Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1961/2011 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 518
гр.София, 19 януари 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
със секретар Лилия Гаврилова
при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 1961/2011 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурора от Бургаската апелативна прокуратура против решение № 27 от 2.V.2011 год. по внохд № 163/2010 год. на Бургаския апелативен съд.
С посочване на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК протестиралия прокурор твърди, че апелативният съд не е изпълнил указанията на ВКС, дадени в предходно отменително решение, да отстрани констатирани от касационната инстанция съществени процесуални нарушения; в нарушение на чл.339, ал.2 НПК не е отговорил на изложени във въззивния протест доводи срещу правилността на първоинстанционната присъда на Варненския окръжен съд; някои от установените факти е тълкувал превратно /резултатите от назначените балистична и физикохимична експертизи/, други е игнорирал /в показанията на защитения свидетел с № 37, както и на свидетелите Г.Г., В.Б., С.Т., Л.П., А..К., Д.И./, а трети кредитирал без задълбочен анализ за тяхната достоверност и въпреки противоречието им с други установени факти /в показанията на И.И. и А.Н./. Като е допуснал изброените процесуални нарушения въззивният съд е ограничил правото на прокурора да докаже обвинителните си твърдения, затова се иска отмяна на протестираното решение и връщане делото на Бургаския апелативен съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста по изложените в него съображения и направеното искане, докато защитниците на подсъдимите искат оставяне на въззивното решение в сила, а доводите си за това всеки от тях е изложил и писмено.
Върховният касационен съд установи:
С присъда № 5 от 15.І.2009 год. по нохд № 1087/2008 год. на Варненския окръжен съд подсъдимите М. Р. В., Я. И. Б., К. С. Б. и И. Г. Н. са признати за невиновни в това, на 19.ХІ.2004 год. във В., действайки в съучастие като съизвършители, а М.В. и при условията на опасен рецидив, да са направили опит предумишлено и по опасен за мнозина начин да лишат от живот Т. С. Г., който опит останал недовършен по независещи от волята им причини, при което са оправдани по обвинението в престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и 9/за м.В. и т.12/ във вр. с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 НК. Подсъдимите Яв.Б. и К.Б. са признати за невиновни и в това, на 20.ХІ.2004 год. във В., действайки в съучастие като съизвършители, да са държали без надлежно разрешително 0.76 гр на стойност 49,40 лева от високорисковото наркотично вещество хероин, при което са оправдани по обвинението в престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 във вр. с чл.20, ал.2 НК. Подсъдимият Ив.Н. е признат за виновен в държането на 20.ХІ.2004 год. във В. без надлежно разрешително на 0.65 гр на стойност 58,50 лева от високорисковото наркотично вещество кокаин, както и на таблетки с общо тегло 10.650 гр на стойност 319,50 лева, с 3.4%-но съдържание на метилендиоксиамфетамин, за което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 във вр. с чл.2, ал.2 НК е наказан с лишаване от свобода за срок от 4 години, както и с 3 500 лева глоба. Подсъдимият Ив.Н. е признат за виновен и в това, че на 20.ХІ.2004 год. във В. е държал без надлежно разрешително огнестрелно оръжие /ловна пушка с рязана цев/, 5 патрона за ловна пушка кал.12 и 41 патрона за пистолет кал. 7.65, за което и на основание чл.339, ал.1 НК е наказан с 4 години лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК на Ив.Н. е определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, търпими при общ първоначален режим, към което е присъединена глобата от 3 500 лева, а предмета на всяко едно от извършените от този подсъдим престъпления е отнет в полза на държавата на основание съответно на чл.354а, ал.6 и чл.53, ал.2, б.”а” НК.
С решение № 111 от 1.VІІ.2009 год. по внохд № 90/2009 год. на Варненския апелативен съд, образувано по протест на прокурор от Варненската окръжна прокуратура и жалба от защитника на подсъдимия И.Г.Н., първоинстанционната присъда е потвърдена.
С решение № 516 от 16.ХІІ.2009 год. по нд № 539/2009 год. на ВКС, трето н.о., е отменено решението на апелативния съд в частта, с която е потвърдено оправдаването на четиримата подсъдими по обвинението в опит за убийство и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане.
След поискана и допусната промяна в подсъдността делото е възложено на Бургаския апелативен съд, който с протестираното решение отново е потвърдил оправдаването на подсъдимите по обвинението в престъпление по чл.116, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 НК.
Протестът е основателен.
В отменителното си решение предходният състав на касационния съд е констатирал редица съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния-и първоинстанционния-съд при фактическото изясняване на делото и анализа на установените факти, като е посочил и пътищата за тяхното отстраняване:
– внасяне на липсващата в първоинстанционната присъда и неотстранена с въззивното решение на Варненския апелативен съд яснота относно броя на лицата, стреляли срещу лекия автомобил, в който е бил Т.Г.;
– необходимост от внимателно обсъждане, преди да бъдат кредитирани, показанията на Т.Г. след съпоставянето им с показанията на другите свидетели, очевидци на стрелбата, Л.П. и А..К.;
– преодоляване превратното тълкуване на дадените в съдебно заседание разяснения на експерта Г. Ив.Д., изготвил назначената физикохимическа експертиза за проверка истинността на твърдяното от подсъдимите Б. и Б., че намерените по ръцете им следи от нитроцелулоза не са вследствие упражнена от тях стрелба с огнестрелно оръжие, а поради досега им с наскоро боядисваната врата към двора и паркинга на хотел „Р.”, в който хотел двамата са имали наети стаи. За отстраняването на този недостатък ВКС е препоръчал назначаването на повторна или допълнителна експертиза с участието на повече експерти, както и коментиране във връзка с това твърдение на двамата подсъдими на показанията на свидетелката В. З.Й.;
– съобразяване с резултатите от приложените в съответствие с процесуалните изисквания специални разузнавателни средства-подслушване в обитаваните от подсъдимите Б. и Б. стаи в хотел „Р.”;
– необходимост от далеч по-убедителна защита при кредитирането показанията на свидетеля А. М.Н. относно ползването от подсъдимите при покушението над Т.Г. на лекия автомобил РЕНО 21 с рег № В0137 СХ, след като казаното от Н. се съпостави с това от свидетелите И. .А., Л.А., Л.П., Ив.И., Ст.Х.;
– даване изчерпателен отговор на всички възражения срещу правилността на първоинстанционната присъда в допълнението към въззивния протест.
С изброените указания, задължителни за изпълнение по силата на чл.355, ал.1, т.3 НПК, съдът, на когото делото е било върнато за ново разглеждане, не се е съобразил, което само по себе си е винаги съществено процесуално нарушение, повтарящо освен това същото касационно основание, на което е било отменено въззивното решение на Варненския апелативен съд – по чл.348, ал.3, т.1 НПК.
За да приеме, че срещу Г.Г. е стрелял един човек, при това описан от Г. с белези, включително физиономични, непозволяващи да бъде свързан с когото и да било от четиримата подсъдими, Бургаският апелативен съд отново е кредитирал показанията на този свидетел след крайно повърхностен анализ на показанията на В.Б., Г.Г., Л.П. и А..К.. При това съдът ясно е дал да се разбере, че Т.Г. съзнателно прикрива истината и от „страх за собствената си сигурност или други съображения не иска да уличава подсъдимите в това деяние:/на л.7 от решението/. При тази уговорка не става ясно, каква обективност е съзряна в казаното от Т.Г. до степен да послужи за направения извод относно броя на стрелялите срещу него.
За същият извод съдът е изтъкнал още довода, при това повторен на няколко места в решението, че казаното от Т.Г. относно броя на стрелялите срещу него се подкрепяло „категорично” от балистичната експертиза, че „броя на оръжията, с които е стреляно…е…възможно… да са били най-много две”. От този дори само цитат на л.6 от въззивното решение е видна липсата на каквато и да било категоричност от естество да потвърди показанията на Т.Г., а тя не следва и от другите разяснения, които експертите Ц.Ц., Г.Д. и Н.К. са дали пред въззивния съд в проведеното на 9.ХІ.2010 год. съдебно заседание.
Без всякакъв коментар е оставено заключението на експерта Г.Ив.Д., установяващо липсата на нитроцелулоза в боята, с която е покрита вратата към двора и паркинга пред хотел „Р.” и налагащо при всички случаи даването от съда на приемливо обяснение, съобразено с останалите установени факти, за наличието по ръцете на Б. и Б., макар и установено „близо 20 часа” след стрелбата срещу Т.Г., на следи от това химическо съединение, каквито следи винаги остават след стрелба с огнестрелно оръжие/както действително категорично това е заявил експерта Г.Д. на л.118 от възз.д./. А дали изобщо въпросната врата е била боядисвана, показанията на В.Зл.Й. са подминати като несъществуващи.
Указаната в отменителното решение на ВКС необходимост от задълбочен анализ на подслушаните разговори, водени между подсъдимите, въззивният съд с лекота е преодолял в няколко изречения на л.9 от решението си, тъй като „като обем са цял том” и „като цяло съдържат битови разговори”, изразявайки при това съмнение-въпреки обратно мотивираното от касационната инстанция-в „законосъобразността на използваните средства за подслушване и записване на разговорите”.
Поредното оставено без коментар-без дори да се споменава съществуването му-доказателствено средство е разпитът на служителя под прикритие с идентификационен № 37, в който разпит се съдържа информация и за организацията по намирането и снабдяването от подсъдимите с лекия автомобил, послужил за придвижване до автомобила, управляван от пострадалия Т.Г., и за времето около 22 ч на инкриминираната дата, когато и четиримата подсъдими са се събрали в наетата от подсъдимия Б. стая в хотел „Р.”. Последното пък, по отношение поне на Б. и Б., съвпада отчасти и с показанията на собственичката на хотела П.Л., също необсъдени. Вместо това съдът оказал доверие на подсъдимия В. и приятелката му В.В., отказала да получи от него РЕНО 21 за подарък, продадено „след няколко дни” на намерения 4 години след тази сделка Ат.Н., от когото незабавно, след заплащането и установяването на владение над автомобила-а не на следващия ден, както въззивният съд е приел/показанията на Ат.Н. са на л.236, гърба и 237 от първ.д./-е бил откраднат поради „навика” на Н. „ключовете…да… оставя(м) на таблото”. Накрая въззивният съд удостоил „не на последно място” с „внимание…ангажираните доказателства за алибито” на В. и Б., елиминирайки всички оборващи ги факти и последно заключил, че „едва ли е възможно да се… отговори на абсолютно всички…доводи… в допълнителното писмено изложение” към въззивния протест било защото такива отговори имало в първоинстанционната присъда и отмененото решение на Варненския апелативен съд, било защото на изтъкнатите в този протест „забележки, доводи и съображения” липсвали „онези свързващи звена, каквито се явяват безспорните доказателства”, които звена, както очевидно въззивният съд е счел, са останали вън от вниманието на касационната инстанция.
Допуснатите процесуални нарушения налагат повторна отмяна с връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане, затова ВКС в състав от трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.3, т.2 и ал.5 НПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 27 от 2.V.2011 год. по внохд № 163/2010 год. на Бургаския апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия за ново разглеждане от друг състав и от съдебното заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ