1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
С., 25.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 987/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ц. Б. и Я. Ц. Б. против въззивно решение от 25.06. 2010 г., постановено по гр.д.№ 4880/ 2009 г. на Софийски градски съд, ВО, 2-б състав, с което искът на касаторите по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаването им за съсобственици с дял от 1/ 5 ид. ч. спрямо ответниците Р. З. Г., Д. В. Б., З. Т. З. и А. Т. М. на следните имоти- нива от 7,904 дка в м. „Г. п.”, нива от 2,5 дка в с.м., нива от 3,1 дка в м. „Д.” и нива от 2,999 дка в м. „О.”, в землището на [населено място], С., е отхвърлен като неоснователен.
В жалбата се поддържа, че решението е постановено в противоречие с данните по делото, които сочат, че касаторите са предявили иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и претендират възстановяване на имотите като бивша собственост на общия наследодател Б. Я. А., а не само на единия от синовете му, който е и наследодател на ответниците- З. Б. Я., както е постъпила поземлената комисия.
За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Производството по делото е започнало по искова молба, с която районният съд е преценил, че са предявени два иска- иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- за установяване, че нивите, предмет на исковата молба са принадлежали на общия наследодател на страните Б. Я. А. и иск по чл.97, ал.1 ГПК / отм./- за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците притежават 1/5 ид.ч. от тези имоти.
С решение № 169/ 14.01.2009г. по гр.д.№ 15216/ 2007г. на СРС, 47 състав искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е приет за недопустим и производството по него прекратено, а искът по чл.97, ал.1 ГПК е отхвърлен като неоснователен, тъй като поради отсъствието на възстановяване в тяхна полза на бившата земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ, ищците не се явяват собственици на имотите и към настоящия момент, какъвто е предметът на иска по чл.97, ал.1 /отм./ ГПК.
В частта относно прекратяване на производството по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ решението е отменено с определение от 25.06. 2010 г. от Софийски градски съд и делото върнато на СРС за разглеждане на предявения иск. Няма данни дали това производството е приключило и с какъв акт.
В частта относно отхвърляне на иска по чл.97, ал.1 ГПК решението на първоинстанционния съд е потвърдено от въззивния съд и е предмет на настоящата касационна жалба.
Видно е от горните данни, че са били предявени два иска при условията на обективно кумулативно съединяване. С оглед естеството и връзката между двете претенции- едната по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и без данни за изхода по този спор, а другата по чл.97, ал.1 ГПК- за установяване към настоящия момент на право на собственост върху земи в режим на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, възниква въпросът за наличието на правен интерес и допустимостта на втория иск. Съгласно ТР № 1/ 2009 г. когато съществува вероятност обжалваното решението да се окаже недопустимо, Върховният касационен съд може служебно да допусне обжалване, въпреки че оплакването за недопустимост не е въведено в жалбата и в основанията за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.06. 2010 г., постановено по гр.д.№ 4880/ 2009г. на Софийски градски съд, ВО, 2-б състав.
Указва на касаторите М. Ц. Б. и Я. Ц. Б. да внесат по сметка на ВКС държавна такса от 50 лв. в 7 дневен срок от съобщението и за представят в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: