Р Е Ш Е Н И Е
№ 517
С о ф и я, 10 декември 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 н о е м в р и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КАПКА КОСТОВА
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1540/2012 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Подадено е искане от осъдения Д. З. С. от Р. на основание чл.420, ал.2 от НПК срещу влязлото в законна сила определение № 110 от 15.03.2012 г., постановено по НОХД № 663/2012 г. от районен съд-Русе, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт за връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият Д. С., редовно призован, не се явява в производството пред касационната инстанция и не се представлява чрез процесуален представител.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 110 от 15.03.2012 г., постановено по НОХД № 663/2012 г. от районен съд- Русе е одобрено постигнатото между прокурор от районна прокуратура- Русе и защитника на осъдения Д. З. С. адв.М.Р. от АК-Р. споразумение, с което той е осъден за престъпление по чл.279, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК, осъществено на 12.03.2012 г. на ГКПП-Дунав мост-Р. и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила и глоба в полза на държавата в размер на 300 лева.
В тежест на осъдения са възложени разноските по делото в размер на 108,90 лв (при посочени от разследващия полицай направени общо 149,22 лв), като е разпоредено и с вещественото доказателство – личната карта на друго лице.
Определението не е подлежало на обжалване и е влязло в законна сила на 15.03.2012 г.
В искането на осъдения от 23.07.2012 г. до ВКС за възобновяване на делото се навеждат като основания за възобновяване на делото процесуалната и материалноправна незаконосъобразност при сключване и одобряване на споразумението и се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт с решаването му по същество и оправдаване на осъдения по предявеното му обвинение.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет определение, неподлежащо на проверка по въззивен и касационен ред, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
С искането за възобновяване (което е в ксерокопие и от което е видно, че е подадено и за възобновяване на друго НОХД № 662/2012 г. на районен съд-Русе) осъденият Д. С. с идентични доводи атакува определението за одобряване на споразумение за осъждането му за опит да премине нелегално границата с Румъния чрез ползване на чужда валидна лична карта на български гражданин, за което в развилото се незабавно досъдебно производство с участието на договорно нает от него адвокат се е признал за виновен, описал е при каква фактическа обстановка е осъществил деянието и мотивите му да го стори. Постигнатото между прокурора и защитника му споразумение е било съобразно така признатите факти, подкрепени и от показанията на разпитаните свидетели и заключенията на двете експертизи – техническа и портретна, с което осъденият се е съгласил, отказвайки се от разглеждане на делото по общия ред. Няма каквито и да е данни да е бил в състояние на „невменяемост”, нито че самоличността му не е била установена, най-малкото и защото под нея той атакува осъждането си по настоящето дело. Сам твърди, че е бил в абстиненция, което не го прави негоден да е разбирал свойството и значението на изявленията си и да ръководи постъпките си.
ВКС не намира да са допуснати каквито и да е процесуални нарушения при разследването, при внасяне, разглеждане и одобряване на постигнатото между прокурора и защитата на осъдения Стоянов споразумение за приключване на воденото срещу него незабавно наказателно производство за опита му да излезе нелегално от страната към Румъния, осъществяващ всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.279, ал.1 вр.чл.18, ал.1 от НК, с което материалният закон е приложен правилно. Поради това не са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за отмяната на атакуваното определение и възобновяване на наказателното дело. Още по-малко, при тези констатации може да се постанови оправдаването му на бланкетно посоченото от него в искането правно основание.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. З. С. от Р. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила определение № 110 от 15.03.2012 г., постановено по НОХД № 663/2012 г. от районен съд-Русе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :