Р Е Ш Е Н И Е
№ 518
С о ф и я, 11 декември 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 н о е м в р и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КАПКА КОСТОВА
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1573/2012 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Направено е искане от защитника на осъдения А. М. И. от Нова З. адв.Мл.Д. от АК-Сливен на основание чл.423, ал.1 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 511/11.05.2011 г. по НОХД № 171/2011 г. на районен съд-Сливен поради ограничаване на правото му на лично участие по наказателното дело. Иска отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството, без да се посочва стадия, от който то следва да започне наново.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от процесуалния му представител адв.Мл.Д. от АК-Сливен.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 511/11.05.2011 г., постановена по НОХД № 171/2011 г. от районен съд-Сливен отговорността на подсъдимия А. М. И. от Нова З. е ангажирана за извършено на 30.12.2010 г. в Сливен престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на наказание от 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.343г от НК е лишен от правото му по чл.37, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 1 година и 2 месеца. Осъден е да заплати разноските по делото в размер на 50 лв.
Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник адв.Г.Д. от АК-Сливен и е влязла в законна сила на 26.05.2011 г.
В искането за възобновяване от името на осъдения се навежда бланкетно оплакването за ограничаване на правото му на лично участие по делото и задочното му осъждане, без да се прави каквото и да е искане за бъдещото развитие на производството.
В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения допълва искането и с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с призоваването му пред районния съд и за явна несправедливост на наложеното му наказание, основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК, които са направени в срока по чл.421, ал.3, изр.2-ро от НПК, с уточняване на исканията към касационната инстанция в две алтернативи – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд или намаляване на размера на наложеното му наказание.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в законния срок (като няма данни да е узнал за присъдата преди повече от 6-месеца от датата на подаването му, вкл. и от датата на упълномощаване на защитника му от 12.07.2012 г.), от страна, имаща право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от въззивната и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането и на двете основания по чл.420, ал.2 и чл.423, ал.1 от НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
По основанието по чл.423, ал.1 от НПК :
Досъдебното производство е било образувано на 30.12.2010 г. срещу А. М. И. от Нова З. за извършено на същата дата около 2,15 часа след полунощ в Сливен престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Привличането му като обвиняем и предявяване на обвинението е станало на 28.01.2011 г. в присъствието на договорно нает защитник адв.К.К. от АК-Сливен, като е разпитан, признал е вината си и мотивите да извърши деянието и на същата дата са им били предявени материалите от разследването. Била е постановена мярка за неотклонение „подписка”, по която той се е задължил да не променя местоживеенето си, като е посочил адрес за призоваване в Сливен, [улица], включително и номер на мобилния си телефон.
На 07.02.2011 г. срещу осъдения А. И. в районен съд-Сливен е било образувано НОХД № 171/2011 г. по описа на съда по внесения на същата дата обвинителен акт за посоченото престъпление. На 16.02.2011 г. призовката за съдебното заседание на 02.03.с.г. с приложения препис от обвинителния акт е бил получен на посочения адрес от сестра му Ф. М. А. със задължение за връчването им на подсъдимия. В проведеното на 02.03.2011 г. съдебно заседание съдът е преценил, че присъствието на подсъдимия е необходимо и като е установил редовното му призоваване и липсата на уважителни причини за неявяването му, е постановил принудителното му довеждане, но от докладната записка от ОЗ „Охрана”-Сливен се установява, че подсъдимият е напуснал посочения адрес и че на 28.02.2011 г. същият е напуснал пределите на България в посока Сърбия за Гърция през ГКПП-К.. Това се е потвърдило и при последваща справка чрез ОДП-Сливен, от която е видно, че и в срока на разследване (на 18 и 19.01.2011 г.) И. е излизал от страната през ГКПП-Лесово. Съдът е направил усилия да призове подс.И. и на посочения на досъдебното производство мобилен телефон, но същият е бил изключен. В съдебното заседание на 11.05.2011 г., при назначен по ЗПП служебен защитник, разглеждането на делото е станало при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК и е постановена атакуваната присъда, която не е била обжалвана пред въззивната инстанция.
ВКС намира, че при това положение не е налице основанието по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело, тъй като след предявяване на обвинението на осъдения И. същият е напуснал посочения от него адрес, както и пределите на България и се е укрил в Гърция, а след влизане в законна сила на първоинстанционната присъда няма данни да е бил задържан по издадената европейска заповед за ареста му. При внасяне на искането му по чл.423, ал.1 от НПК е посочен съдебен адрес (този на новия му договорен защитник адв.Д.). Неоснователно е възражението му, че при призоваването му за разглеждане на делото от районния съд е бил на друг адрес в Сливен, че сестра му не е изпълнила задължението си да му предаде призовката и съдебните книжа, че е бил на посочения от него адрес още 2 месеца след предявяване на материалите по разследването, тъй като двукратната справка за напускане пределите на България сочи обратното. Ето защо съдът обективно не е могъл да изпълни задължението си да му връчи книжата на основание чл.254, ал.4 от НПК и не е налице хипотезата за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК.
По основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК :
Бланково наведеното в съдебното заседание пред ВКС оплакване за нередовно призоваване на осъдения не съответства на положените от съда усилия за откриване местонахождението му и изпълнение на определението за принудително му довеждане по делото. След като е установил със съответните справки напускането на посочения адрес за призоваване (включително неуспешното призоваване по телефона) и на пределите на страната, производството по делото правилно е проведено в негово отсъствие, с участието на защитник, на основание чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК. Не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на делото.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Видно от приложената справка от ОДП-Сливен, сектор „ПП и КАТ”, той е наказван многократно по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение, включително и за управляване на МПС след употреба на алкохол, а и е осъждан, макар и като непълнолетен, за управляване на МПС без нужната правоспособност. Отделно от това, той е осъждан и за присвоителни престъпления, изтърпял е сериозни наказания в затвора до 15.09.2008 г. (общо над 4 години лишаване от свобода за три съвкупности от престъпления, включително и за деяние, осъществено при условията на опасен рецидив). Това очертава настоящето му деяние, а и него самия със завишена обществена опасност. Наложеното му наказание по размер не е в явно несъответствие на осъщественото и не е налице основание за намаляването му по реда на възобновяването по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК.
Искането на осъдения в цялост се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. И. от Нова З. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда № 511/11.05.2011 г. по НОХД № 171/2011 г. на районен съд-Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :