Р Е Ш Е Н И Е
№515
гр.София, 18 декември 2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов
Фиданка Пенева
с участието на прокурора Мариана Маринова
и при секретаря Лилия Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 542/08 година.
Производството е образувано по жалбата на подсъдимия С. С. К. против решение № 158 от 19.06.2007 год. по внохд № 254/08 год. на Пловдивски апелативен съд.
Оплакването в жалбата на подсъдимия К, изготвена от адв. Г. К. е само за явна несправедливост на наложеното наказание, без приложението на чл.66 НК. Доводите за това са, че се касае за непредпазливо деяние, а от събраните по делото доказателства, подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност. От това може да се направи обоснован извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание защитата поддържа жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 25.04.2008 год. по нохд № 502/08 год., Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия С. С. К. за виновен в извършено престъпление по 343, ал.3, б.”а”, пр.2, б.”б”, пр.1, вр ал.1, б”б”, пр.2 и б.”в”, вр. с ал.4, вр. с чл.342 НК и на основание чл.55 ал.1, т.1 НК е осъден на две години лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим.
На основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години и шест месеца.
Със същата присъда е осъден и да заплати на всеки един от гражданските ищци Б. И. , Ф. И. , Д. И. и К. Ахмед по 20.000.00 лв.за причинени неимуществени вреди със законните последици, като до предявените размери исковете са отхвърлени.
С обжалваното решение присъдата е изменена, като за яснота деянието е квалифицирано по чл.343 ал.3, б.”б”, пр.1, вр. с ал.1, б.”в” и чл.342 ал.1 НК. В останалата част присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата на подсъдимия К е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Както е приел и въззивният съд с изложени убедителни съображения определеното на подсъдимия К наказание от две години лишаване от свобода, без приложението на чл.66 ал.1 НК не е явно несправедливо. Събрани са всички данни от предмета на делото по чл.102 НПК, които участват във формирането изводите на съда за правилната индивидуализация на наказанието и начина на изтърпяването му. Деянието е със висока степен на обществена опасност-причинена е смъртта на едно лице и средни телесни повреди на друго. Пияното състояние макар и елемент от състава на престъплението, се явява и като отегчаващо обстоятелство, защото към момента на деянието неговата величина надхвърля три пъти инкриминираната в закона от 0.5%о. При тези факти като характеристики на деянието и дееца, не би могло да се предпостави законосъобразен извод за отлагане изпълнението на наказанието. Противното искано от защитата е несъответно на целите визирани в чл.36 НК по отношение на подсъдимия К, както и останалите членове на обществото, в условията на криминогенната обстановка в страната с увеличен ръст на престъпленията от този вид с тежък резултат. Наказанието по размер и начин на изтърпяване, съответства на правилата за неговата индивидуализация и на генералната превенция на наказанието, предвидени в закона.
По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158 от 19.06.2008 год., постановено по внохд № 254 по описа за 2008 год. на Пловдивски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: