2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 837 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца П. А. Г. в качеството му на едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. С. В. срещу решение № 181 от 13.04.2010г. по гр. дело № 1625/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което след отмяна на решението от 06.03.2009г. по гр. дело № 2189/2006г. на Софийски градски съд, VІ търговско отделение, 2 състав е отхвърлен предявеният от П. А. Г., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 100 000 лв., частично предявен от общо 385 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховане на имущество, сключен със застрахователна полица № [ЕГН], издадена на 07.04.2005г. срещу рискове пожар, природни бедствия и аварии, претенцията за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.12.2006г. до окончателното плащане, както и за присъждане на разноски, като неоснователни, и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер 7 190 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писмено изложение към касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, практиката на съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:
1/ При направено за първи път от ответника по иска в писмената му защита, представена след приключване на устните състезания, правоизключващо възражение и довод за недопустимост /неоснователност/ на иска, следва ли съдът да отмени хода по същество и да даде възможност на ищеца да вземе становище и да ангажира доказателства във връзка с несвоевременно направеното възражение на ответника; имат ли право страните след заседанието по чл. 186 ГПК /отм./ да правят възражения и доводи и има ли право съдът да ги разглежда, без да бъде известена другата страна и да се внесе делото в открито заседание, за да може другата страна да ангажира доказателства – чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК;
2/ има ли право застрахованият да претендира и получи плащане на застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка на имущество, съдържащ уговорка в полза на трето лице – банка-кредитор, в полза на която е ипотекиран застрахования имот, ако ипотеката и вземанията на същата банка са били погасени изцяло в хода на делото и правата й като кредитор и трето ползващо се от застраховката лице са отпаднали и погасени, предвид плащането от застрахования на всички дължими суми по кредита, обезпечен с ипотека върху застрахования имот; на кого принадлежи правото да получи застрахователното обезщетение – на застрахования или на банката, посочена като трето ползващо се лице в застрахователната полица, чиито права на ипотекарен кредитор върху застрахования с полицата имот и трето ползващо се от застраховката лице са били погасени и отпаднали поради плащане на вземанията й, обезпечени с ипотека и застраховката на процесната сграда, преди приключване на делото пред въззивната инстанция;
Следва ли съдът да изследва преди постановяване на решението дали към датата на приключване на съдебното дирене уговорката в полза на банката – кредитор не е отпаднала и погасена и да съобрази и вземе предвид настъпилите след предявяването на иска факти от значение за спорното право; следва ли съдът да даде възможност на ищеца да представи доказателства за отпадналите права на банката – кредитор като трето ползващо се от застраховката лице при несвоевременно направено възражение от ответника, че правата по полицата принадлежат на банката, а не на ищеца;
Трябва ли въззивният съд да отговори на въпроса защо застрахователят не е изпълнил задължението си към третото ползващо се лице; трябва ли съдът да съобрази разпоредбата на чл. 154, изр. 2 ЗЗД.
По посочените в т. 2 на изложението въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата /решение № 292/28.04.2005г. по гр. дело № 31/2005г. на ВКС, ТК, І т. о./ и в противоречие с константната практика на съдилищата по чл. 186 ГПК /отм./ и чл. 188 ГПК /отм./ – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Р. Г. оспорва касационната жалба и инвокира възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа становище, че въпросът за задължението на съда служебно да следи за наличието на определени процесуални предпоставки, една от които е надлежната процесуална легитимация, не е решен в противоречие със съдебната практика, като цитираните от касатора съдебни решения не се отнасят до аналогични случаи и не разглеждат абсолютните процесуални предпоставки, за чието наличие съдът следи служебно. Според ответника въпросът „на кого в горепосочения случай следва да се изплати застрахователното обезщетение – на банката-кредитор или на собственика” също не е решен в противоречие с практиката на ВКС, като казусът в решение № 292/28.04.2005г. по гр. дело № 31/2005г. на ВКС, ТК, І т. о. е различен, както и този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй както приложимата част от Търговския закон е отменена на 01.01.2006г. с Кодекса за застраховането и с влизане в сила на чл. 199а КЗ /23.11.2007г. – ДВ, бр. 97 от 2007г./ въпросът е нормативно разрешен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за застраховане на имущество под формата на застрахователна полица № [ЕГН], издадена на 27.04.2005г. срещу рисковете пожар, природни бедствия и аварии, със срок на покритие до 27.04.2006г., на автосервиз и морга, находящи се в [населено място], [улица], в полза на трето лице – [фирма], [населено място], и че на 31.10.2005г. в обекта възникнал пожар, който нанесъл значителни материални щети. При така изложената фактическа обстановка и на основание т. 95.3 от приложимите към застрахователния договор Общи условия във връзка с чл. 22 ЗЗД и чл. 380 и сл. /отм./ ТЗ съдебният състав е приел, че когато полицата е в полза на трето лице, застрахователното обезщетение се изплаща на третото ползващо се лице, а не на лицето, договаряло със застрахователя, поради което е направил извод, че ищецът не притежава материалното право на иск.
Изложил е и съображения, че абсолютна процесуална предпоставка за водене на исков процес е ищецът да притежава правото на иск, каквото право в конкретното правоотношение няма, защото е предоставил правото на претендиране на застрахователно обезщетение вследствие настъпило застрахователно събитие на трето лице по застрахователното правоотношение – [фирма], [населено място].
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора, обусловил е решаващите правни изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира посочените от касатора правни въпроси.
Процесуалноправните въпроси „при направено за първи път от ответника по иска в писмената му защита, представена след приключване на устните състезания, правоизключващо възражение и довод за недопустимост /неоснователност/ на иска, следва ли съдът да отмени хода по същество и да даде възможност на ищеца да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с възражението на ответника във въззивно производство по реда на отменения ГПК; имат ли право страните след заседанието по чл. 186 ГПК /отм./ да правят възражения и доводи и има ли право съдът да ги разгледа, без да уведоми другата страна” са релевантни за делото. Посочените правни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 692/30.05.1985г. по гр. дело № 220/1985г., ВС, І г. о., решение № 80/14.02.1986г. по гр. дело № 713/1985г., ВС, І г. о., решение № 1471/14.08.1967г. по гр. дело № 939/1967г., ВС, І г. о., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по т. гр. дело № 1/2000г. и други, съгласно която във въззивното производство по реда на отменения ГПК е допустимо да бъдат използвани от страните нови защитни средства, представляващи фактически твърдения, свързани с изгодни за тях правни последици, включително ответникът да прави правоизключващи възражения, но при спазване принципа на равенство на страните в процеса, регламентиран в чл. 4, ал. 2 ГПК /отм./, като се предостави възможност на всяка страна да изрази становището си по възраженията и доводите на другата. Поради изложените съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Останалите формулирани в изложението към касационната жалба правни въпроси биха били от значение за спора след приобщаване по състезателен ред на направеното от ответника възражение, изслушване на становището на касатора и изясняване на релевантните обстоятелства във връзка с тезите на страните.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 13.04.2010г. по гр. дело № 1625/2009г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 2 000 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: