О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 515
София, 26.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 385/2009 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. Б. С. от гр. С. против решение от 30. 6. 2008 г. по гр. д. № 876/2007 г. на Софийския апелативен съд. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация, ищец по делото, Е. П. Д. от гр. С., счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а касационната жалба е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд с въззивно решение от 30. 6. 2008 г. по гр. д. № 876/2007 г. е осъдил И. С. да заплати на Е. Д. сумата 17250.55 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва, считано от 3. 10. 1997 г. и сумата 2123.27 лв. разноски по делото и оставил в сила решението на Софийския градски съд по гр. д. № 200/2002 г. в частта, за отхвърляне на иска на Д. срещу С. за разликата над уважения до предявения размер, както следва: сумата 24039 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел за доказана отговорността на С. по чл. 45 ЗЗД поради установени по делото обстоятелства – негово противоправно поведение, което е в причинна връзка с настъпилите вреди за ищеца Д. Присъдената сума за обезщетение за имуществени вреди е съобразена с прието по делото заключение на счетоводна експертиза, а при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд се е позовал на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят С. се е позовал на чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона. Посочените основания за допускане на касация са налице.
Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. От мотивите на решението на апелативния съд следва, че същият съд е приел за доказана отговорността на ответника по иска, не в резултат на установени от съда обстоятелства, а поради зачитане на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 850/2000 г. на Софийския градски съд, с което е ангажирана солидарната отговорност на С. за обезщетяване на вредите от незаконното недопускане до работа на ищеца Д. Съобразявайки се със задължителното действие на посоченото решение, съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./, съдът, обаче, е действал непоследователно, като е приложил разпоредбата само отчасти, т.е., само по отношение на уважаване на иска на Д. срещу С. за сумата 468.78 лв., а не е съобразил, че с решението на СГС по гр. д. № 850/2000 г. е отхвърлен иска на Д. срещу С. за разликата над 468.78лв до претендирания размер 80000 лв., обезщетение за имуществени вреди поради недопускането му на работа.
Позоваването на въззивния съд на силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 850/2000 г. на СГС представлява неточно прилагане на процесуалния закон. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, респк. чл. 221, ал. 1 ГПК /отм./, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая не е налице идентичност на предмета на спора по настоящото дело и по гр. д. № 850/2000 г. на СГС, тъй-като се касае за претенции на различно правно основание – специалната отговорност /до размер на фиксирано трудово възнаграждение/ по чл. 225, ал. 3 КТ на длъжностно лице за недопускане на незаконно уволнен служител да заеме работата на която е възстановен, каквото е естеството на спора по гр. д. № 850/2000 г., и общата отговорност на всяко лице да не вреди другиму по чл. 45 ЗЗД, каквато е правната същност на настоящото дело. Обстоятелството, че в мотивите към решението по гр. д. № 850/2000 г. се съдържат констатации и преценки на съответния съд относно вината и отговорността на С. , е без правно значение, тъй-като мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо.
Неточното прилагане на процесуалния закон е свързано и с нарушение на практиката на върховния съд, тъй-като в Постановление № 4/75 г. на Пленума на ВС, на което се е позовал апелативния съд, изрично е разграничена специалната отговорност на длъжностното лице по КТ от общата му отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30. 6. 2008 г. по гр. д. № 876/2007 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя И. С. да внесе сумата 385 лв. държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната му жалба в седемдневен срок от съобщението.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: