Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1784/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 516
гр.София, 09 януари 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЛАДА ПАУНОВА
със секретар Иванка Илиева
при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 1784/2013 година
Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения С. А. Р. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 176/2011 год. на Чепеларския районен съд и внохд № 29/2013 год. на Смолянския окръжен съд,отмяна на постановените по тези дела присъда № 51 от 18.V.2012 год. и решение № 253 от 19.VІ.2013 год.,и оправдаване на Р..
В съдебно заседание осъденият и защитникът му поддържат искането,като алтернативно на оправдаването искат връщане на делото за ново разглеждане без да се ангажират с посочване на съответния стадий.
Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение,след като не счита за основателни възраженията срещу правилността на двата съдебни акта.
ВКС намира искането за допустимо-направено е от надлежна страна; актовете,чиято отмяна се иска,са сред изчерпателно изброените в чл. 419 НПК и не са проверявани по касационен ред,спазен е 6-месечният срок по чл. 421,ал.3 НПК-но не и основателно.
С първоинстанционната присъда С. А. Р. е признат за виновен в това,че при условията на продължавана престъпна дейност в периода 2-5.V.2011 год. в селата /населено място/ и /населено място/,и с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага,в телефонни разговори е поддържал у Ф. Ф. Ч. от [населено място],Е. И. П. и Н. Г. К.,двете от [населено място] заблуждението,че техни близки роднини /син на първата,внучка на втората и дъщеря на третата/са причинили пътнотранспортно произшествие,при всяко от които е загинало дете и във връзка с тези произшествия е необходимо или да се заплатят обезщетения,или да се внесе парична гаранция,за да не бъде „извършителят” задържан,с което на Ч. е била причинена имуществена вреда в размер на 1300 лв,а на П. и И. е бил направен опит,останал недовършен по независещи от волята на дееца причини,да им се причини имуществена вреда в размер съответно на 3000 и 2000 лв.,за което и на основание чл. 209,ал.1 НК е наказан с 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,което наказание да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.На основание чл. 68,ал.1 НК съдът е постановил Р. да изтърпи и наказанието от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,наложено му по нохд № 184/2008 год. на Златоградския районен съд.
С решение № 281 от 16.VІІ.2012 год. по внохд № 62/2012 год. на Смолянския окръжен съд присъдата е била потвърдена.
С решение № 52 от 27.ІІІ.2013 год. по нд № 2207/2012 год.,състав на първо н.о. на ВКС е възобновил въззивното дело,отменил е решението на окръжния съд и му е върнал делото за ново разглеждане след като е констатирал липсата практически на мотиви към въззивното решение позволяващи да се провери, дали и доколко направените в искането за възобновяване възражения са основателни или не.
С решението по делото, чието възобновяване сега се иска, деянието на подсъдимия е преквалифицирано по чл. 209,ал.2 НК-не поддържане,а използване на създадено и поддържано от другиго заблуждение,за да бъде постигната имотна облага и причинена другиму вреда.
В искането основно се твърди, че след връщането на делото за ново разглеждане, въззивният окръжен съд не бил изпълнил „нито едно” от указанията,дадени в цитираното по горе отменително решение на ВКС,което твърдение е невярно.Указанията на ВКС,дадени в решението по нд № 2207/2012 год. на първо н.о.,са .изложени в предпоследния абз. на л. 28 от делото:”да получат убедителен отговор заявените…възражения и доводи…по приложението на материалния закон”;”всички доказателствени източници…да бъдат проверени за годност,достоверност,взаимосвързаност и безпротиворечивост” при наличните твърдения за противното във въззивната жалба;”съдебният акт да бъде изготвен съобразно изискванията на процесуалния закон”.
От прочита на въззивната жалба,по повод на която е образувано внохд № 62/2012 год.,и на която жалба въззивният съд и сега е следвало да отговори,се вижда,че жалбоподателят не е изложил доводи нито срещу материалната и процесуална законосъобразност на първоинстанционната присъда,нито срещу справедливостта на наложеното с нея наказание. Възраженията са били срещу привеждането в изпълнение,на основание чл. 68,ал.1 НК,на наказанието,наложено на Р. с одобреното от съда споразумение по нохд № 176/2011 год. и то не за друго,а защото с обжалваната присъда „съдебния състав го оправдава”.Независимо от тази крайна неяснота на въззивната жалба до степен да породи съмнение,дали се обжалва тази именно осъдителна,а не някоя друга-при това, оправдателна,присъда-,която неяснота е донякъде отстранена в пледоарията на защитника пред първия въззивен състав,ВКС е напълно прав като е посочил,че чл. 314,ал., НПК е задължавал съда за извърши цялостна проверка за правилност на присъдата,независимо от сочените от страните основания.Сега въззивният съд е сторил това-от последния абз. на л.17 нататък е описал приетата за установена фактическа обстановка,както и доказателствената й основа:посочил е в какво се изразява всяко едно от деянията,включени в продължаваната престъпна дейност;какво е участието на подсъдимия във всяко едно от тях;ясното съзнаване от Р.,че при всяка една от трите пострадали жени е отивал за да вземе пари,приготвени от тях след предшестващото даването на парите умишлено въвеждане на пострадалите в заблуждение относно несъществуващ инцидент с техни близки и,съответно,несъществуващ повод било да се заплащат обезщетения,било да се внася парична гаранция като мярка за неотклонение.Въззивният съд правилно е приел-макар да не го е казал изрично,но то безспорно следва от излагането на установените факти-че измамата е извършена от повече от едно лице,че подсъдимият не е действал сам,а с поне още двама съучастници,единият от които е бил жена и че липсват безспорни доказателства,именно Р. да е поддържал при телефонните разговори с Ч.,П. и К. създаденото у тях заблуждение.Безспорно е обаче,че Р. най-малкото се е възползвал от това заблуждение след като не друг,а той е пристъпил към реализирането на крайната цел на измамата с получаването на парите от пострадалите.Съдът с основание е отхвърлил крайно неубедителната версия,поддържана от Р. в обясненията му пред първоинстанционния съд,че обиколката,която е предприел за да вземе парите,които пострадалите е трябвало да оставят на указаните им при телефонните разговори места,е била под натиска на заплахи,отправени му по мобилния телефон от мъж,когото нито дотогава,нито оттогава бил виждал,чувал и познавал /обяснения на Р. на л.66 от първ.д./;за липсата на покритие между предложената от подсъдимия версия и истината достатъчно красноречив е изведимият факт,че декларираните от неизвестния мъж заплахи за живота и имуществото на Р. изобщо не са смутили подсъдимия,след като в краткия период до задържането му се е разпоредил в своя полза с по-голямата част от парите,взети от Ф.Ч..
Като довод срещу съставомерността на извършеното от подсъдимия,защитникът е изтъкнал и липсата на „физически контакт” между Р. и пострадалите,който довод,предвид механизма на измамата,е до такава степен несъстоятелен,че обсъждането му е повече от ненужно.
С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 и чл. 426 НПК,ВКС
Р Е Ш И:
НЕ УВАЖАВА искането на С. А. Р. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 176/2011 год. на Чепеларския районен съд и внохд № 29/2013 год. на Смолянския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: