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело №560/09 год.
Делото е образувано на основание КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ от защитниците на подсъдимите А. М. Ч. и М. С. М. срещу въззивно решение № 93/28.07.2009 г. по внохд№ 85/2009 г. на Бургаски Апелативен съд, с което е потвърдена присъда №11 / 23.04.09 год. по нохд№ 353/08 на Сливенския окръжен съд.
С присъдата съдът е признал подсъдимия А. М. Ч. от гр. К. за виновен в това, че през м. септември 2003 год. в с. Г., общ. Котел, обл. Сливен, е прокарал в обръщение подправени парични знаци 50 броя банкноти в копюри по 20 лева, поради което и на основание чл. 224, ал.1, предл. първо от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението по чл.20, ал.2 НК.
Подсъдимият М. С. М. от гр. К. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл. 224, ал.1, предл. първо, във вр. чл.20, ал.2 НК.
Съдът е признал подсъдимите А. М. Ч. и М. С. М. за виновни в това, че на 06.04.2004 год. в гр. К., в съучастие помежду си и с И. К. Б. /за когото наказателното производство е приключило/ като съизвършители, прокарали в обръщение подправени парични знаци 35 броя банкноти в копюри по 20 лева, поради което и на основание чл. 224, ал.1, пр. първо, вр. чл. 20, ал.2 НК ги е осъдил съответно на девет месеца лишаване от свобода и на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наказанието на подс. М. , с изпитателен срок от три години. На основание чл.23,ал.1 НК е определил на подс. Ч. общо наказание девет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Подсъдимите са осъдени да заплатят направените съдебни разноски вразмер на 169 лева..
В жалбите на адв. Е упълномощен защитник на подс. М. и адв. Д упълномощен защитник на подс. Ч. , се правят еднакви искания и възражения: решението и присъдата да се отменят като неправилни, незаконосъобразни и явно несправедливи и делото да се върне на прокуратурата, или подсъдимите да бъдат оправдани, тъй като деянията не са осъществени от обективна страна, като е допуснато и съществено процесуално нарушение – в обвинителния акт не е посочено и никъде не се твърди за наличието на субективния елемент от състава на престъплението – знанието от подсъдимите на обстоятелството, че паричните знаци са подправени. Алтернативно се моли да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл.245 НК.
В допълнението към касационната жалба от адв. Д упълномощен защитник на подс. М. се твърди, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като банкнотите са бутафорни и като такива нямало да бъдат прокарани в обръщение, а щели да бъдат запалени и изгорени в музикален клип, сочи и наличие на съществено нарушение на процесуални правила – въззивното решение няма мотиви, не е отговорено на възражението за несъставомерност на деянието, не ставало ясно, че са налице две, а не едно деяние. Искането в допълнението към жалбата е за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание подсъдимият М се явява лично и с адв. Д. Подсъдимият А. Ч. , редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д служебен защитник.
Защитниците поддържат жалбите и молят да се уважат.
Представителят на ВКП дава заключение, че жалбите са неоснователни.
В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият М моли да бъде оправдан.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ, установи следното:
ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Не са допуснати посочените съществени процесуални нарушения. Не е налице и твърдяното нарушение на закона, поради несъставомерност на деянието по повдигнатото обвинение.
Основното оплакване в жалбата на адв. Д по първото деяние е, че не е доказано участието на подс. Ч. в предаването на банкнотите 50 бр. в копюри по 20 лева, а дори да е така – това не било „прокарване в обръщение”. Свид. Годжуков описвал друго лице, а не подс. Чернев. Окръжният съд е обсъдил показанията на свид. Годжуков и е посочил на кои доказателства дава вяра и на кои – не /стр.3 от мотивите/. Мотивите на съда са убедителни и са приети от въззъвнита инстанция. Анализирани са доказателствата в тяхната съвкупност. Променените показания на свидетеля в съдебно заседание са изолирани и правилно съдът не ги кредитира. Предаването на банкнотите в притежание на друго лице също е „прокарване в обръщение”, както и другите форми, посочени в жалбата. Това просто са различни форми на изпълнителното деяние. Оплакванията на защитника са неоснователни.
Съдът не споделя и оплакването по второто деяние, което е еднакво и в жалбата на адв. М в допълнението на адв. Д защитници на подс. М. – че фалшивите банкноти щели да бъдат запалени и изгорени при заснемането на музикален видеоклип, което правело деянието от обективна и субективна страна несъставомерно. От обективна страна, изпълнителното деяние е довършено с факта на физическото предаване на банкнотите в държане на друго лице. Няма значение за какво, според собствените твърдения на това лице, ще бъдат използвани подправените парични знаци. Житейски неприемливо е да се заплаща 5.71 лева за хартийка с размерите и вида на 20-левова банкнота, която ще бъде запалена и изгорена, както е неприемливо същата тази хартийка да бъде снабдена със сериен номер като на истинските банкноти. Това за целите на клипа не е необходимо. А за клипа са били нужни много такива хартийки. Очевидно, както подсъдимите, така и свидетелят са имали съзнанието, че предметът на престъплението има и други качества, които го правят различен от обикновени хартийки, предназначени за запалване, а именно, за да се разпространяват и използват като платежно средство.
Правилно съдът е приел, че се касае за подправени парични знаци, а не за обикновени, очевидни и неприкрити имитации.
Относно аргументите на защитниците М. и Д. за отсъствие в обвинителния акт на изрично посочване на субективния елемент на деянието – знанието на обстоятелството, че банкнотите са подправени, същото е частично основателно. Действително, обвинителният акт не е прецизен без посочване и на това обстоятелство, но пропускът в него не представлява съществено нарушение на процесуално правило на чл.246 НПК относно съдържанието на обвинителния акт. В описателната част на обвинителния акт са посочените фактите, по които подсъдимите са можели да се защитят и ефективно за се защитавали. Тези факти описват поведението и отношението им спрямо характера на инкриминирания предмет и недвусмислено говорят за знание от страна на подсъдимите на коментираното обстоятелство: „…обв. М. предложил на обв. Ч. да намери подправени банкноти…” ; „…обв. М. осигурил подправени банкноти…” ; „… свид. Бодуров попитал обв. Ч. дали може да му осигури 1000 подправени лева…” и др. Така описаните факти изключват всякакво съмнение относно знанието от страна на подсъдимите, че предметът на престъплението са подправени парични знаци.
Съдът не споделя и оплакването за липса на мотиви към въззивното решение. Вярно е, че мотивите на въззивното решение на БАС са кратки, но е налице приемане на фактическите и правни изводи на предходната инстанция по фактите като изразеното вътрешно убеждение на въззивният съд по установените факти не се различава от това на окръжния съд и препраща към установените от него факти и правни изводи в мотивите. По този начин, без да се пренаписват повтарно, мотивите на първоинстанционния съд допълват и се приобщават към мотивите на въззивния съд. В случая въззивният съд е приел този подход в работата си: ако няма нещо различно в изводите си, бланкетно и общо да изрази мнението си. Това не означава липса на отговор на възраженията в жалбите – просто въззивният съд е приел същия отговор, даден от окръжния съд. Не е необходимо да се преповтарят всички елементи от структурата на присъдата. Поради естеството и спецификата си, актът на въззивният съд може да бъде и по правило е по-малко обстоятелствен и подробен.
От жалбата не става ясно какъв порок изразяват и какво следва от изрично отбелязаните обстоятелства : „… не става ясно, че присъдата е за две престъпления…” и „…подзащитният ми не прави оплакване за авторството…”
Не става ясно, че присъдата е за две престъпления, само ако се има предвид цитираният текст в жалбата, изваден от решението. Отнесен обаче към съдържанието на цялото решение, не би имало никакво съмнение. За пълнотата на неговото съдържание. Всеки писмен материал има съдържание и смисъл в два аспекта: текстът като цяло, и на отделни негови части. Важен е текстът като цяло – той показва истинският смисъл. Отделни негови части, извадени от контекста, могат да придобият съвсем друго значение – невярно и различно.
Относно оплакването за недоказване на авторството, следва да се отбележи, че дори в касационната жалба на адв. М/стр.1 долу и стр.2 горе/ има подробен коментар на въпроса за авторството в деяние, по което подсъдимият М е оправдан и по този начин е получил максимална защита срещу тази част на обвинението.
При така установените фактически данни материалният закон е приложен правилно. Деянията са съставомерни по чл. 244, ал.1, пр.1 от НК и във вр.чл.20, ал.2 НК – за второто от тях. От обективна страна е налице разпространение, което е една от формите на изпълнителното деяние „прокарване в обръщение” на това резултатно по своя характер престъпление. От субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимите са знаели за факта на подправката, поради което са продавали банкнотите срещу по-ниска стойност от номинала, отразен на банкнотите. Следователно, установени са обективните фактически данни, които изразяват интелектуалното и волевото съдържание на вината им под формата на пряк умисъл. При тези изводи е неоснователно искането за преквалифициране на деянието по чл.245 НК.
Не са допуснати посочените в жалбите и допълнението касационни основания. Атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.
На основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС на НРБ, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 93/28.07.2009 г. по внохд № 85/2009 г. на Бургаски Апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.