3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 28.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева т. дело № 60034/ 2016 г. по описа на ГК на ВКС, І г.о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 64 от 24.02.2016г. по т.д.№ 548/ 2015г. на Пловдивски апелативен съд е отхвърлен изцяло иска на „Р. /България/” ЕАД против И. К. К. за установяване по реда на чл.422 ГПК на изискуемо вземане на ищеца с общ размер на вземането 103 923, 42 лв., възникнало по силата на договор за банков кредит от 31.05.2006г.
Ищецът „Р. / България/” ЕАД оспорва частично решението на въззивния съд, като счита, че искът е следвало да се уважи за неплатените вноски, чийто падеж е бил настъпил към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа че в тази част въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по чл.290 ГПК, поради което касационното обжалване следва да допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът И. К. оспорва касационната жалба, като намира, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав н Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК установителен иск по чл.422 ГПК относно вземането, което ищеца има към ответницата във връзка с получен от нея банков кредит. Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че поради невръчване на обявлението на длъжника вземането на банката не е станало предсрочно изискуемо. Касаторът е съгласен с извода за отсъствието на предсрочна изискуемост на кредита, но е поискал да му се присъдят изискуемите и неплатени вноски към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ.към датата на изготвяне на заключението на вещото лице- 26.01.2015 г. Въззивният съд е отхвърлил и това искане, като приел че за претендираните вноски вземането също не е станало изискуемо.
С оглед на изложеното правният въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е за това дали при отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на банката, искът по чл.422 ГПК може ли да се уважи само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на банката.
В представените решения № 139/ 5.11.2014г. по т.д.№ 57/ 2012 г. на ВКС, І т.о., р.№ 87/ 28.2015г. по т.д.№ 766/ 2012 г., ІІ т.о., р.№ 204/ 8.06.2015г. по т.д.№ 1175/ 2013г., ІІ т.о., както и според съдебната практика, цитирана в определение № 243/24.03.2016г. по т.д.№ 1916/ 2015г., ІІ т.о. се приема, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не е изискуемо, а изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита / вкл.лихви и неустойки/, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги на банката.
Обжалваното въззивно решение противоречи на тази практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Представеното от ответницата р.№ 115/ 11.01.2016г. по т.д.№ 2427/ 2014г. на ІІ т.о. не сочи на друга практика по поставения правен въпрос, тъй като не отговаря на условието по т.1 от ТР № 2/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, според което противоречиво разрешаване на правни въпроси е налице когато по един и същ / идентичен/ правен въпрос в различни съдебни актове на ВКС са дадени по същество различни и взаимно изключващи се разрешения.
В настоящия случай от съдържанието на решение № 115/ 11.01.2016г. и определението по чл.288 ГПК е видно, че решението е постановено по друг правен въпрос, а именно за предсрочната изискуемост на вземането на банката за целия остатък от кредита, който въпрос е разрешен с т.18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и не е бил оставен за разрешаване въпросът за евентуалната изискуемост само на вноските с настъпил падеж.
Водим от горните съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 24.02.2016г. по т.д.№ 548/ 2015г. на Пловдивски апелативен съд.
Указва на касатора „Р. / България/” ЕАД да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4065,13 лв. и в същия срок да представи в съда вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока за изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: