ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 517
София, 13. юни 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 1501 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5079/12.11.2018 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 693/2018, в частта, в която е потвърдено решение № 5262/01.06.2018 на Благоевградския районен съд по гр. д. № 2531/2017, с което са уважени предявените исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“, представляван от адв. Ат. Б. от Б., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички доводи и възражения на страните, като изложи собствени мотиви, за доказателствената тежест на работника по иска за обезщетение за оставане без работа и по материалноправния въпрос за значението на критериите за подбор по чл. 329 КТ, както и подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за относителната тежест на различните критерии за подбор в общата оценка на работника, които са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по жалбата Ж. Р. М., представлявана от адв. Ан. Г. от Б., я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Заместник – директор по учебната дейност“, като трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № РД07–1122/07.08.2017, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, считано от 08.08.2017 г. поради съкращаване в щата по решение на директора училището да се управлява от един заместник-директор по учебната дейност, на основание чл. 260 от Закона за предучилищното и училищното образование и във връзка с утвърдено със заповед № РД-07-1112/31.07.2017 ново щатно разписание, в сила от 01.08.2017 г., решение на комисия по подбор вх. № РД-07-2457/04.08.2017, на основание заповед на началника на Регионалното управление на образованието № 1136/31.07.2017 за закриване на паралелка в девети клас, профил „Хуманитарен“, в изпълнение на решение на Педагогически съвет от 03.07.2017 г. за броя на паралелките в групите в дневна и целодневна форма на обучение и доклади на комисията с вх. №№ ЗР-22-2325/03.07.2017 и ЗР-22-2444/27.07.2017, назначена от директора за разпределение на класни стаи, класове и групи, учебни планове и разпределение на нормативите за учителска заетост за учебната 2017/2018 г., съобразно утвърдения бюджет за училището и утвърдените учебни планове. Съгласно утвърденото със заповед №1112/31.07.2017 г. щатно разписание, считано от 01.08.2017 г. за заеманата от ищцата длъжност – заместник директор по учебната дейност, е предвиден само един щат (по предходното са били два, като до 18.01.2017 г. ищцата е заемала длъжността „помощник директор учебна дейност“). За планиране, организиране и реализиране на образователно – възпитателния процес през учебната 2017-2018 г. работодателят е назначил комисия, която с доклад е посочила, че е необходимо съкращаване на щатове в хуманитарния цикъл и по чужди езици. Със заповеди на директора на училището са утвърдени критерии за извършване на подбор за съкращаване на щата между заместник-директори, учителите по история и цивилизация, география и икономия, английски език в прогимназиален етап и в ЦДО и е назначена комисия по подбор, която по зададените от работодателя критерии е поставила 29 точки за ищцата и 52 точки за другото, участващо в подбора лице. От трудовото досие на ищцата се установява, че притежава 26 години учителски стаж и удостоверения за специализации, квалификации и преквалификации, курсове и др. Другото лице, участвало в подбора е назначена от директора за „Координатор по проект „Социално сближаване чрез изграждане на центрове за дейности по интереси“ за периода на проекта от началото 01.08.2014 г. до 30.05.2016 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че за работата на ищцата се изразяват само положителни становища. Като свидетели са разпитани и две от лицата, участвали в комисията по подбора, които посочват подробно по какъв начин е осъществен самият подбор и какво са взели предвид по всеки критерий. Въззивният съд е приел, че е налице реално съкращаване на щата – намаляване с една щатна бройка на длъжността заместник директор учебна дейност, но прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на това основание е незаконосъобразно, поради незаконосъобразно проведен подбор, доколкото след преценка на доказателствата, касаещи подбора липсва обективна оценка на работодателя спрямо качествата на ищцата и по двата критерия по чл. 329, ал. 1 КТ – квалификация и справяне с работата. Квалификацията на ищцата е разгледана субективно, а въпросите за нейното образование, знания и умения са преценени при непълнота на необходимата документация, поради което се е стигнало до необективна оценка. Прието е, че при осъществения подбор утвърдените критерии от директора не съответстват на подробно посочените в Наредба № 12/01.09.2016 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, макар в заповедта на директора за утвърждаването им изрично е записано, че критериите за подбор се позовават на професионалния профил на заместник-директора определени в приложение 4 към чл. 42, ал. 1, т. 3 от посочената наредба (към момента на съкращаване на щата и двамата заместник – директори са по учебната дейност, а реално в критериите няма планиране, организиране и контрол на образователно – възпитателния процес в училище, което е основно задължение на длъжността заместник – директор учебна дейност съгласно длъжностната характеристика). Прието е, че по критерия „образование и квалификация“ на ищцата е определен брой точки по скалата 2 пъти по-малък от същия за втория критерий „работи по-добре“, като работодателят е следвало да извърши подбора, като вземе предвид и двата критерия, разгледани кумулативно, с еднаква важност, което не е сторено от ответника. При оценка по критерия справяне по-добре с работата, работодателят има задължението да прецени качествата на работника по практическото изпълнение и реализиране на вменените му трудовите функции по длъжностна характеристика, а в случая липсва какъвто и да било обективен подход. В тази връзка фактът, че едно лице не комуникира с всички служители в рамките на съответното предприятие, не е взело участие в училищните тържества за последната година, както и възникнал технически проблем с програмата (вменен като задължение на ищцата) не обосновават извод за обективна оценка и за преценка по критерия реалното справяне с работата спрямо другия участник в подбора, както и останалите задължения на ищцата, с които е доказано по безспорен начин, че се е справила. Съдът е приел, че предвид задължението на ответника да установи законосъобразното извършване на подбора с всички доказателствени средства, следва да се отчете, че липсват представени карти за оценка работата на ищцата, както и на другите лица, като в случай, че има такива, няма данни кога са съставени, връчени ли са на ищцата, с възможност за възражение. Не са представени аналогични карти за оценка работата и на останалите участници в подбора, за да се съпоставят резултатите, което на самостоятелно основание опорочава процедурата по извършване на законосъобразен подбор. Предвид изложеното, искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е приет като основателен, както и искът за възстановяване на предишната работа. Като основателен е уважен и иска за заплащане на обезщетение поради незаконното уволнение, като е прието, че видно от представеното копие от трудова книжка ищцата не е започнала работа при друг работодател и се е регистрирала като безработно лице, поради което на ищцата се дължи сумата от 7.265, 28 лв. за периода, считано от датата на прекратяване на правоотношението – 08.08.2017 г. до 08.02.2018 г.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос за значението на критериите за подбор по чл. 329 КТ, както и подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за относителната тежест на различните критерии за подбор в общата оценка на работника обуславя изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5079/12.11.2018 на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 693/2018.
Указва на касатора Седмо средно училище „Кузман Шапкарев“и му предоставя възможност в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 90,00 лева такса за разглеждане на касационната жалба и представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след внасянето на определената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.