Р Е Ш Е Н И Е
№ 517
гр.София,20.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3647/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на адв. П, пълномощник на А. М. С., срещу въззивното решение № 304 от 11.02.2008 год. по гр.дело № 837/2007 год. на Софийския градски съд, ІV-а гр.отделение. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения срещу касатора иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд.
Ответниците по касация Ю. Л. Т., Т. Г. Т. и В. Т. Т. от гр. С. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Ответниците по касация А. С. К. и Н. Ц. К. от гр. С. не са ангажирали становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение от 16.06.2006 год. по гр.дело № 21345/2003 год. Софийският районен съд, І ГК, 49-ти състав уважил частично иска по чл.336 ГПК/отм./, като признал за установено по отношение на А. М. С., А. С. К. и Н. Ц. К., че последните двама не са собственици и не притежават вещно право на ползване по отношение на ? идеална част от апартамент № 13, находящ се в гр. С., ул.”Б” № 2, бл.80б, вх. Б. П. е, че сделката, предмет на нотариален акт № 98, т.36, нот.дело № 7080/1994 год. на 31.03.1994 год. е изповядана след вписване на възбраната върху процесния имот, извършено от нотариуса под № 52а, т.ІІ, вх.рег. № 3* на 30.11.1993 год., поради което е непротивопоставима на ответника/сега касатор/ А. М. С. предвид чл.320 във връзка с чл.346, ал.2 ГПК/отм./ за ? идеална част от имота, която част следва да се счита собственост на длъжника по изп.дело № 3457/1993 год. – А. С. К.. Н. възбрана обаче не се разпростира върху другата ? идеална част от имота, съставляващ съпружеска имуществена общност, поради което, според районния съд, ответницата Н. Ц. К. валидно се е разпоредила с нея в полза на Ю. и Т. Т. , които от своя страна са прехвърлили на В. Тюфекчиева. С оглед на това, претенцията по чл.336, ал.1 ГПК/отм./ е била уважена за ? ид.част от имота.
Градският съд отменил решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.336 ГПК/отм./ и признал за установено, че А. С. К. и Н. Ц. К. не са собственици и не притежават вещно право на ползване по отношение и на останалата ? идеална част от апартамента. Прието било, че извършеното на 30.11.1993 год. вписване е непротивопоставимо на ищците, доколкото вписаната възбрана е срещу л. с други имена – А. С. К. , без посочен ЕГН, а и с оглед допуснатия във входящия регистър дублаж на отбелязвания /както вписването с вх. № 3* така и процесното са отнесени като такива по том втори, акт № 52/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Въззивният съд законосъобразно е приел, че извършеното на 30.11.1993 год. вписване на възбрана под № 52а, том ІІ, вх.рег. № 3* в полза на А. М. С., е непротивопоставимо на купувачите по нотариален акт № 98 от 31.03.1994 год., т. ХХХVІ, нот.дело № 7080/1994 год. Макар и да има за обект процесния апартамент, същото не се отнася до тогавашния собственик на жилището А. С. К., а до лицето А. С. К. Правилно е посочено, че съгласно чл.33, б.”ж” и б.”з” от П. за вписванията /ред., ДВ, бр.101 от 18.12.1951 год./, на вписване в партидната книга и в азбучния указател са подлежали собственото, бащиното и фамилното име на ответника А. С. К.-длъжник по изп.дело № 3457/1993 год. на СИС при СРС, ІV отд., І уч., който е бил съпритежател в режим на съпружеска общност, заедно с Н. Ц. К. /Н. Ефремова К. /, на процесния апартамент № 13, в гр. С., ул.”Б” № 2, бл.80-б, вх. Б. По делото е установено, че А. С. К. притежава български документ за самоличност от 30.09.1991 год., в който, освен че собственото, бащиното и фамилното му име са изписани по този начин, е посочен и единният му граждански номер – 5502167041. Въззивният съд обосновано е приел, че вписаната на 30.11.1993 год. под вх.рег. № 3* възбрана е срещу лицето А. С. К. , чийто бащино и фамилно имена се различават от тези на ответника А. С. К. и на което л. не е посочен единен граждански номер, но на негово име /при действащата към онзи момент персонална система на вписванията/ е следвало да се открие партида, а имената му да се впишат в азбучния указател.
Правилно въззивният съд е приел, че близостта в изписването и звученето на имената А. С. К. и А. С. К. не е достатъчно, за да се направи извод, че те се отнасят до едно и също лице. Законосъобразно е посочено, че вписването е строго формална дейност и следва да се извършва при стриктно съблюдаване на изискванията на чл.25 във връзка с чл.24, б.”б” и чл.6, ал.1, б.”а” ПВп, касаещи идентификацията на страните. В случая, освен различията в изписването на имената и липсата на посочен в обезпечителната заповед единен граждански номер, нал. е още и дублиране на отбелязванията във входящия регистър, при което както вписването с вх. № 3* така и това с вх. № 3* от 30.11.1993 год. са отнесени като такива по том ІІ, акт № 52. По първото от тях обаче е отразено, че длъжник е лицето В. М. К. , а взискател-лицето М. Г. Г. , като обект на възбраната е апартамент № 10, в гр. С., ул.”И” № 41, ет.ІV. С оглед на всичко това, обосновано е прието, че за извършващия проверката при спазване на чл.39 ПВп е било невъзможно да узнае, че срещу А. С. К. е вписана възбрана върху апартамент № 13, на ул.”Б” № 2, бл.80-б, вх. Б, гр. С.. В съответствие със закона градският съд е приел, че от извършеното под вх.рег. № 3* от 30.11.1993 год. вписване не са настъпили гражданскоправните последици на възбраната, а разпореждането с процесния имот, извършено от А. С. К. в полза на Ю. Л. Т./по време на брака й с Т. Г. Т./ на 31.03.1994 год. с нотариален акт № 98, т. ХХХVІ, нот.дело № 7080/1994 год. е произвело вещнотранслативен ефект. След продажбата от 08.11.2000 год., предмет на нотариален акт № 65, т.ІІ, рег. № 2* нот.дело № 239/2000 год. пък, собственик на апартамента е станала В. Т. Т., а Ю. Л. Т. и Т. Г. Т. са си запазили правото на ползване върху него.
В обобщение, отрицателният установителен иск по чл.336 ГПК/отм./ е изцяло основателен, поради което въззивната инстанция законосъобразно го е уважила по отношение и на останалата ? идеална част от процесния апартамент.
Обжалваното решение е постановено в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ и като правилно постановен съдебен акт следва да бъде оставено в сила, а жалбоподателят А. М. С. следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация Ю. Л. Т., Т. Г. Т. и В. Т. Т. направените от тях разноски в касационното производство в размер на 600/шестстотин/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 304 от 11.02.2008 год. по гр.дело № 837/2007 год. на Софийския градски съд, ІV-а гр.отделение.
Осъжда А. М. С., живущ в А. , гр. В., Г. 52/1/9 да заплати на Ю. Л. Т., Т. Г. Т. и В. Т. Т. от гр. С., ул.”Б” № 2, бл.80-б, ет.ІV, ап.13 сумата 600/шестстотин/лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: